МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. Член 5 се изменя така:

„Чл. 5. Интрастат операторът прилага процедурата за опростено деклариране на компонентни части за промишлено предприятие по смисъла на наредбата след разрешение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Разрешението се отнася единствено за компонентните части за промишленото предприятие. За целта до започване движението на стоките Интрастат операторът подава в Централното управление на Националната агенция за приходите искане на хартиен носител с приложени заверени копия на договорите с превод на български език за доставка на промишленото предприятие или компонентните части.“

§ 2. В чл. 6, ал. 1 думите „на Република България, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 79, 84 и 117 от 2002 г., бр. 55 и 109 от 2003 г., бр. 46, 104 и 109 от 2004 г.; попр., бр. 115 от 2004 г.; изм., бр. 101 от 2005 г. и бр. 53 от 2006 г.)“ се заличават.

§ 3. В чл. 9 се създава ал. 3:

„(3) До 14 дни преди започване на пристигания и изпращания на партиди се подава уведомление до Националната агенция за приходите, че съответният Интрастат оператор ще прилага тази процедура.“

§ 4. В чл. 11, ал. 2 думите „Националният статистически институт“ се заменят с „компетентните органи съгласно чл. 11 от Закона за статистиката на вътрешнообщностната търговия със стоки“.

§ 5. В чл. 12, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Основният текст се изменя така:

„(1) Статистиката, свързана с търговията със стоки на плавателни съдове и въздухо­плавателни превозни средства между държави членки, обхваща само следните видове изпращане и пристигане:“.

2. Точки 1 и 2 се изменят така:

„1. прехвърляне на икономическа собственост върху плавателен съд или въздухоплавателно превозно средство от подлежащо на данъчно облагане лице, установено в друга държава членка, към подлежащо на данъчно облагане лице, установено в Република България; тази сделка се третира като пристигане;

2. прехвърляне на икономическа собственост върху плавателен съд или въздухоплавателно превозно средство от подлежащо на данъчно облагане лице, установено в Република България, към подлежащо на данъчно облагане лице, установено в друга държава членка; тази сделка се третира като изпращане; ако плавателният съд или въздухоплавателното превозно средство е ново, изпращането се записва в държавата членка на построяване;“.

§ 6. Член 13 се изменя така:

„Чл. 13. Плавателен съд или въздухо­плавателно превозно средство се счита, че принадлежи на държавата членка, в която е установено подлежащото на данъчно облагане лице, което упражнява икономическата собственост върху плавателния съд или въздухоплавателното превозно средство, както е определено в член 17, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 96/2010 на Комисията от 4 февруари 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 за прилагане на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистика на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, по отношение на прага на опростяване, търговията по характеристики на стопанска дейност, специфичните стоки и движения, и код на вида на сделката (ОВ, L 34 от 5 февруари 2010 г.).“

§ 7. В чл. 14, ал. 1 думата „собствеността“ се заменя с „икономическата собственост“.

§ 8. В чл. 15 ал. 2 се изменя така:

„(2) Количеството се изразява в брой на стоките и други допълнителни мерни единици, определени в КН, за плавателни съдове и в нетна маса и допълнителни мерни единици за въздухоплавателно превозно средство.“

§ 9. В чл. 17 думите „където са регистрирани“ се заменят с „в която са установени подлежащите на данъчно облагане лица, които упражняват икономическата собственост върху плавателния съд или въздухоплавателното превозно средство“.

§ 10. В чл. 18 думите „регистрирани“ се заменят с „на подлежащите на данъчно облагане лица, които упражняват икономическата собственост върху плавателния съд или въздухоплавателното превозно средство“.

§ 11. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2, 3 и 4:

„(2) Интрастат операторите могат да ползват кодове за опростено деклариране след получено писмено разрешение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Кодовете, по които се извършва опростено деклариране на резервни части, са съответно 99908700 и 99908800. Те се формират по следния начин – първите четири цифри са 9990, петата и шестата цифра съответстват на главата от Комбинираната номенклатура, от която са превозните средства, 87 за моторни превозни средства или 88 за самолети, а последните две цифри са 00.

(4) При деклариране на резервни части за моторни превозни средства и самолети се посочват следните данни:

1. пристигания или изпращания;

2. референтен период;

3. код на стоката от Комбинираната номенклатура съгласно ал. 3;

4. нето тегло – кг;

5. държава на изпращане в случай на осъществени пристигания, съответно държава на пристигане в случай на осъществени изпращания;

6. стойност.“

§ 12. В чл. 26 думите „където е регистриран плавателният съд, който ги е уловил или извадил“ се заменят с „където е установено подлежащото на данъчно облагане лице, което упражнява икономическата собственост върху плавателния съд“.

§ 13. В чл. 27 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. разтоварването на суша на морски продукти на пристанищата на Република България, която предоставя данните или придобиванията им от страна на плавателни съдове, принадлежащи на Република България, която предоставя данните, от плавателни съдове, принадлежащи на друга държава членка; тези сделки се третират като пристигания;

2. разтоварването на суша на морски продукти на пристанищата на друга държава членка от плавателен съд, принадлежащ на държавата членка, която предоставя данните, или придобиването им от страна на плавателни съдове, принадлежащи на друга държава членка, от плавателни съдове, принадлежащи на Република България; тези сделки се третират като изпращания.“

§ 14. Член 28 се изменя така:

„Чл. 28. При пристигане държавата членка партньор е държава членка, в която е установено подлежащото на данъчно облагане лице, което упражнява икономическата собственост върху плавателния съд, който е извършил улова, а при изпращане друга държава членка, в която са разтоварени на суша морските продукти или където е установено подлежащото на данъчно облагане лице, което упражнява икономическата собственост върху плавателния съд, който придобива морските продукти.“

§ 15. Член 30 се изменя така:

„Чл. 30. Пристиганията и изпращанията на военни стоки се декларират по системата Интрастат. Когато тези данни представляват класифицирана информация, Интрастат декларациите се подават в Централното управление на Националната агенция за приходите при спазване на мерките за защита на класифицираната информация по Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“

§ 16. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Интрастат оператори, които декларират военни стоки, но имат сделки и с други стоки, декларират последните, като попълват всички изискващи се полета с данни.“

§ 17. Член 32 се изменя така:

„Чл. 32. Пристигания и изпращания на електричество и газ се декларират по системата Интрастат.“

§ 18. В чл. 36, ал. 2 думите „Националният статистически институт може да събира“ се заменят с „Компетентните органи съгласно чл. 11 от Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки могат да събират“.

§ 19. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:

1. След думите „статистическа стойност“ се поставя запетая и се добавя „независимо дали са надвишили прага за деклариране на статистическа стойност“.

2. Създава се изречение второ:

„Декларирането на вида на сделката се извършва по кодовете, определени с Приложение III на Регламент (ЕС) № 96/2010 на Комисията от 4 февруари 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 за прилагане на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистика на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, по отношение на прага на опростяване, търговията по характеристики на стопанска дейност, специфичните стоки и движения, и код на вида на сделката (ОВ, L 34 от 5 февруари 2010 г.).“

§ 20. В чл. 40 се правят следните изменения:

1. В изречение първо думите „е 4“ се заменят с „е 41, когато се очаква стоките да се върнат в първоначалната държава на изпращане, и 42, когато стоките не се очаква да се върнат в първоначалната държава на изпращане“.

2. В изречение второ думите „кодът за деклариране вида на сделката е 5“ се заменят с „кодовете за деклариране вида на сделката са съответно 51 и 52 в зависимост от това, дали стоката се връща в първоначалната държава на изпращане или не“.

§ 21. В чл. 41 думите „лицето, което ги изпраща, е 1“ се заменят с „Интрастат оператора е 11“.

§ 22. В чл. 42 се правят следните изменения:

1. В ал. 3 думите „по ал. 1 е 1.5“ се заменят с „по ал. 1 е 1.4“.

2. В ал. 5 цифрата „9“ се заменя с „9.1“.

§ 23. В чл. 52, ал. 2 след думите „е 2.1“ се добавя „или 2.9“.

 

§ 24. В глава втора се създават раздели XV и XVI:

„Раздел XV

Кредитни известия

Чл. 53а. (1) Кредитните известия се отразяват в Интрастат декларацията, когато са на стойност, надвишаваща прага за опростено деклариране за единични сделки с ниска стойност, определени със заповед на председателя на Националния статистически институт.

(2) В случаите, когато купувачът връща стоки на доставчика, за които има издадено кредитно известие, те се декларират по система Интрастат като изпращания, като стойността съответства на данните от издаденото кредитно известие.

(3) В случаите, когато купувачът не връща стоки на доставчика, но има издадено кредитно известие, се подава коригираща декларация за пристигания, като вече декларираните транзакции се коригират в съответствие с данните от полученото кредитно известие.

(4) В случаите, когато купувачът получава кредитно известие, с което доставчикът на стоки одобрява отстъпка за купувача, след като фактурата е била издадена, и те се отнасят за специфично дефинирани и вече осъществени доставки на стоки, тогава купувачът е необходимо да отчете тези кредитни известия с подаване на коригираща декларация по Интрастат.

(5) Ако купувачът получи кредитно известие преди срока за подаване на месечната декларация, тогава той следва да намали стойността на стоката със стойността на полученото кредитно известие.

(6) Ако купувачът получи кредитно известие, след като вече е подал месечна декларация, той подава коригираща декларация, в която отразява данните от кредитното известие.

(7) Кредитни известия за покупка или продажба на стоки не трябва да се декларират по системата Интрастат, ако:

1. търговецът получава отстъпка за достигнати годишни обороти или резултати;

2. кредитното известие е издадено за целия годишен период и не може да бъде разпределено по отделни стоки и периоди;

3. когато е направена отстъпка за извършено плащане преди крайния срок на договора.

 

Раздел XVI

Единични сделки с ниска стойност

Чл. 53б. За единични сделки, за които фактурираната стойност е по-ниска от прага за деклариране на единични сделки с ниска стойност, може да се прилага опростено деклариране съгласно Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и (ЕИО) № 3590/92 на Комисията (ОВ, L 343 от 19 ноември 2004 г.).

Чл. 53в. (1) При деклариране на единични сделки с ниска стойност се посочват следните данни:

1. пристигания или изпращания;

2. референтен период;

3. кодът, по който се извършва опростеното деклариране на единични сделки с ниска стойност, е съответно 99500000;

4. държава на изпращане в случай на осъществени пристигания, съответно държава на пристигане в случай на осъществени изпращания;

5. стойност.

(2) Прилагането на този тип опростено деклариране е само за единични сделки, изписани на отделен ред във фактурата или за които има издадена отделна фактура.“

§ 25. Член 54 се изменя така:

„Чл. 54. Стоките, които поради своята специфика или по методологични причини са изключени от статистиката на вътрешнообщностната търговия, са тези, посочени в Приложение I на Регламент (ЕС) № 91/2010 на Комисията от 2 февруари 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 за прилагане на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистика на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, по отношение на списъка със стоки, изключени от статистиката, изпращането на информация от данъчната администрация и оценката на качеството (ОВ, L 31 от 3 февруари 2010 г.).“

§ 26. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 17:

„17. „Икономическа собственост“ означава правото на подлежащо на данъчно облагане лице да има претенции към свързаните с употребата на плавателните съдове и въздухоплавателните превозни средства ползи в течение на определена икономическа дейност поради приемането на свързаните рискове.“

§ 27. В чл. 6, ал. 2, т. 2, чл. 15, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 19, т. 1, 2 и 3, чл. 20, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 24, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2, чл. 31, т. 3, чл. 35, ал. 1, т. 3 и ал. 2 и § 1, т. 2, 4 и 10 от допълнителната разпоредба думите „на Република България“ се заличават.

Заключителна разпоредба

§ 28. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2011 г.

Министър-председател: Бойко Борисов

Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков

 В сила от 01.09.2006 г.

Обн. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.84 от 19 Октомври 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г.

Глава първа 
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предметен обхват

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, в съответствие с Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета, Регламент (EО) № 1982/2004 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и (ЕИО) №3590/92 на Комисията, и Регламент (ЕО) № 1915/2005 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1982/2004 с оглед опростяване регистрацията на количеството и спецификациите на особените движения на стоки.

(2) Вътрешнообщностната търговия със стоки включва движенията на стоки в резултат на изпращания и пристигания от и на територията на Република България.

(3) Поради своята специфика или по методологични причини някои стоки и движения на стоки могат да бъдат отчитани и декларирани по специфичен начин или да бъдат изключени от статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки.

(4) Различните или специфичните правила, които ще се прилагат за специфичните стоки и движения на стоки, референтните периоди, начинът на тяхното отчитане и деклариране, както и стоките, които ще бъдат изключени от статистическата дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки, се определят с наредба на Министерския съвет.

 

Задължени лица

Чл. 2. Задължено лице - оператор, по смисъла на този закон е всяко лице, извършващо вътрешнообщностна търговия със стоки.

Глава втора
ПОНЯТИЯ

Територия на Република България

Чл. 3. За целите на този закон "територия на Република България" е митническата територия на Република България.

 

Стоки

Чл. 4. (1) За целите на този закон "стока" е всяка движима вещ, включително електрическата енергия.

(2) "Стоки на Европейската общност" - "стоки на Общността", са стоки:

1. изцяло добити или произведени на митническата територия на Общността без добавка на стоки от трети държави или територии, които не са част от митническата територия на Общността;

2. от трети държави или територии извън митническата територия на Общността, които са преминали през митническа процедура "освобождаване за свободно обращение" в държава - членка на Общността;

3. стоки, произведени на митническата територия на Общността изцяло от стоките по т. 2 или от стоките по т. 1 и 2.

(3) "Стоки в обикновено обращение между държави членки" са стоки на Общността, изпратени от една държава членка за крайна или известна към момента дестинация в друга държава членка, които преминават директно през територията на Република България или със спиране по причини, свързани само с транспорта на тези стоки.

(4) "Специфични стоки и движения на стоки" са промишлени предприятия, плавателни съдове и летателни апарати, морски продукти, стоки, доставяни за плавателни съдове и летателни апарати, доставки на части, военни стоки, стоки за или от офшорни инсталации, части за моторни превозни средства, летателни апарати и други стоки и движения, които по своя характер изискват специфични начини за тяхното отчитане и деклариране.

 

Освобождаване за свободно обращение

Чл. 5. "Освобождаване за свободно обращение" е митническата процедура според Митническия кодекс на Общността, чрез която стоки, непринадлежащи на Общността, придобиват митнически статут на стоки на Общността.

 

Стойност

Чл. 6. (1) За целите на този закон "стойност" е данъчната основа на доставката, определена по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, намалена със стойността на акциз и мита и други еквивалентни вземания, когато такива са дължими.

(2) Когато изпращането или пристигането на стоки не е свързано с възникване на данъчно събитие, стойността е фактурната стойност без данък върху добавената стойност или, ако това не е възможно, на стойност, която би била фактурирана в случай на покупка или продажба.

(3) В случай на преработка стойността преди и след тази преработка е общата сума, която би била фактурирана в случай на покупка или продажба.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.).

 

Статистическа стойност

Чл. 7. "Статистическа стойност" е стойността на стоката, изчислена до държавната граница на Република България, и включва допълнителните разходи за транспорт и застраховка на територията на Република България - в случай на изпращане, или на територията извън Република България - в случай на пристигане.

 

Пристигания

Чл. 8. "Пристигания" са доставки на територията на Република България от държави - членки на Общността, на стоки:

1. на Общността, с изключение на тези, които се намират в обикновено обращение между държави - членки на Общността;

2. които преди това са били поставени в държавата на изпращане под митнически режим на активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол и които в Република България остават под такъв режим или се освобождават за свободно обращение.

 

Изпращания

Чл. 9. "Изпращания" са доставки от територията на Република България за държави - членки на Общността, на стоки:

1. на Общността, с изключение на тези стоки, които се намират в обикновено обращение между държави членки;

2. които преди това са били поставени в изпращащата страна в режим на активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.

 

Референтен период

Чл. 10. (1) "Референтен период" е календарният месец, през който са осъществени изпращанията или пристиганията на стоки.

(2) Когато вътрешнообщностната търговия със стоки е обект на Единен административен документ, за референтен период се смята календарният месец, в който е приет Единният административен документ.

(3) За някои специфични стоки и движения на стоки е възможно прилагането на други референтни периоди извън посочените в ал. 1 и 2.

Глава трета
ОРГАНИ ПО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА СТАТИСТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ЗА
ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

Компетентни органи

Чл. 11. Компетентни органи по осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки са Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция "Митници".

 

Функции и правомощия

Чл. 12. (1) Националният статистически институт:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) определя и обнародва в "Държавен вестник" праговете за деклариране по системата Интрастат и видовете допълнителни данни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Регламент (ЕО) 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета, подлежащи на деклариране;

2. разработва и поддържа правила за валидация на данните, събирани по системата Интрастат;

3. събира данни за специфични стоки и движения на стоки, които не се декларират по системата Интрастат;

4. осъществява валидация на всички събирани или получавани от другите компетентни органи данни;

5. предоставя агрегирани и детайлни данни на европейските бази данни за външна търговия;

6. съхранява всички данни за вътрешнообщностната търговия със стоки на задължените по този закон лица и поддържа регистър за тях;

7. изготвя анализи и доклади за качеството на данните за статистика за вътрешнообщностната търговия със стоки.

(2) Националната агенция за приходите:

1. създава и поддържа система за събиране на данни Интрастат;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) извършва контрол на обхвата на задължените лица, а чрез верификация и валидация контролира достоверността на данните, предоставяни по системата Интрастат;

3. предоставя на Националния статистически институт събираните по системата Интрастат данни;

4. информира Интрастат операторите за задълженията им във връзка със системата Интрастат;

5. контролира изпълнението на задълженията на Интрастат операторите, установява административни нарушения и налага административни наказания по този закон;

6. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) използва наличните данни за вътреобщностна търговия със стоки, събирани или получавани по реда на Закона за данък върху добавената стойност и чрез европейската система VIES, като допълнителни източници на данни за определяне на задълженията на Интрастат операторите и контрола на достоверността на данните, предоставяни по системата Интрастат;

7. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) сравнява данните от системата Интрастат с данни на Агенция "Митници" за търговията с държавите от Общността със стоки - обект на Единния административен документ, с цел откриване и отстраняване на дублиране.

(3) Агенция "Митници" предоставя поне веднъж месечно на Националния статистически институт данни от Единния административен документ на оператори за осъществената вътрешнообщностна търговия със стоки, намиращи се под режим на активно усъвършенстване или обработка под митнически контрол.

Глава четвърта
СИСТЕМА ИНТРАСТАТ

Предназначение

Чл. 13. (1) Системата Интрастат се прилага за събирането на данни за вътрешнообщностни изпращания от или пристигания на територията на Република България на стоки на Общността, които не са обект на Единния административен документ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Организацията на работа и редът за прилагане на системата Интрастат, включително подаването и приемането на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или данни и извършването на контрол и корекции на предоставените данни се определят с наредба на министъра на финансите.

 

Интрастат оператори

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Задължени лица за представяне на декларации по системата Интрастат - Интрастат оператори, са операторите, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране по чл. 18, ал. 1, поотделно за всеки търговски поток - изпращания или пристигания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на Интрастат операторите, включително на упълномощените лица по чл. 16, ал. 1 .

 

Задължение за представяне на декларации

Чл. 15. (1) Задължението на Интрастат операторите за представяне на декларации може да бъде:

1. годишно;

2. текущо.

(2) Годишно задължение за дадена година възниква, когато условията на чл. 14 са изпълнени на базата на общия годишен обем на вътрешнообщностната търговия със стоки за предходната календарна година. В този случай Интрастат операторът подава Интрастат декларации за 12-те календарни месеца на дадената година.

(3) Текущо задължение през дадена година възниква, когато условията на чл. 14 са изпълнени в рамките на същата година на базата на кумулативно натрупваните месечни обеми вътрешнообщностна търговия от началото на годината. В този случай Интрастат операторът представя декларации за всички месеци от годината, в които са изпълнени условията по чл. 14 , до края на годината.

 

Упълномощаване

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Интрастат операторът може да упълномощи друго физическо или юридическо лице, да го представлява пред Националната агенция за приходите, включително да подава Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или данни.

(2) Упълномощаването не освобождава Интрастат оператора от отговорността за предоставяне на изчерпателни и верни данни съгласно този закон.

 

Електронни дневници за Интрастат транзакции

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Всички оператори, осъществяващи вътрешнообщностни изпращания или пристигания на стоки на Общността, които не са обект на Единен административен документ, поддържат електронни дневници за Интрастат транзакции.

(2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Интрастат операторите текущо въвеждат в електронните дневници записи, съдържащи елементите от данни според съответната Интрастат декларация за всяко осъществено изпращане или пристигане.

(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Операторите по чл. 2, които нямат задължение за деклариране по системата Интрастат, за всяка осъществена транзакция - обект на деклариране по системата Интрастат, текущо въвеждат в електронните дневници записи, съдържащи само данни за поток, период, страна-партньор и стойност.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Операторите по ал. 1 предоставят информация от електронните дневници при поискване от Националната агенция за приходите.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Националната агенция за приходите осигурява създаването, поддържането и безплатното предоставяне на софтуерно приложение, което обезпечава поддържането на електронни дневници за Интрастат транзакции и изготвянето на Интрастат декларации.

 

Прагове за деклариране

Чл. 18. (1) За всеки от потоците - изпращания и пристигания, се определят прагове, които представляват годишните обеми на вътрешнообщностна търговия със стоки на Общността, под които операторите нямат задължение за предоставяне на месечни декларации по системата Интрастат (изключващи прагове).

(2) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Определянето на праговете за деклариране по системата Интрастат за следващата година се осъществява на базата на последните налични данни за съответната търговия с други държави членки за период не по-кратък от 12 месеца.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Праговете по ал. 1 се определят ежегодно така, че да осигуряват обхващане на минимум 97 на сто от общата стойност на съответните търговски потоци - изпращания и пристигания, на Република България.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) За всеки от потоците - изпращания и пристигания, се определят прагове, които представляват годишните обеми на вътрешнообщностната търговия със стоки на Общността, под които Интрастат операторите нямат задължението за деклариране в месечните декларации на данни за статистическата стойност на стоките (прагове за статистическа стойност).

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Праговете по ал. 4 се определят ежегодно така, че да осигуряват обхващане на максимум 70 на сто от общата стойност на съответните търговски потоци - изпращания и пристигания, на Република България.

 

Обнародване и период на валидност

Чл. 19. Праговете по чл. 18 , както и елементите от данни по чл. 12, ал. 1, т. 1 се обнародват в "Държавен вестник" до 31 октомври на текущата година и са валидни за цялата следваща година.

 

Деклариране по система Интрастат

Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Интрастат операторите подават Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или данни по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) По изключение в случаите на техническа невъзможност от страна на Интрастат оператор или на Националната агенция за приходите, предвидени в наредбата по чл. 13, ал. 2, се допуска подаването на Интрастат декларации, документи или данни в Националната агенция за приходите.

(3) Образците на Интрастат декларации и други подлежащи на подаване документи или данни се утвърждават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

 

Уведомяване за неосъществяване на Интрастат транзакции

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Интрастат оператор, който за определен период от време няма да извършва вътрешнообщностна търговия със стоки на Общността, които не са обект на Единния административен документ, може да уведоми писмено за това изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него длъжностно лице и за този период да не подава Интрастат декларации.

(2) Интрастат операторът е длъжен незабавно да възобнови подаването на Интрастат декларации в случаите, когато в рамките на периода по ал. 1 е осъществил вътрешнообщностна търговия със стоки на Общността, които не са обект на Единния административен документ. Подаването на такава декларация отменя действието на уведомлението по ал. 1.

 

Срокове за деклариране

Чл. 22. (1) Интрастат операторите подават Интрастат декларация до 10-о число на месеца, следващ референтния период.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.).

 

Видове Интрастат декларации

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Интрастат декларациите са:

1. месечни декларации за пристигания или изпращания;

2. коригиращи декларации за пристигания или изпращания.

(2) Интрастат декларациите съдържат записи с търговски данни. Когато през даден референтен период Интрастат операторът няма осъществени вътрешнообщностни пристигания или изпращания, месечната декларация не съдържа записи с търговски данни (нулева декларация).

(3) Коригиращите декларации могат да съдържат записи само по отношение на вече приети месечни декларации без грешки и несъответствия.

 

Контрол на достоверността на данните

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Националната агенция за приходите съобщава на Интрастат операторите за открити грешки и несъответствия в подадената Интрастат декларация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При неподаване, подаване след срока на Интрастат декларации или допускане на грешки и несъответствия в тях Националната агенция за приходите може да изисква от Интрастат операторите да представят счетоводни, търговски и други документи и носители на информация, както и да изготвят справки с цел установяване достоверността на декларираните данни.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Съобщенията на Националната агенция за приходите се изпращат по пощата, по факс или чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис.

(4) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Отстраняването на грешки и несъответствия в подадена месечна или коригираща декларация за последните три референтни периода се извършва с подаването от Интрастат оператора съответно на нова:

1. месечна декларация, която заменя предходната;

2. коригираща декларация, съдържаща данни за корекция на записите с грешки или несъответствия в предходната коригираща декларация, в 7-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Интрастат операторът е изпълнил задължението си за подаване в срок на месечна Интрастат декларация, ако допуснати грешки или несъответствия са отстранени в срока по чл. 22.

 

Корекция на данните

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Националната агенция за приходите съобщава на Интрастат операторите за констатирани различни обстоятелства от декларираните за съответния референтен период на базата на допълнително предоставени от тях документи и данни и изисква да подадат коригиращи декларации за същия период.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При възникнали нови обстоятелства след подаване на месечните Интрастат декларации Интрастат операторите подават коригиращи декларации за последните три референтни периода.

(3) Националната агенция за приходите може да прави служебно корекции на данните в подадените Интрастат декларации след извършени уточнения с Интрастат операторите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При извършване на последваща валидация Националният статистически институт съобщава на Интрастат операторите за необходимостта от уточняване на декларирани от тях данни и изисква да подадат коригиращи декларации, за което уведомява и Националната агенция за приходите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Подаването на коригиращи декларации се извършва в 7-дневен срок, смятано от датата на получаване на съобщението по ал. 1 или ал. 4, или съответно - от датата на възникването на обстоятелствата по ал. 2.

Глава пета
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ОРГАНИТЕ

Предоставяне на данни между компетентните органи

Чл. 26. (1) Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" предоставят на Националния статистически институт всички налични данни за вътрешнообщностна търговия със стоки, необходими за изпълнение на задълженията му по този закон, включително индивидуалните данни.

(2) Видовете данни по ал. 1, тяхната структура, редът и периодичността за предоставянето им на Националния статистически институт се определят в съвместни инструкции на председателя на Националния статистически институт и съответно изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и директора на Агенция "Митници".

 

Предоставяне на данни на Европейската комисия

Чл. 27. Националният статистически институт изпраща агрегираните и детайлните данни за статистика за вътрешнообщностната търговия със стоки на Генерална дирекция "Евростат" на Европейската комисия в съответствие с изискванията на правото на Европейската общност.

Глава шеста
КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ТАЙНА

Ограничение за използване на данните

Чл. 28. Събраните по реда на този закон данни и/или доказателствени материали могат да се използват само за статистически цели. Данните за стоковите потоци се разпространяват, като се гарантира анонимност на субектите, които са ги предоставили.

 

Разширяване на конфиденциалността

Чл. 29. (1) Интрастат операторите могат да поискат разширяване на статистическата конфиденциалност по отношение на кода по Комбинираната номенклатура на Република България за определена стока и търговски поток в случаите, когато годишната стойност на съответната търговия на лицето със страни от Общността и извън Общността:

1. съставлява повече от 85 на сто от общата стойност на външната търговия на Република България за съответната година с тази стока и по този поток;

2. сумирана с тази на друг оператор или други двама оператори, при условие че този втори или тези двама други оператори също са поискали деклариране на конфиденциалност, съставлява повече от 85 на сто от общата стойност на външната търговия на Република България за съответната година с тази стока и по този поток.

(2) Операторите по ал. 1 отправят искането с молба, към която прилагат:

1. информация за кода от Комбинираната номенклатура на Република България и потока, за който се иска разширяване на конфиденциалността;

2. обосновка на причините за искането.

(3) Молбата заедно с цялата документация по ал. 2 се изпраща до председателя на Националния статистически институт.

(4) Председателят на Националния статистически институт се произнася с решение по молбата, с което обявява разширяване на конфиденциалността за статистическите данни за външна търговия, отнасящи се за продукта, който е обект на молбата, или отхвърля искането.

(5) Решението по ал. 4 е индивидуален административен акт и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) След като бъде взето решението за разширяване на конфиденциалността, разпространението на данните трябва да се извършва съгласно глава шеста от Закона за статистиката .

(7) Разширяването на конфиденциалността се отменя с решение на председателя на Националния статистически институт:

1. по искане на лицето по ал. 1, което е подало молбата;

2. служебно, в случай че в две последователни календарни години не са изпълнени условията по ал. 1.

(8) Преди да отмени разширяването на конфиденциалността по реда на ал. 7, т. 2, председателят на Националния статистически институт уведомява заявителя, че може да направи възражение или да подаде нова молба в срок 15 дни от получаване на уведомлението.

(9) Председателят на Националния статистически институт изпраща копие от влезлите в сила решения, издадени по реда на ал. 4 и 7, до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за изпълнение изискването на ал. 6.

 

Задължение за опазване на тайна

Чл. 30. (1) Компетентните органи по изпълнението на този закон осигуряват опазването на индивидуалните и персоналните данни и предотвратяването на злоупотребата с тях по реда на Закона за статистиката .

(2) Компетентните органи са длъжни да предприемат необходимите организационни и технически мерки за изпълнение на изискванията на ал. 1.

(3) Лицата, които имат достъп до защитена от закона информация, подписват декларация, че ще я пазят в тайна и няма да я използват за други цели освен за пряко изпълнение на служебните им задължения.

Глава седма
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Който не изпълни задължение по чл. 22, чл. 24, ал. 4 или по чл. 25, ал. 5, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Който не изпълни задължение по чл. 21, ал. 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Който не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 1 - 4 , се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(4) Който при поискване от Националната агенция за приходите не предостави информацията или не изготви справка по чл. 24, ал. 2 , се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Който предоставя неизчерпателни или неверни данни в Интрастат декларации, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв. в зависимост от влиянието на тези данни върху качеството на изготвяната статистическа информация.

(6) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 - 5 съответните наказания се прилагат в двоен размер.

(7) При системно извършване на нарушенията по ал. 1 и 5 наказанието се налага в троен размер.

Чл. 32. Длъжностните лица, които нарушават задълженията си по чл. 30, се наказват с глоба по чл. 53 от Закона за статистиката .

Чл. 33. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

2. "Системно" е извършването на три или повече нарушения в продължение на две години.

3. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Верификация" е извършване на проверка за наличие на грешки в данните в Интрастат декларациите.

4. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Валидация" е извършване на проверка за съответствие на данните в Интрастат декларациите чрез съпоставянето им с други данни и обстоятелства.

Преходни и Заключителни разпоредби

 

§ 2. (1) Законът влиза в сила от 1 септември 2006 г., която дата се смята за първоначална за референтния период по смисъла на чл. 1, ал. 4 и чл. 10.

(2) Задълженията по закона възникват за всички лица, които към 1 септември 2006 г. са достигнали праговете, определени по реда на чл. 18.

§ 3. Прагът за 2006 г. се определя и обнародва в "Държавен вестник" до 31 юли 2006 г.

§ 4. (1) Агенция "Митници" в 7-дневен срок от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" осигурява на Националния статистически институт индивидуалните данни за икономическите субекти, извършващи износ и внос на стоки.

(2) След първоначалното предоставяне на данните по ал. 1 Агенция "Митници" осигурява ежемесечно на Националния статистически институт индивидуалните данни за икономическите субекти, извършващи износ и внос на стоки.

§ 5. До приемането на Република България в Европейския съюз статистическата дейност за вътрешнообщностна търговия със стоки ще обхваща и изпращанията на местни стоки.

§ 6. Стоки на Общността, които към датата на приемане на Република България в Европейския съюз се намират на територията на страната и не са придобили статута на местни стоки, не са обект на докладване за целите на статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки.

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 юни 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКА НА ВЪТРЕШНООБЩНОСТНАТА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

 

§ 17. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)

 

§ 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на § 31относно чл. 38, ал. 4, която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

 

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 9 юни 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

 

 

 

                                                      © Български център за нестопанско право*, 2011

                                                     Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа

                                                      при изработване и прилагане на закони

                                       и политики с цел развитие на гражданското общество,

                                          гражданско участие и добро управление в България. 

 

 

ЧАСТ І. РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДАНЪЧНОТО

ОБЛАГАНЕ И ОСИГУРЯВАНЕТО.

 

1. Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират данъчно? Каква е процедурата за

регистрация? Къде и как става това? 

ЮЛНЦ подлежат на обща регистрация за данъчни и осигурителни цели,

но регистрацията не се извършва чрез подаване на декларация от страна

на ЮЛНЦ, а служебно (за разлика от специалната регистрация по ЗДДС,

виж по­долу). Данните за лицата, подлежащи на регистрация в регистър

БУЛСТАТ, каквито са и ЮЛНЦ, се вписват в регистъра от съответната те-

риториална дирекция на НАП (неин офис по седалището на ЮЛНЦ) въз

основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане

или задължителни осигурителни вноски.

Следователно ЮЛНЦ или неговият директор, съответно друг упълно-

мощен представител, ако не изпълнят задължението си за вписване в

БУЛСТАТ подлежат на глоба до 700 лв. за физическото лице и до 1000 лв.

за ЮЛНЦ.

За данъчни и осигурителни цели, ЮЛНЦ се идентифицират чрез един-

ния идентификационен код по БУЛСТАТ. ЮЛНЦ са длъжни да посочват

своя БУЛСТАТ и адреса си за кореспонденция в подаваните декларации

и в кореспонденцията си с НАП, в издаваните от тях фактури, сключвани

договори,  както и в други случаи, когато това се изисква в нормативен

акт.

 

2. Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират в НОИ? По кои въпроси се обръ-

щаме към НОИ?

ЮЛНЦ се регистрират в НОИ като осигурители. И регистрацията в НОИ

се извършва служебно въз основа на данните в БУЛСТАТ регистър и ба-

зите данни на НАП. 

НОИ управлява средствата на държавното обществено осигуряване

(ДОО) и администрира задължителните осигурителни програми за инва-

лидност, старост и смърт, болест и майчинство, трудови злополуки и про-

фесионални заболявания, безработица, както и информационното об-

служване на осигурените лица за осигурителния им статус (с изключение

на здравноосигурителния статус, който се проверява на сайта на НАП).

 

3. Уведомява ли се НАП/НОИ за открити и закрити банкови сметки на

ЮЛНЦ?

В ДОПК няма изискване ЮЛНЦ да уведомяват НАП за открити и закри-

ти банкови сметки.

Съгласно чл. 25 от ЗНАП обаче, самите банки са длъжни да уведомяват

НАП за открити и закрити банкови сметки на ЮЛНЦ в 7­дневен срок от

датата на откриването, съответно закриването им.

Също така трябва да се има пред вид, че органът по приходите и пуб-

личният изпълнител, при изпълнение на своите правомощия, има право

да изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки

в страната и в чужбина. Тази информация представлява защитена данъч-

на и осигурителна информация и органите по приходите са длъжни да я

използват само в рамките на своите правомощия и да я разкриват само

в определените в закона случаи. В случай, че е необходима информация

за движението на суми по банковите сметки на задължените лица, то ор-

ганите на НАП са длъжни да преминат през специалната процедура за

разкриване на банкова тайна по разрешение от съда, освен, ако лицата

изрично не се съгласят да предоставят тази информация.

 

4. Трябва ли ЮЛНЦ да плаща осигуровки ако няма наети служители

или не заплаща на членовете на органи за работата им?

Осигуровки се дължат, ако има правно основание за начисляване на

възнаграждение за положения труд, дори и възнаграждението да не е

начислено.

Това означава, че следва да се докаже наличието на правоотношение

между лицето и ЮЛНЦ, по силата, на което лицето дължи престирането

на своя труд, дори и да няма нарочен договор.

На практика обаче, в случаите на ЮЛНЦ по принцип не се цели пости-

гането на икономическа изгода от извършваната дейност, а членовете

работят за постигането на т.нар. идеални цели. Ето защо, като се имат

предвид указанията на НАП в тази насока (Указание на НАП с изх. № 24­

00­7/25.02.2010 г., допълнено с Указание изх. № 24­00­10/10.03.2010 г.) на

органите по приходите ще им бъде трудно да докажат, че членовете на

органи, макар и да не са платени за своята дейност, полагат труд, който

следва да бъде възмезден.

 

5. Ако ЮЛНЦ има собствено търговско дружество, в което управител

е служител на ЮЛНЦ, но той не получава възнаграждение от там – тряб-

ва ли да се плащат осигуровки за този човек?

Отново, ако възнаграждение не е дължимо на основание трудов дого-

вор, договор за управление, Устава / Учредителния акт на ЮЛНЦ или на

някакво друго основание за полаган труд, не би било налице основание

за дължимост на осигуровки.

Служител на ЮЛНЦ следва да се осигурява на база възнаграждението

по трудовото правоотношение с ЮЛНЦ, а за функцията му като управи-

тел на търговското дружество не би следвало да се осигурява, ако няма

отделно уговорено възнаграждение. Ако обаче лицето получава доходи

от дейности на различни основания /в случая изборна длъжност и трудов

договор/ осигурителните вноски за тях се внасят върху сбора от осигури-

телните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на

осигурителния доход.

 

6.Има ли ЮЛНЦ задължение да уведомява НОИ и/или НАП за наети

хора по трудови или граждански договори или при прекратяване на

тези договори? В случай, че има такива задължения в какви срокове се

извършва уведомяването?

Да. ЮЛНЦ е длъжно да уведомява НАП, а не НОИ, за сключени или изме-

нени трудови договори в 3­дневен срок. За прекратени  трудови договори,

НАП се уведомява в 7­дневен срок. След изтичане на този срок уведомле-

ние за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задъл-

жително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.

При регистриране на повече от пет уведомления, те се изпращат само

чрез Интернет или на електронен носител.

Санкциите за нерегистриране на сключени, изменени или прекратени

трудови договори са изключително тежки. ЮЛНЦ, работодател, подле-

жи на имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновният

служител на ЮЛНЦ, на глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко от-

делно нарушение.

Гражданските договори не се регистрират в НАП или НОИ.

 

7. Кога се дерегистрираме данъчно и при какви обстоятелства?

В случай, че ЮЛНЦ иска да прекрати съдебната си регистрация, то пър-

во е длъжно да уведоми за това компетентната териториална дирекция

на НАП, като прилага издадено от НАП удостоверение за уведомяване

към внесеното в съда искане и това е условие за неговото разглеждане.

Отново регистрацията се прекратява служебно на база вписване на пре-

кратяването в регистър БУЛСТАТ. В регистъра на задължените лица се

поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.

 

8.Какви данъци и осигуровки обслужва НАП?

НАП установява и събира републиканските данъци (данък върху до-

ходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните

осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските

за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.).

 

9. Какви са сроковете и начините за плащане на данъците и осигуров-

ките към НАП?

Сроковете за плащане на данъците към НАП са уредени в съответните

данъчни закони за съответния вид данък (виж по­долу).

Осигуровките се внасят при превеждане на съответното възнагражде-

ние. Когато възнаграждението е само начислено, осигуровките се внасят

до края на месеца на начисляването.

Данъците и осигуровките са заплащат само безкасово – по банков път

или по Интернет. Данъците могат да се заплащат и в откритите банкови

гишета в данъчните офиси.

 

10.Какви удостоверения издава НАП, свързани с дейността на ЮЛНЦ?

НАП извършва редица административни услуги и издава удостовере-

ния, свързани с данъчния и осигурителния статус на ЮЛНЦ. Най­често

това са:

•Удостоверение за платени данъци и осигуровки;

•Удостоверение за наличието или липсата на задължения;

•Удостоверение за регистрация в регистъра на НАП;

•Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство.

 

11. Какви са местните данъци и такси, за които са задължени ЮЛНЦ и

къде се плащат?

По принцип ЮЛНЦ са задължени за:

•Данък върху недвижимите имоти и такса смет

•Данък върху наследствата

•Данък върху даренията

•Данък при възмездно придобиване на имущество.

В определени случаи ЮЛНЦ се освобождават от местни данъци.

Местните данъци и такси се заплащат в общината по седалище и адрес

на управление на ЮЛНЦ или по банков път.

 

12.Издават ли общините удостоверения за дължими местни данъци и

такси?

Да. За разлика от НАП обаче, общините събират такса за тази услуга.

 

13. Има ли специални изисквания към годишните финансови отчети

на ЮЛНЦ и счетоводната им политика?

ЮЛНЦ изготвят финансовите си отчети и разработват своята счето-

водна политика в съответствие със СС 9 „Представяне на финансовите

отчети на предприятията с нестопанска дейност”.

От 1 януари 2008 г. предприятията с нестопанска цел изготвят счето-

водния си баланс съгласно структурата, определена в СС 1 „Представяне

на финансовите отчети”. Същото важи и за формата на Отчета за собст-

вения капитал. Към стандарта има специфична форма на отчета за прихо-

ди и разходи, както и на отчета за паричните потоци.  Наред с нестопан-

ската си дейност предприятията с нестопански цели извършват и други,

най­често стопански дейности, за които се прилагат изискванията на дру-

гите счетоводни стандарти.

Те съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за

отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за

отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.

Имуществените вноски на учредителите (първоначални и последва-

щи) се отчитат като собствен капитал на предприятията с нестопанска

дейност.

Даренията, които не са обвързани с условия, и членският внос се при-

знават като текущ приход за периода. Даренията, които са обвързани

с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на СС 20 –

„Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителстве-

на помощ”.

Приходите (постъпленията) на юридическите лица с нестопанска цел,

използвани за постигане на целите, определени при създаването им (нес-

топанската им дейност) се отчитат чрез сметки от група 71 "Приходи в

предприятия с нестопанска дейност": Сметка Приходи от регламенти-

рана дейност, Сметка Приходи от членски внос, Сметка Приходи от фи-

нансирания на програми, Сметка Приходи от правителствени дарения,

Сметка Приходи от други дарения, Сметка Други приходи.

Сметка от гр. 10 "Капитал на предприятия с нестопанска дейност" от-

разява стойността на собствените средства (членски внос) и средства от

други лица, предоставени за ползване и разпореждане под условие.

Съвкупният финансов резултат на организациите с нестопанска цел (от

специфична и стопанска дейност) се отчита чрез сметка от гр. 12 "Резултат

от дейността на предприятия с нестопанска цел". Финансиранията са ха-

рактерен начин за набиране на средства от предприятията с нестопанска

цел. В зависимост от характера на съответното финансиране се използват

сметки от гр. 75 "Финансиране за дълготрайни активи" и "Финансиране на

текущата дейност". Целта е да се създаде необходимата аналитичност

по видове дейности и видове разходи с цел лесно и пълно отразяване на

дейността и съставянето на годишните финансови отчети. В случай, че

някои от организациите извършват и стопанска дейност, то тя се отчита

по реда, определен за предприятията от стопанския сектор.

 

14. В кои случаи ЮЛНЦ подлежат на независим външен одит?

На независим финансов одит подлежат ЮЛНЦ в обществена полза,

вписани в Централния регистър към Министерство на правосъдието,

когато за текущата година превишават един от следните критерии по

Закона за счетоводството:

     ­  балансова стойност на активите към 31 декември на предходната

година ­ 1 млн. лв.

     ­  размер на приходите от стопанска и нестопанска дейност за теку-

щата година ­ 2 млн. лв.

     ­  обща сума на получените през текущата година финансирания и

неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени

през предходни отчетни периоди ­ 1 млн. лв.

ЮЛНЦ в частна полза също подлежат на независим финансов одит,

освен ако не прилагат облекчена форма на финансова отчетност.

Критериите за облекчена форма на финансова отчетност и съответно

липса на задължение за финансов одит са регламентирани в Закона за

счетоводството и са следните:

Предприятията, които в текущата или в предходната година не надви-

шават показателите на два от следните критерии:

1. балансова стойност на активите към 31 декември ­ 1,5 млн. лв.;

2. нетни приходи от продажби за годината ­ 2,5 млн. лв.;

3. средна численост на персонала за годината ­ 50 души.

При определяне статута на едно новообразувано ЮЛНЦ, като прилага-

що облекчена форма на финансова отчетност, се вземат стойностите на

тези критерии само за годината на възникване.

 

15. Къде се подават годишните финансови отчети и годишна данъч-

на декларация на ЮЛНЦ и в какви срокове? Има ли разлики за ЮЛНЦ в

частна и за ЮЛНЦ в обществена полза?

Всяко ЮЛНЦ, независимо дали е в частна или обществена полза след-

ва да подава в НСИ годишен отчет за дейността по образец в срок до

31 март на годината следваща годината, за която се отнася. През 2011 г.

ЮЛНЦ имат възможност да представят годишния си отчет за дейността

за 2010 г. чрез формуляр на хартиен носител или чрез попълване на елек-

тронни формуляри на отчетите и изпращането им по електронна поща.

Ако ЮЛНЦ избере да подаде годишния отчет за дейността по електро-

нен път следва да разполага с универсален електронен подпис, с който

да подпише генерирания файл  за НСИ. Ако отчетът е попълнен коректно

след изпращането му се получава отговор с входящ номер на е­mаil ад-

реса, от който е изпратен формуляра, който се попълва в ГДД. Ето защо е

необходимо подаването на годишния отчет за дейността по електронен

път да се направи преди подаването на годишната данъчна декларация, в

която се отбелязва входящия номер, получен от системата за електрон-

ни формуляри.

ЮЛНЦ, които не са извършвали стопанска дейност, а само нестопан-

ска през 2010 г. представят годишния си отчет само в териториалното

статистическо бюро.

Годишният отчет за дейността за ЮЛНЦ  се състои от следни-

те части:

•Справка за предприятието

•Справка за група предприятия

•Счетоводен баланс

•Отчет за приходите и разходите за нестопанската дейност

със Справка за административните разходи по видове и разходите за

и приходите от дарения

•Отчет за приходите и разходите със Справка за приходите и

разходите по видове и икономически дейности

•Отчет за паричния поток

•Справка за нетекущите (дълготрайните) активи

•Справка за вземанията и задълженията, разпределени по институ-

ционални сектори

•Справка за приходите и разходите от лихви

•Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд

•Справка за разходите по придобиване на дълготрайни материални активи

•Справка за научноизследователската и развойна дейност (НИРД)

•Справка за платените данъци и такси, свързани с околната среда

•Справка за членовете и доброволните сътрудници на предприятията с

нестопанска цел

 

Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществе-

нополезна дейност са длъжни да представят до 31 май на всяка година

информация за дейността си през предходната година пред Централния

регистър при Министерство на правосъдието. В регистъра се заявяват за

вписване и се представят:

•преписите от съдебните решения за регистрация на промени;

•списъкът на лицата, били в състава на управителните органи;

•информация за дейността;

•годишен финансов отчет, включително заверен, когато подлежи на не-

зависим финансов одит;

•годишният доклад за дейността;

•декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични взе-

мания;

•промени в устава или учредителния акт.

 

Годишният доклад за дейността и финансовият отчет на юридическо-

то лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дей-

ност се представят на хартиен или електронен носител. Те са публични

и се публикуват в бюлетина и интернет страницата на централния регис-

тър.

 

Що се отнася до юридическите лица с нестопанска цел в частна пол-

за, то те следва в срок до 30 юни на следващата година да публикуват

годишния си финансов отчет и годишния си доклад за дейността чрез

икономическо издание или чрез интернет. Когато отчетите и доклади-

те се публикуват в интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен

безплатен достъп за период не по­кратък от три години след датата на

публикуването им.

 

По отношение на данъчното им облагане ЮЛНЦ са длъжни да подават

в НАП в срок до 31 март на годината, следваща годината, за която се от-

нася, Годишна данъчна декларация (ГДД) за облагане с корпоративен да-

нък по образец. Когато ЮЛНЦ по принцип осъществяват стопанска дей-

ност, но в съответната година не са осъществявали такава, те попълват

отделен формуляр ­ образец 1010а. В него декларират, че за предишната

година не са имали дейност и не са отчели приходи или разходи съгласно

счетоводното законодателство. Към тази декларация не се прилага годи-

шен отчет за дейността. 

 

16.Ако се подава данъчна декларация в НАП, трябва ли да се подава и

годишен отчет за дейността в НСИ?

Задължението на ЮЛНЦ да подават годишен отчет за дейността до

НСИ е различно от задължението им да подават ГДД до НАП. Първото

има за цел събиране на статистическа информация, а второто – деклари-

ране на дължими към държавата данъци и осигуровки. Както бе посоче-

но по­горе, от 2010 г. се даде възможността, когато данъчно задължено

лице следва да подаде и двата документа, това да стане на едно и също

място в един и същи срок – пред териториалното поделение на НАП в

срок до 31 март (впоследствие НАП служебно придвижва годишните от-

чети за дейността към НСИ). В случая на ЮЛНЦ, ако са извършвали сто-

панска дейност, или са отдавали под наем свое имущество, то те следва

да подадат едновременно ГДД и годишен отчет за дейността пред НАП

на хартиен носител. При електронно подаване на тези документи, първо

се подава годишния отчет за дейността до НСИ и едва след като се полу-

чи входящия номер се подава ГДД до НАП. 

 

Годишен отчет за дейността не се подава, ако ЮЛНЦ не е извършвало

стопанска дейност през годината и не е отчело счетоводни приходи или

разходи.

                                                                                                    ЮЛНЦ                ЮЛНЦ

                                                                                              Частна полза Обществена полза

Годишен отчет за дейността

Срок: 31 март

Условие: извършване на дейност през годината и                 ДА                          ДА

отчитане на счетоводни приходи и разходи

 

Годишна данъчна декларация

Срок: 31 март                                                                             ДА                           ДА

Условие: извършване на стопанска дейност

 

Доклад пред ЦР на ЮЛНЦ при МП

Срок: 31 май                                                                               НЕ                            ДА

 

                                                                                Срок: 30 юни              Срок: 31 май

Обявяване на ГФО                                               Къде: В Интернет       Къде: С подаване

                                                                                или в икономическо  на доклада

                                                                                здание                         пред ЦР на ЮЛНЦ

 

 

17. Следва ли ЮЛНЦ да изготвя и подава годишни финансови отчети за

годината на регистрацията си?

Да, ЮЛНЦ следва да подава годишен финансов отчет и за годината на

регистрацията си, като периодът, за който се отнася отчета е от деня на

регистрацията до края на календарната година.

 

18.Какви са санкциите за неподадени или необявени годишни отчети и

неподадена годишна данъчна декларация?

Санкцията за неподаден годишен отчет в НСИ за ЮЛНЦ е в размер от

200 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 3000 лв.

На ЮЛНЦ, което не подаде годишния доклад за дейността и финансо-

вия отчет съгласно изискванията може да бъде наложена глоба в размер

от 2000 до 3000 лв. по Закона за счетоводството.

По ЗКПО се налага санкция в размер от 100 до 1000 лв. за неподаване

на приложение към ГДД, включително и годишният отчет за дейността.

 

19.Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират в ДАНС?

ЮЛНЦ следва да се регистрират в ДАНС по силата на разпоредбите на

Закона за мерките срещу изпирането на пари. В тази връзка всяко ЮЛНЦ

е длъжно не по­късно от 4 месеца след датата на съдебната си регис-

трация да подаде молба­заявление до председателя на ДАНС, към която

следва да се приложат следните документи:

•Вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари и финансира-

нето на тероризма, приети от управителния орган на ЮЛНЦ (подписа-

ни и подпечатани);

•Копие от БУЛСТАТ картата на ЮЛНЦ;

•Копие от устав / устройствен правилник на ЮЛНЦ;

•Копие от съдебно решение за учредяване;

•Копие от актуално състояние.

Копията на всички документи следва да бъдат заверени „вярно с ори-

гинала” от представляващия, подписани и подпечатани от него.

 

20. Кога имаме пране на пари? Какво трябва да правим в тези случаи?

Изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането

на пари е:

•преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от

престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде

укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се

подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с

цел да избегне правните последици от своето деяние;

•укриването или прикриването на естеството, източника, местонахож-

дението, разположението, движението или правата по отношение на

имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в

такава дейност;

•придобиването, владението, държането или използването на имуще-

ство със знание към момента на получаването, че е придобито от прес-

тъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

•участието в което и да е от действията посочени по­горе, сдружава-

нето с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на

такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване

извършването на такова действие или неговото прикриване.25

Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито

имуществото, е извършена в държава ­ членка на Европейския съюз, или

в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за

целите на изпирането на пари са задължителни за ЮЛНЦ. Тези мерки са

както следва:

•идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;

•идентифициране на действителния собственик на клиента ­ юридиче-

ско лице, и предприемане на съответни действия за проверка на не-

говата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на

ЮЛНЦ да приеме за установен действителния собственик;

•събиране на информация от клиента относно целта и характера на

отношението, което е установено или предстои да бъде установено

с него;

•текущо наблюдение върху установените търговски или професионал-

ни отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в

рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната ин-

формация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил,

в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона

случаи;

•разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и

клиенти.

 

ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване

на търговски или професионални отношения, както и при извършване на

операция или сключване на сделка на стойност над 10 000 лв. или тяхната

равностойност в чужда валута. Тази разпоредба се прилага и в случаи-

те на извършване на повече от една операция или сделка, които поот-

делно не надвишават съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в

чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свър-

зани. В случаите, при които ЮЛНЦ не може да извърши идентификация

на клиента в съответствие с изискванията на този закон и актовете по

прилагането му, както и при непредставяне на декларация за произхода

на средствата, то е длъжно да откаже извършването на операцията или

сделката или установяването на търговски или професионални отноше-

ния, в т.ч. откриване на сметка. Ако ЮЛНЦ не може да извърши иденти-

фикация на клиента в случаите на вече установени търговски или профе-

сионални отношения, то е длъжно да прекрати тези отношения. В тези

случаи ЮЛНЦ следва да прецени дали да уведоми дирекция "Финансово

разузнаване" на ДАНС.

 

ЮЛНЦ, извършващи операция или сделка на стойност над 10 000 лв.

или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извърш-

ва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. ЮЛНЦ са

длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната

операция или сделка.

 

ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират клиентите си при всички случаи,

когато възникне съмнение за изпиране на пари. ЮЛНЦ са длъжни да

идентифицират и проверят идентификацията на клиентите си, когато

възникне съмнение в идентификационните данни на клиента, или бъдат

уведомени за промяна в тях.

 

Необходимо е да се посочи, че идентификация не се извършва и де-

кларация за произхода на средствата не се подава, когато клиентът е

институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на

Европейския съюз при следните условия:

•ЮЛНЦ е събрало достатъчно информация, която не поражда съмне-

ние за идентичността на институцията;

•институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;

•институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава

членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират

контрол на нейната дейност.

 

ЮЛНЦ са длъжни да установят, дали клиентът действа от свое име и

за своя сметка или от името и за сметка на трето лице. Ако операция-

та или сделката се извършва чрез представител, ЮЛНЦ изискват дока-

зателства за представителната власт и идентифицират представителя и

представлявания. В случай че операцията или сделката се извършва от

името и за сметка на трето лице без упълномощаване, лицата по ЮЛНЦ

идентифицират третото лице, от името и за сметка на което е извършена

операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.

При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа

от свое име и за своя сметка, лицата по ЮЛНЦ са длъжни да уведомят

ДАНС и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация

за идентифициране на лицето, в чиято полза реално се извършва опера-

цията или сделката.

Когато възникне съмнение за изпиране на пари, ЮЛНЦ са длъжни да

съберат информация относно съществените елементи и размери на опе-

рацията или сделката, съответните документи и другите идентифицира-

щи данни.

Събраната за целите на този закон информация трябва да бъде доку-

ментирана и съхранявана, така че да бъде на разположение на дирекция

"Финансово разузнаване" на ДАНС на съответните органи за надзор и на

одиторите. ЮЛНЦ са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за

клиентите и документите за извършените сделки и операции. За клиенти-

те срокът тече от началото на календарната година, следваща годината

на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите ­ от нача-

лото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

Данните и документите се предоставят на дирекция "Финансово раз-

узнаване" на ДАНС при поискване в оригинал или служебно заверен пре-

пис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за

прилагане на закона.

При съмнение за изпиране на пари лицата ЮЛНЦ са длъжни да уведо-

мят незабавно дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция

"Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделка-

та, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок

съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В

случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно

невъзможно, ЮЛНЦ следва да уведоми дирекция "Финансово разузнава-

не" на ДАНС незабавно след извършването й.

ЮЛНЦ следва да уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на

ДАНС за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната

равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент.

Критериите публикувани на интернет страницата на ДАНС (http://www.

dans.bg/ в раздела «Мерки срещу изпирането на пари) за разкриване на

съмнителни сделки, операции и клиенти от ЮЛНЦ, са както следва:

Съмнителни операции или сделки

• Характерът на дарението не съответства на целите на организацията;

• Мащабите на дарението не съответстват на реалните потребности на

организацията;

• Дарението се извършва от физически лица или фирми, за които се знае

или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дей-

ност;

• Волята на дарителя предвижда трансформация на дарението, при кое-

то са възможни закононарушения и злоупотреби;

• Дарението се довежда до непосредствените му получатели с помощта

на лице или организация, за които се предполага, че няма да го преда-

де на дарения;

• Дарението е с цел група или организация, включени в списъка по чл. 5,

ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;28

• Дарението, операцията или сделката се реализира с лице, група или

организация, за които може основателно да се предполага, че са свър-

зани с лица, включени в списъка по чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките

срещу финансирането на тероризма;

• Дарение в брой, което изглежда структурирано с цел избягване на из-

искванията за автоматично докладване на касовите операции (някол-

ко последователни дарения в брой, чийто размер е малко под прага

на докладване);

• Дарения в големи размери, които изглеждат несъвместими с дейност-

та на дарителя (например, ако вида на стопанската дейност не предпо-

лага да се получават големи постъпления в брой);

• Един дарител извършва няколко операции в рамките на дни за суми

близки, но ненадвишаващи прага за извършване на идентификация;

• Дарителят извършва дарения, при които използва голям брой банкно-

ти с малки номинали и стойността на операциите е близка до прага за

идентификация;

• Когато се извършва повече от едно дарение в един и същи ден за

суми, близки до прага за идентификация от различни лица, за които

дружеството знае, че са свързани помежду си;

• Характерът на дейността на дарителя не съответства на природата на

дарението;

• Дарението е от страна, в която не се произвеждат съответните стоки;

• Дарителят е от страна, икономическото състояние на която в момента

не предполага да се извършват големи дарения;

• Дарения от страни, фигуриращи в списъка на FATF, или от други стра-

ни, смятани за високорискови („данъчни убежища”, офшорни юрис-

дикции или страни подкрепящи тероризма);

• Анонимни дарения;

• Дарения, направени под условие – цялото или част от дарението да

бъде използвано по посочен от дарителя начин;

• Дарение, осъществено чрез безмитен внос на голямо количество ак-

цизни стоки или стоки с високо мито;

• Освободени от вносни мита дарения, за които може да се предполага,

че ще бъдат реализирани чрез търговската мрежа.

Съмнителни клиенти / дарители

• Представители или пълномощници на физически или юридически

лица, представящи документи за идентичност и правоспособност, чи-

ято автентичност поражда съмнение;

• Всички физически и юридически лица, групи и организации, фигурира-

щи в списъка по чл. 5 от ЗМФТ, който списък се приема, допълва и из-

меня от Министерски съвет, спрямо които се прилагат мерките срещу

финансирането на тероризма, включващ:

- физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от

Съвета за сигурност на ООН като свързани с тероризъм или спрямо

които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за

сигурност на ООН;

- лица, срещу които е образувано наказателно производство за теро-

ризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или

членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел

да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, пригото-

вление за извършване на тероризъм или закана за извършване на

тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;

- лица, посочени от компетентните органи на друга държава на

Европейския съюз;

• Лица, включени в списъка на лицата по чл. 3 от Закона за информация

относно необслужвани кредити;

• Лица, за които е обществено достояние, че са криминално проявени;

• Дарители, отказващи да предоставят документи за своята идентифи-

кация;

• В представените от дарителя лични документи липсват основни рекви-

зити, които да го идентифицират напълно;

• Дарителят се идентифицира с чуждестранни документи за самолич-

ност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена;

• Дарителят не представя или се опитва да отложи представянето на оп-

ределени декларации и актуални състояния;

• Дарителят посочва противоречиви основания за целите на дарението;

• Дарител с необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на

пари и финансиране на тероризъм;

• Дарителят е съпровождан и наблюдаван и дарението се извършва в

присъствието на трети лица;

• Дарителят предлага да бъдат съставени неверни документи при из-

вършване на дарението;

• Дарителят предлага дарението да бъде официално оформено по на-

чин, различен от действителните отношения между страните;

• Дарителят посочва като адрес адреса на трето лице или адрес за ко-

респонденция, който е пощенска кутия;

• Подписът в документа за самоличност не съответства на положения

от дарителя във връзка с дарението.30

 

21. Може ли Сметната палата да проверява ЮЛНЦ? Как се извърш-

ват тези проверки и може ли нейни представители свободно да влизат в

офиса на организацията?

В обхвата на правомощията за извършване на одит от Сметната пала-

та попадат: бюджетните и извънбюджетните средства, предоставяни на

лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, така че докол-

кото едно ЮЛНЦ се разпорежда с предоставени бюджетни или извън-

бюджетни средства, то подлежи на одит от Сметната палата. Органите

на Сметната палата при упражняване на своите правомощия имат право:

• на свободен достъп до служебните помещения и до всички докумен-

ти, отчети, активи и пасиви, свързани с финансовото управление на

одитираните обекти;

• да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от

документи и друга информация във връзка с предварителното проуч-

ване и извършването на одитите, включително на електронен носител;

• да изискват устни и писмени обяснения от длъжностни лица, включи-

телно от бивши длъжностни лица, по факти, които са констатирани при

одитите, както и по въпроси, които са свързани с тяхната дейност;

• да изискват справки, заверени копия от документи и друга информа-

ция от физически лица, юридически лица и еднолични търговци извън

одитирания обект, свързани с възможни случаи на незаконна дейност,

които засягат финансовите и имуществените интереси на одитирания

обект или средствата от фондове и програми на Европейския съюз;

• да изискват и да получават информация от всички органи в страна-

та, както и достъп до базите им от данни във връзка с дейността на

Сметната палата.

Длъжностните лица в одитираните обекти са длъжни да оказват съ-

действие на органите на Сметната палата и да осигуряват подходящи

помещения и технически средства за извършване на одитите, включи-

телно ползване на телекомуникационни средства. ЮЛНЦ не могат да се

позовават на държавна, служебна, търговска, банкова или друга защите-

на от закона тайна при извършване на одити от Сметната палата. При от-

каз за предоставяне на информация председателят на Сметната палата

има право да издаде заповед за извършване на проверка на ЮЛНЦ във

връзка с отказаната информация. При възпрепятстване на проверката по

от ЮЛНЦ Сметната палата може да сезира органите на прокуратурата.

В случай че при упражняване на правомощията на органите на Сметната

палата се налага достъп до класифицирана информация, се спазват ус-

ловията и редът на Закона за защита на класифицираната информация.

 

22. Какви са задълженията на ЮЛНЦ за съхранение на документи

например работни заплати и др.? След прекратяване на ЮЛНЦ къде се

съхраняват тези документи?

ЮЛНЦ са длъжни да съхраняват счетоводна информация по реда,

предвиден в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:

• Ведомости за заплати – 50 г.;

• Счетоводни регистри и финансови отчети – 10 г.;

• Документи за данъчен контрол, като например фактури, дебитни/кре-

дитни известия, протоколи за самоначисляване на ДДС – до 5 г. след

изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задълже-

ние, което удостоверяват тези документи;

• Документи за финансов одит, като например одиторски доклади– до

извършване на следваш вътрешен одит и одит на Сметната палата;

• Всички останали носители, като например вторични счетоводни доку-

менти, технически архиви  – 3 г.

След изтичането на посочените срокове за съхранение, носителите на

счетоводна информация могат да бъдат унищожени ако не подлежат на

предаване в Националния архивен фонд.

ЮЛНЦ могат да съхраняват счетоводната информация както на хар-

тиен, така и на електронен носител. Документите могат да бъдат съхра-

нявани и в архиви, организирани от фирми, които се занимават с това,

срещу заплащане. ЮЛНЦ може да унищожи информацията, съхранявана

на хартиен носител, ако прехвърли тази информация върху магнитен,

оптичен или друг технически носител, осигуряващ надеждното й възпро-

извеждане.  Както е посочено в отговора на следващия въпрос при лик-

видация задължително подлежат на предаване в НОИ ведомостите за

заплати. За останалите документи няма разпоредби, които да регулират

кой е отговорен за съхранението им, освен ако не подлежат на предава-

не в Националния архивен фонд. Според нас тук следва да се приложи

общото правило в чл. 44 от Закона за счетоводството, а именно че дви-

жението на счетоводните документи от тяхното създаване или получава-

не в предприятието до момента на унищожаването или предаването им

съгласно нормативен акт се осъществява по ред, определен от органа на

управление на предприятието.

Когато ЮЛНЦ се прекратява чрез преобразуване, носителите на сче-

товодна информация се предават на приемащото и/или новоучреденото

ЮЛНЦ.

 

23. Какви са задълженията на ЮЛНЦ при ликвидация: например как-

ви видове отчети подготвя, какви уведомления прави и др.?

Ликвидацията е прекратяване съществуването на ЮЛНЦ. В общия

случай тя се извършва от управителния орган или от назначено за целта

лице. Ако не е определен ликвидатор от управителния орган, такъв се

назначава от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ.

ЗЮЛНЦ препраща към разпоредбите на Търговския Закон за процеду-

рата на ликвидация при следното уточнение, че подлежащите на вписва-

не в търговския регистър актове на съда по несъстоятелността се впис-

ват в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и се обнародват

в "Държавен вестник", а подлежащите на обявяване в търговския регис-

тър актове се обнародват в "Държавен вестник".

Съгласно ТЗ ликвидацията следва следният ред:

• Решение на органа за управление за начало на процедура по ликвида-

ция. Това решение следва да определя следните обстоятелства: нача-

ло на ликвидацията и начало на прекратена дейност, срок на ликви-

дацията (който не може да бъде по­кратък от 6 месеца), приемане на

първоначален ликвидационен отчет и баланс, назначаване на ликвида-

тор (физическо лице), определяне възнаграждението на ликвидатора.

Към искането за обявяване в ликвидация, заедно с решението се при-

лагат: нотариално заверен спесимен на ликвидатора, в който деклари-

ра, че е съгласен да бъде ликвидатор на сдружението/фондацията и

ще се подписва по определен начин, удостоверение за уведомлението

до НАП по чл. 77 от ДОПК, издадено от НАП; Решението се вписва в

регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

• След като се постанови съдебното решение за обявяване в ликвида-

ция, ликвидаторът е длъжен в 7 дневен срок от вземане на решението

от съда да уведоми регистър БУЛСТАТ за това. Също така ликвидато-

рът следва да уведоми и ЦР при МП, ако се ликвидира ЮЛНЦ, вписано

в регистъра;

• Ликвидаторът обявява покана до кредиторите за предявяване на взе-

манията спрямо ЮЛНЦ и определя срок за предявяването – не по­мал-

ко от 6 месеца. Поканата се обявява в „Държавен вестник”.

• Ликвидаторът довършва текущите дейности на ЮЛНЦ, събира взе-

манията му и осребрява наличното имущество. Ако е имало лица на-

значени на трудово правоотношение, при прекратяване на дейност-

та на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните

ведомости се предават в съответното териториално поделение на

Националния осигурителен институт. Към разплащателните ведомос-

ти се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), запо-33

веди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30

работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни пра-

воотношения. Уведомлението от НОИ за предаване на разплащател-

ните ведомости се прилага за вписване към решението за заличаване

на ЮЛНЦ.

• След като приключи срокът за ликвидация на дружеството и са удо-

влетворени всички кредитори, управителният орган взема решение за

заличаване на ЮЛНЦ от регистрите. С решението се приема крайният

ликвидационен отчет и баланс на ликвидаторите, разпределението на

имуществото и се освобождава ликвидаторът от отговорност. Към

искането за заличаване се прилага решението и следните документи:

декларация на ликвидатор, че всички кредитори са удовлетворени (на

основание чл. 273(1) ТЗ), краен ликвидационен отчет и баланс, годи-

шен отчет на ликвидатора, пояснителен доклад към ликвидационния

баланс на ликвидатора, удостоверение от НОИ за предаване на раз-

плащателни ведомости.

• След като бъде постановено съдебното решение за заличаване на

ЮЛНЦ, следва да се уведоми за това регистър БУЛСТАТ (отново в се-

дем дневен срок от датата на получаване на съдебното решение), как-

то и да се предаде БУЛСТАТ картата. След заличаването от БУЛСТАТ,

ЮЛНЦ следва да бъде заличено и от ЦР при МП, ако е било регистри-

рано там.

• В 14 дневен срок от прекратяване на ЮЛНЦ следва да се подаде за-

явление за дерегистрация по ЗДДС в компетентната териториална ди-

рекция на НАП. В срок от 7 дни от постъпване на заявлението органът

по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.

До 7 дни след приключване на проверката органът по приходите из-

дава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши де-

регистрацията. Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето

извършва доставка за целите на ЗДДС на всички налични стоки и/или

услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и кои-

то са:

- Активи по смисъла на Закона за счетоводството

- Активи по смисъла на ЗКПО

• Ако ЮЛНЦ е извършвало стопанска дейност, към датата на прекратя-

ването дължи корпоративен данък за периода от началото на годината

до датата на прекратяването. При определяне на данъка се приспадат

внесените авансови вноски от началото на годината до датата на впис-

ване на прекратяването. Дължимият корпоративен данък се внася в

30­дневен срок от датата на вписване на прекратяването. Внесеният

корпоративен данък при прекратяването се приспада от дължимия 34

годишен корпоративен данък за годината на прекратяването или от

дължимия корпоративен данък за последния данъчен период, кога-

то датата на подаване на искането за заличаване при ликвидация, е в

една и съща година с датата на прекратяването. Когато обаче датата

на прекратяване и датата на подаване на искането за заличаване при

ликвидация са в различни години, с годишната данъчна декларация за

годината на прекратяването се подават финансовият отчет, съставен

към датата на прекратяването, и финансовият отчет, съставен към 31

декември на годината на прекратяване на данъчно задълженото лице.

• Корпоративният данък се определя за последния данъчен период.

При прекратяване с ликвидация последния данъчен период обхваща

времето от 1 януари на годината, в която е подадено искането за зали-

чаване до датата на подаване на искането. Данъчната декларация по

ЗКПО при прекратяване с ликвидация се подава на датата на подаване

на искането за заличаване заедно с копие от него.

• Следва да се има предвид, че когато датата на подаване на искането

за заличаване при ликвидация е преди 31 март и годишната данъчна

декларация не е подадена, ЮЛНЦ подава декларацията на датата на

подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.

• Когато датата на прекратяването и датата на подаване на искането за

заличаване при ликвидация, са в една и съща година, с данъчната де-

кларация се подават финансовият отчет, съставен към датата на пре-

кратяването, и финансовият отчет, съставен към датата на подаване

на искането за заличаване. Дължимият корпоративен данък за послед-

ния данъчен период се внася до датата на подаване на искането за за-

личаване на ЮЛНЦ.

• Със заличаване на ЮЛНЦ от регистъра към окръжния съд по седали-

щето на дружеството, приключва съществуването му.35

 

ЧАСТ ІІ. ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ЮЛНЦ ПО РЕДА НА ЗКПО

 

Раздел І Данъчно облагане на печалбата на ЮЛНЦ по реда на ЗКПО

 

24. Кога ЮЛНЦ подлежат на облагане с корпоративен данък?

Законът за юридическите лица с нестопанска цел дава възможност на

ЮЛНЦ да финансират основната дейност, за която са регистрирани, чрез

осъществяване на стопанска дейност, предвидена в устава на тези лица.

ЮЛНЦ подлежат на облагане с корпоративен данък, когато реализи-

рат данъчна печалба. Това е счетоводната печалба, преобразувана в уве-

личение или намаление по реда на закона.

Обект на облагане с корпоративен данък е печалбата на ЮЛНЦ от

сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на дви-

жимо и недвижимо имущество. “Изброяването на сделките в чл.1, ал.1 от

ТЗ е неизчерпателно. Съгласно практиката на НАП, при определяне на една

дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да

се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен до-

ход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо

печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъщест-

вява в частен интерес на юридическото лице; цените на предоставените

услуги или стоки да се формират на пазарен принцип” (НАП, „Въпроси и

отговори” 2_1711/13.10.2010г. Изх. № 24­34­620/2008 г.).

 

25. Дължи ли се данък, ако стопанската дейност е еднократна (еди-

нична) сделка?

И при еднократна сделка, щом е извършена с цел печалба и двете на-

срещни престации са определени на пазарен принцип, се дължи корпо-

ративен данък.

 

26. Приходите от проектно финансиране (грантове) подлежат ли на

облагане с корпоративен данък?

В случаите, при които ЮЛНЦ получават средства по проекти, които са

спечелили като изпълнител, не е налице печалба от осъществени сдел-

ки по чл. 1 от ТЗ и съответно тези средства не подлежат на облагане с

корпоративен данък по реда на ЗКПО. Когато, обаче, се осъществяват

сделки, при които насрещните престации се договарят на пазарен прин-

цип и целта е да се реализира печалба, тя се облага с корпоративен да-

нък. Например, ако на ЮЛНЦ бъде възложено с договор за поръчка да 36

изготви проект за възложителя срещу заплащане, ще е налице печалба

от сделка по чл. 1 от ТЗ. Или с други думи, ако дейността “изготвяне на

проекти” се осъществява с цел създаване на пазарния продукт “проект”,

който при реализация на пазара носи печалба, тази печалба подлежи на

облагане с корпоративен данък.

 

27. А приходите от дарения или спонсорство?

Отново това не са приходи от стопанска дейност и не подлежат на об-

лагане с корпоративен данък. Дарението е безвъзмезден договор, при

който дарителят прехвърля права без да получава нещо от надарения,

но от своя страна надареният е длъжен да изяви своята воля, че приема

подареното. В някои случаи дарението може да е с тежест, т. е. дарите-

лят да предостави предмета на дарението срещу приемането на някакво

насрещно морално задължение от страна на надарения. Такова насрещ-

но задължение именно защото е морално не прави договора възмезден.

Ясно е, че получаването на дарения от ЮЛНЦ не представлява стопанска

дейност. Дарението като сделка не попада в обхвата на чл. 1 от ТЗ, нито

се извършва с цел реализиране на печалба.

 

28. Каква е разликата между спонсорство и дарение и има ли разли-

ка при данъчното им третиране?

Спонсорството няма изрична правна уредба. Обичайно, по силата на

договора за спонсорство, спонсорираното ЮЛНЦ получава икономиче-

ска помощ (пари, предоставяне на материална база и др.) от спонсора за

реализиране на своите нестопански цели, срещу което се задължава да

рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка,

дейността или продуктите му по подходящ начин.

С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договора за спон-

сорство, страните по него сами определят своите права и задължения,

доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на до-

брите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на

насрещна престация, което го отличава от дарението, при което е налице

безвъзмездност. Насрещната престация обаче може да е имуществено

нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора ико-

номическа помощ. В случаите, при които в съответствие с договора за

спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна прес-

тация, най­често реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора,

тогава спонсорството следва да се квалифицира като търговска сделка и

приходите да се обложат с корпоративен данък.37

Следователно е важно да се оцени колко би струвало, това което пре-

доставя като насрещна престация спонсорираното ЮЛНЦ, за да се пре-

цени, дали има еквивалентност.

В случаите, в които ЮЛНЦ се задължава да извършва или не извършва

нещо като насрещна престация (това, което се дължи), която е нееквива-

лентна на полученото, то тогава е налице договор за спонсорство, който

от данъчна гледна точка не се различава от договора за дарение. В тези

случаи, подобно на приходите от дарения, приходите от спонсорство не

подлежат на облагане с корпоративен данък.

 

29. Спонсорството по различен начин ли се отчита при спонсора от

дарението и рекламата?

В случаите на спонсорство, дарение и реклама, фирмата, която плаща

на ЮЛНЦ ще отчете разход. Този разход обаче има различно данъчно

третиране по ЗКПО.

Разходите за дарение за признати само в определените в закона слу-

чаи. Ако не попадаме в тези случаи, разходът за дарение не се признава

за данъчни цели и с него се увеличава финансовия резултат (виж Част ІІІ).

При реклама, фирмата, която я плаща прави разход, който нормално

би бил свързан с осъществяваната дейност и следва да се признае за да-

нъчни цели, когато е документално обоснован.

При спонсорство, когато спонсорът получава еквивалентна насрещна

престация, както в случаите на реклама, направеният разход следва да

се признае за данъчни цели. Ако обаче това, което спонсорът получава

от ЮЛНЦ, не може да се определи като еквивалентно на направения от

него разход, би следвало данъчното третиране да е като в случаите на

дарение.

 

30. Как се облагат приходите от реклама?

Ако ЮЛНЦ поеме задължение да извършва реклама, срещу определе-

на цена, то отчетеният приход ще се обложи като приход от стопанска

дейност.

Приход от стопанска дейност ще имаме и ако срещу реклама се полу-

чава нещо, имуществено еквивалентно на услугата по реклама. В този

случай се прилагат правилата за търговска сделка съгласно чл. 286 от

Търговския закон.

 

31. Как се облагат приходите от авторски права и от преотстъпени

права за разпространение на книги и филми?

Сделките с интелектуална собственост са изброени в чл. 1 от ТЗ.

Приходите от такива сделки участват във формирането на облагаемата

основа на корпоративния данък и следователно се облагат с данък в раз-

мер 10 на сто.       

Ако например НПО написва книга, върху която то притежава автор-

ските права, след което с договор предоставя правото за преиздаване и

разпространение на тази книга на фирма, за което фирмата се задължава

да плаща на НПО процент от реализираните печалби от продажбата на

книгата, реализираният приход ще се обложи с 10 % корпоративен данък

 

32. Как се третират приходите от членски внос, встъпителните иму-

ществени вноски от учредителите и учредителните дарения за основа-

ване на фондация?

Встъпителните и последващи имуществени вноски на учредителите се

отчитат като собствен капитал на ЮЛНЦ и следователно не са облагаем

приход по ЗКПО.

Препоръчително е обаче в Устава на ЮЛНЦ да бъде предвидено, че

членовете правят както встъпителни, така и последващи имуществени

вноски, с които да се покриват разходи за нестопанската дейност, за да

се избегнат евентуални спорове, дали последващите вноски не са даре-

ния и съответно да се обложат с местен данък.

Членският внос и даренията, които не са обвързани с условия, са те-

кущ приход за периода на получаването. Отчитат се в отчета за прихо-

дите и разходите на нестопанската дейност и не подлежат на облагане с

корпоративен данък.

Даренията, които са обвързани с определени условия, се отчитат като

финансиране по реда на СС 20 ­ „Отчитане на правителствени дарения и

оповестяване на правителствена помощ“. Те се отчитат като текущ при-

ход за периода, през който се отчетат разходите, свързани с изпълнени-

ето на условията по дарението.

Учредителните дарения за основаване на фондация се отчитат като

собствен капитал и не са облагаем приход по ЗКПО.39

 

33. Как се отчита членския внос при членовете – разход за дейността

ли е? Може ли ЮЛНЦ да издава фактура за получен членски внос?

Членуването на търговско дружество в ЮЛНЦ, напр. организация на

работодателите, стопанска камара и т. н. е свързано със стопанската

дейност на търговското дружество. Ето защо членският внос би трябва-

ло да се признава за разход за целите на корпоративното облагане.

За счетоводни цели, ЮЛНЦ, за да удостовери разхода за членски внос

при членовете, следва да издаде първичен счетоводен документ (фак-

тура, протокол, разписка и т.н.). Първичен счетоводен документ е този,

който съдържа минималните реквизити чл. 7, ал. 1 от Закона за счетовод-

ството.

34. Ако ЮЛНЦ събира такси за предоставени услуги на своите чле-

нове под формата на членски внос, как се третира това? Например член

на фитнес клуб заплаща членски внос в по-голям размер, ако посещава

фитнеса по-често?

По принцип приходите от членски внос не са приходи от стопанска

дейност. Членският внос / имуществената вноска е част от членственото

правоотношение. Законът за ЮЛНЦ изисква размера и реда за правене

на имуществени вноски да се уреждат с устава или с решение на общо-

то събрание. Чрез имуществената вноска всеки член финансира идеал-

ните цели на ЮЛНЦ. Правното основание на това финансиране обаче, е

членственото правоотношение, а не търговска сделка чиято цел е реа-

лизирането на печалба. В чл. 21, ал. 3 от Закона за юридическите лица

с нестопанска цел  е установено, че всеки член е длъжен да прави иму-

ществени вноски, когато това е предвидено в устава. Общото събрание

на сдруженията също може да взима решения, свързани с дължимостта

на членския внос и имуществените вноски.

Обаче, ако имуществените вноски или членският внос в действител-

ност са заплатена цена на услуга или стока, която се предоставя от ЮЛНЦ

с цел реализиране на печалба, то тогава ЮЛНЦ осъществява стопанска

дейност, за печалбата от която ще подлежи на облагане с корпорати-

вен данък. Така например, ако се установи, че физически лица ползват

фитнес зала на ЮЛНЦ, като при всяко посещение плащат членски внос,

очевидно по този начин се заобикаля плащането на такса за ползваната

услуга и данъчните органи имат право да обложат приходите от тази дей-

ност, както във всеки подобен случай, в който субект, реализира прихо-

ди от фитнес зала.40

 

35. Ако ЮЛНЦ издаде фактура за получен грант, това означава ли, че

грантът трябва да се отчете като приход от стопанска дейност?

Не, ЮЛНЦ следва да отчита отделно приходите от нестопанската и

стопанската си дейност. Грантовете по проекти не следва да се отчитат

като приход от стопанската дейност, а като приход от финансирания за

нестопанската дейност в периода, в който са отчетени съответните раз-

ходи, свързани с гранта. Издаването на фактура само по себе си не опре-

деля характера на прихода като такъв от стопанска дейност.

 

36. Облагат ли се с корпоративен данък приходите от продажбата

на дарени стоки?

Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО, на облагане с корпоративен данък по този

закон подлежи печалбата на местните юридически лица, които не са тър-

говци, от сделки по чл. 1 от Търговския закон. Продажбата на подарени

стоки обаче, не попада сред така изброените сделки. Единствено по-

купката и продажбата на стоки, както и продажбата на стоки собствено

производство е търговска сделка по смисъла на цитираната разпоредба.

Следователно продажбата на дарени стоки не би следвало да се трети-

ра като търговска сделка, извършвана по занятие, доходите, от които

подлежат на облагане. За целта обаче, ЮЛНЦ следва да разполагат с

документи, които да доказват дарението на всяка една стока, която се

продава.

 

37. Ако организираме семинар и събираме такса участие, предназ-

начена да покрие разходите, дължим ли корпоративен данък? А ако так-

сата покрива само 30 % от разходите за организирането му?

Таксата представлява възнаграждение за получена услуга, в конкрет-

ния случай обучение (в обхвата на чл. 1 от ТЗ). Подобна дейност не се

отличава от дейността на един търговец, предоставящ аналогични услу-

ги срещу заплащане. Независимо как е изчислена таксата, да покрие на-

правените разходи, да не ги покрие или пък да се реализира печалба, по

своето естество тя представлява приход от стопанска дейност. Ако, този

приход надвиши признатите разходи, ще бъде налице облагаем финан-

сов резултат, който ще се обложи с корпоративен данък. Ако пък таксата

не покрие направените разходи, данък не се дължи, тъй като е налице

нулев или отрицателен финансов резултат, т. е. не се формира печалба,

която да бъде обложена.41

 

38. Ако организираме благотворителна разпродажба или концерт,

как ще се третират за данъчни цели получените средства?

Организирането на благотворителни мероприятия по своето съще-

ство представлява масова кампания за набиране на дарения. В подоб-

ни случаи каузата на благотворителното мероприятие е предварително

оповестена. Получените срещу продадените вещи, съответно представе-

ни концерти средства се даряват на ЮЛНЦ с тежестта (условието) същи-

те да бъдат разходвани за предварително обявената благотворителна

кауза. Често ЮЛНЦ единствено организират благотворителните меро-

приятия, а събраните средства постъпват директно по сметки на бенефи-

циента, в който случай не съществува съмнение, че ЮЛНЦ – организатор

не действа в качеството на търговец, който сключва търговски сделки

с цел печалба. Но дори и да постъпват по сметка на ЮЛНЦ, събраните

средства не са реализирана печалба от търговски сделки, тъй като не е

налице нито търговска сделка, нито дейност, чиято цел е реализирането

на печалба. Например, ако ЮЛНЦ организира благотворителна разпро-

дажба на рисунки на деца с увреждания, които тези деца предоставят

за изложбата, то набраните по сметка на ЮЛНЦ средства не следва да

формират облагаем приход. Разбира се, организаторът на благотвори-

телния търг следва да представи всякакви документи, които да доказват,

че рисунките не са били придобити от ЮЛНЦ чрез търговска сделка и съ-

ответно продадени.

 

39. Ако НПО – доставчик на социални услуги спечели общински кон-

курс за предоставяне на социална услуга, получените средства ще под-

лежат ли на облагане с корпоративен данък?

Не, защото получените средства не са приход от стопанска дейност, а

от финансиране за нестопанските цели.

Съгласно Закона за счетоводството с фактура (първичен счетоводен

документ) се документира извършена стопанска операция. Самата фак-

тура обаче удостоверява плащането по операцията, а не определя ней-

ния характер като стопанска или нестопанска.

 

40. По много проекти има изискване за съфинансиране от страна на

НПО. Може ли тези средства да се вземат от приходите от стопанска

дейност и как се отразява това данъчно – признават ли се за разход?

Много често НПО получават средства от своите донори, при условие

че покрият определен процент от разходите със собствени средства (на-

пример 10 %). Ако НПО има приходи от стопанска дейност през текущата 42

година, тези разходи може да се покрият с тях. Това обаче означава, че

на практика направените разходи няма да се отчетат като разходи за сто-

панска дейност и съответно с тях няма да се намалят приходите от сто-

панската дейност. НПО ще трябва да заплати корпоративен данък върху

цялата сума на приходите си, а не върху сумата на приходите, намалена

с конкретните разходи, защото те ще бъдат разходи за нестопанска дей-

ност.

Има два други начина да се отчете собствения принос по проекти. В

първия случай донорът може да се съгласи определени разходи за сто-

панска дейност да се признаят за собствен принос, без това да се отчита

към разходите по проекта. Тази възможност зависи изцяло от изисква-

нията на донора. Вторият начин е за собствен принос да се използват

печалбите от стопанска дейност от предходни години (на практика това

са резервите на организацията, които тя може да ползва неограничено).

 

41. Трябва ли ЮЛНЦ да има касов апарат, ако получава заплащане за

предоставени услуги в брой?

Да, когато ЮЛНЦ осъществяват стопанска дейност. ЗДДС и ЗКПО

изискват от данъчно задължените лица (т.е., когато осъществяват сто-

панска/независима икономическа дейност), при продажба на стоки

и услуги срещу заплащане в брой от търговски обект (който може да

бъде и офиса на ЮЛНЦ или всяко друго помещение), да се издава касо-

ва бележка. Спазват се изискванията на Наредба Н­18 на Министъра на

финансите.

Лицата и случаите, в които няма задължение за издаване на фискална

касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н­18/2006 г.

на МФ. ЮЛНЦ, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред из-

рично изброените в тези правни норми. Следователно за тях съществува

задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните

продажби, независимо от начина на формиране на цената.

 

42. Как се разпределят общите разходи?

За извършваната стопанска дейност ЮЛНЦ водят аналитично счето-

водство, като от приходите, получени от извършваната стопанска дей-

ност се приспадат разходите, извършени във връзка с тази дейност.

Съгласно чл. 30 от ЗКПО, счетоводно отчетените неразпределяеми раз-

ходи, съответстващи на дейността, подлежаща  на облагане с корпора-

тивен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за

данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите 43

разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разхо-

ди се умножи по съотношението между приходите от дейността, подле-

жаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридиче-

ското лице с нестопанска цел.

Често разходите са общи и за двете дейности, напр. наем на сграда,

в която се намира офисът на юридическото лице, разходите за консу-

мативи (ел. енергия, отопление и вода). В тези случаи законът изисква

да се използва предложения по­горе метод за разпределяне на общите

разходи.

Пример:

ЮЛНЦ плаща наем на офис   500 лв.

Приходи от стопанска дейност 1000 лв.

Общо приходи    4000 лв.

                                    500 х 1000 

                                    ------------  =  125 лв.

                                        4000

Следователно 125 лв. от разходите за наем представляват данъч-

но признат разход, който се приспада от приходите от стопанска

дейност (1000 лв.).

 

43. Установяване на дължимия годишен данък върху печалбата.

Данъчна основа и размер на данъчната ставка. Срок за внасяне на данъка

Дължимият годишен данък върху печалбата се установява от самото

ЮЛНЦ, осъществяващо стопанска дейност чрез попълване на годишна

данъчна декларация (ГДД) по образец.

Данъчната основа се определя като годишният финансов резултат от

стопанската дейност се преобразува в посока увеличение или намаление

по правилата на ЗКПО.

Корпоративният данък е в размер 10 на сто върху определената да-

нъчна основа. Ако ЮЛНЦ подаде ГДД и годишен отчет за дейността до

31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния

данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължи-

мия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв.

Срокът за подаване на данъчната декларация и внасяне на дължимия

корпоративен данък за стопанската дейност е до 31 март на следващата

година.44

 

44. Подава ли се ГДД, ако ЮЛНЦ няма стопанска дейност?

Не. Ако ЮЛНЦ няма стопанска дейност, то не е задължено лице по

ЗКПО и следователно не подава ГДД (освен, ако не е реализирало дохо-

ди от наем или не дължи данък върху разходите). Ако обаче в предход-

на година ЮЛНЦ е извършвало стопанска дейност и е подавало ГДД, а в

следващата година няма стопанска дейност, следва да подаде деклара-

ция образец 1010а.

 

45. Ако ЮЛНЦ е извършвало стопанска дейност през годината, но

няма печалба, следва ли да подава ГДД?

Да. Независимо че ЮЛНЦ реализира нулев финансов резултат или загу-

ба, то е длъжно да подаде ГДД щом е осъществявало стопанска дейност.

ГДД се подава и при реализиране само на доходи от наем, както и ако

ЮЛНЦ дължи данък върху разходите.

 

46. Ако ЮЛНЦ не е извършвало стопанска дейност през годината, но

е отдавало под наем помещения, следва ли да подава ГДД?

Да.

 

47. Има ли случаи, в които ЮЛНЦ са освободени от подаване на ГДД?

Да, когато не осъществяват стопанска дейност.

 

48. Какви са санкциите ако се пропусне срока за подаване на данъч-

на декларация?

Санкцията за неподаване на ГДД или за неспазен срок на подаване е от

500 до 3000 лв. Ако в рамките на 12 месеца от наказателното постановле-

ние, ЮЛНЦ отново не подаде ГДД или не я подаде в срок, наказанието е

от 1000 до 6000 лв. (повторност).

 

49. Срок за подаване на годишна данъчна декларация

ГДД се подава до 31 март на следващата година.

 

50. Какво представляват авансовите вноски за корпоративния да-

нък?

ЮЛНЦ, които осъществяват стопанска дейност, са длъжни да пра-

вят и авансови вноски в рамките на годината за корпоративния данък.

Авансовите вноски са месечни, когато ЮЛНЦ е реализирало данъчна пе-

чалба от стопанската си дейност през предходната година. Ако ЮЛНЦ не

е реализирало данъчна печалба или е било на загуба, вноските са триме-

сечни.

 

51. Има ли случаи, в които авансови вноски не се дължат?

Да. Авансови вноски не дължат новоучредените ЮЛНЦ, осъществява-

ли стопанска дейност, за годината на учредяването им.

Авансови вноски не дължат и ЮЛНЦ, чиито нетни приходи от продаж-

би за предходната година, не превишават 200 000 лв.

 

52. Какъв е размерът на авансовите вноски и в какъв срок се внасят?

Месечните авансови вноски се определят по формулата в чл. 86 от

ЗКПО. Месечните вноски за периода от януари до март се определят на

база на 1/12 от декларираната печалба за годината преди предходната.

Месечните вноски за периода от април до декември се определят на

база на 1/12 от декларираната печалба за предходната година. Основата

се коригира с коефициент, отразяващ промяната в икономическите усло-

вия, който коефициент са определя със Закона за държавния бюджет са

съответната година. Върху така определената основа се начислява 10 на

сто корпоративен данък.

Съществуват особености за определяне на авансовата вноска за ме-

сец април, когато данъчната печалба през предходната година е по­ви-

сока от данъчната печалба за годината преди предходната или ЮЛНЦ е

учредено през предходната година, или е формирало данъчна загуба за

годината преди предходната, или не е формирало данъчен финансов ре-

зултат за годината преди предходната.

Тримесечните авансови вноски се определят на база на текущата пе-

чалба от началото на годината, като се приспадат направените авансови

вноски за предходните тримесечия. Формулата за определянето им се

съдържа в чл. 47 от ЗКПО.46

 

53. Намаляване на авансовите вноски

ЮЛНЦ имат право да подават декларация по образец за намаляване

на авансовите вноски, когато считат, че те ще надвишат дължимия годи-

шен корпоративен данък. Намалението на авансовите вноски се ползва

след подаването на декларацията. Макар да не е изрично предвидено в

закона, задължените лица могат, след като веднъж вече са подали де-

кларация за намаляване на авансовите вноски, да подадат и деклара-

ция за увеличаване на авансовите вноски, на основание чл. 104 от ДОПК.

Увеличаването може да стане с декларацията за намаляване на авансо-

вите вноски по чл. 88 от ЗКПО.

Все пак към намаляване на авансовите вноски следва да се подхожда

внимателно. Законът предвижда, че когато данъчно задълженото лице

е намалило авансовите си вноски и дължимият годишен корпоративен

данък надвиши с над 10 на сто внесените авансови вноски през съответ-

ната година, се дължи лихва за просрочие. Сумата, върху която се дължи

лихва за просрочие, се определя като разлика между дължимия годишен

корпоративен данък и внесените авансови вноски през годината.

Лихвата за просрочие при намалени авансови вноски над допустимото

се изчислява по формулата на чл. 89 от ЗКПО. Лихвата за съответната

авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци,

такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на

която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на

годишния корпоративен данък или датата на подаване на годишната да-

нъчна декларация в случаите, когато данък за внасяне не се дължи, но не

по­късно от 31 март на следващата година.

 

54. Внасяне на авансови вноски

Месечните авансови вноски се внасят до 15­о число на месеца, за кой-

то се отнасят. Тримесечните авансови вноски се внасят до 15­о число на

месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото три-

месечие не се прави тримесечна авансова вноска.

 

55. Преотстъпване на авансови вноски

На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпорати-

вен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от

дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъп-

ването.

 

Раздел ІІ Облагане на приходи от пасивни инвестиции на ЮЛНЦ

 

56. Какво означава „пасивни инвестиции”, съответно приходи от па-

сивни инвестиции?

Приходи/доходи от пасивни инвестиции са приходите от лихви, от

участия в търговски дружества (дивиденти и ликвидационни дялове), от

валутни разлики от разпореждане с акции и дялове.

 

57. Как се облагат лихвите върху средства в банки? Има ли значение

дали средствата са по проект или са от стопанска дейност?

По принцип доходите от лихви върху средства в банки за местни юри-

дически лица се включват в облагаемата основа по ЗКПО и подлежат

на облагане с корпоративен данък. Аргументите за това са, че съгласно

Счетоводен стандарт 18 „ПРИХОДИ”, лихвите се отчитат като приход във

финансовия резултат на предприятието, а облагането с корпоративен да-

нък стъпва на счетоводния финансов резултат.

Когато обаче ЮЛНЦ реализира приходи от лихви върху средства по

банкови сметки, които средства са постъпили за финансиране на несто-

панската дейност и техният произход не е стопанска дейност на ЮЛНЦ,

а е например дарение или грант, тогава приходите от лихви не следва да

се облагат с корпоративен данък, защото не представляват печалба от

осъществени сделки по чл. 1 от ТЗ. При ЮЛНЦ следва да се прави разгра-

ничение между банковите лихви, акумулирани върху средства от стопан-

ската дейност и лихвите от средства, които не произтичат от стопанската

дейност на ЮЛНЦ. Само в първия случай лихвите представляват облага-

ем приход по ЗКПО.

 

58. Подлежат ли на облагане печалбите, реализирани от търговия с

ценни книжа, продажба на дялове и акции?

В случаите, в които ЮЛНЦ търгува с ценни книжа, то получените дохо-

ди се включват във финансовия резултат и участват в определянето на

облагаемата печалба. Не се облагат с данък при източника доходите от

разпореждане с акции на публични дружества, търгуеми права на акции

на публични дружества и акции и дялове на колективни инвестиционни

схеми, когато разпореждането е извършено на регулиран български па-

зар на ценни книжа.

Така например, ако ЮЛНЦ придобие акции на публично друже-

ство (уредено в глава осма на Закона за публично предлагане на

ценни книжа), независимо по какъв начин, напр. чрез дарение или

чрез посредник и впоследствие продаде тези акции на БФБ, реали-

зираната печалба не подлежи на данъчно облагане. Чл. 44 от ЗКПО

предвижда, че когато разпореждането с акции и търгуеми права на

акции на публични дружества, акции и дялове на колективни инвес-

тиционни схеми се извършва на регулиран български пазар на цен-

ни книжа, при определяне на данъчния финансов резултат:

1. счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата, оп-

ределена като положителна разлика между продажната цена и до-

кументално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа, и

2. счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата, оп-

ределена като отрицателна разлика между продажната цена и до-

кументално доказаната цена на придобиване на тези ценни книжа.

Извън случаите на реализирани доходи от сделки с акции на публични

дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на

колективни инвестиционни схеми, извършени на регулиран български

пазар на ценни книжа, доходите от ценни книжа и дялове се включват в

счетоводния финансов резултат на ЮЛНЦ и подлежат на облагане с кор-

поративен данък

 

59. Когато ЮЛНЦ получава финансирания във валута, отразяват ли

се валутните разлики върху формирането на финансовия резултат?

Финансиране в чуждестранна валута се вписва в левове при първона-

чалното му счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна ва-

лута се прилага централният курс на БНБ към датата на сделката (СС 21,

т. 3.1). Датата на плащането обаче, т.е. постъпването на средствата по

банковата сметка на ЮЛНЦ, може да е по­късна от датата на договора

за финансиране, в резултат на което междувременно може да е настъ-

пила промяна във валутния курс – курсова разлика. Съгласно т. 4.2 от СС

21, тази разлика следва текущо да се отразява като приход, съответно

разход. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗКПО финансовият резултат не се прео-

бразува с начислените приходи и разходи, представляващи валутни раз-

лики, т.е. валутните разлики се отразяват като текущ приход или разход

за целите на данъчното облагане по ЗКПО.49

Отново обаче следва да се направи разграничение между случаите,

в които валутните разлики произтичат от средства от стопанската дей-

ност и случаите, в които валутните разлики са резултат от нестопанската

дейност. Така например, валутните разлики, възникнали от средства по

финансирания в чуждестранна валута, депозирани в банка, не следва да

се отразяват на финансовия резултат за целите на облагането с корпора-

тивен данък.

 

60. Как се облагат доходите от дивиденти и ликвидационни дялове?

Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юриди-

чески лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни юриди-

чески лица, които не са търговци, а такива са ЮЛНЦ, се облагат с данък,

който се удържа при източника и е окончателен (чл. 194 от ЗКПО).

Размерът на данъчната ставка е 5 на сто.

Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника

за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените диви-

денти. Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от

ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежа-

щото на получаване от съответния акционер или съдружник и докумен-

тално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

 

61. Деклариране и внасяне на данъка. Срокове

Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194, деклари-

рат това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната

агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация

платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се пода-

ва за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

Платците на дивиденти и ликвидационни дялове на ЮЛНЦ, удържа-

щи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите да-

нъци в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето реше-

нието за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове.

Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на

Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или къ-

дето подлежи на регистрация платецът на дохода. Надвнесен данък се

възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за

приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.50

Раздел ІІІ. Облагане на социални, представителни и други разходи,

направени от ЮЛНЦ

 

62. Кои разходи, направени от ЮЛНЦ подлежат на данъчно облага-

не?

ЮЛНЦ, което извършва стопанска дейност и подлежи на облагане с

корпоративен данък, е данъчно задължено лице за данъка върху разхо-

дите по чл. 204, т. 1 и т. 3 от ЗКПО в случаите, когато е направило предста-

вителни разходи, свързани с дейността и разходи, свързани с експлоа-

тацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска

дейност. ЮЛНЦ е данъчно задължено лице за данъка върху разходите за

частта от разходите, относима към стопанската дейност.

Освен това ЮЛНЦ, което е работодател или възложител по договори

за управление и контрол, независимо дали извършва стопанска дейност

или не, е данъчно задължено лице по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО за да-

нъка върху социалните разходи, предоставени в натура на служителите

или на управителите, наети по договори за управление и контрол. Такива

разходи са например: разходи за социални придобивки, изброени в чл.

294 от Кодекса на труда, извършени по определения в закона ред, разхо-

ди за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и допълнително

здравно осигуряване, разходите за застраховка „Живот” и разходите за

ваучери за храна, когато са издадени по предвидения в закона ред.

Ако социалните разходи са направени не в натура, а в пари, същите

не се облагат с данък върху разходите, а се облагат в лицата, които са ги

получили по реда на ЗДДФЛ, за месеца, в който са ги получили. Разходът

и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начи-

сляване и не формират данъчна временна разлика.

 

63. Ако ЮЛНЦ не извършва стопанска дейност, трябва ли да плаща

данък върху разходите? Трябва ли да се подава данъчна декларация в

този случай?

ЮЛНЦ, което не извършва стопанска дейност, но в качеството си на

работодател или възложител по договори за управление и контрол из-

вършва социални разходи за своите служители и управители, е задълже-

но за данъка върху тези социални разходи и следва да подаде ГДД по

ЗКПО, независимо че не извършва стопанска дейност. Ако обаче ЮЛНЦ

не извършва стопанска дейност и в качеството си на работодател не из-

вършва социални разходи, то не дължи данък върху разходите и не по-

дава ГДД.51

 

64. Как се изчислява дължимия данък върху социалните разходи?

Данъчната ставка за данъка върху разходите е 10 на сто.

За социалните разходи в натура, данъчната основа е размера на на-

числените разходи, намалени с приходите, свързани с тези разходи за

съответния месец.

За социалните разходи за допълнително социално осигуряване и за-

страховка „Живот”, данъчната основа е превишението над 60 лв. за вся-

ко наето лице на месец. Ако обаче ЮЛНЦ има към момента на начисля-

ване на разходите подлежащи на принудително изпълнение публични

задължения (напр. за данъци и задължителни осигуровки), с данък върху

разходите се облага целия размер на начислените социални разходи.

За социалните разходи за ваучери за храна, данъчната основа е отно-

во превишението над 60 лв. за всяко лице на месец. Ако обаче не са спа-

зени условията за разходи за ваучери за храна, размерът на облагаемата

основа е целият размер на начислените разходи.

 

65. Възможно ли е да има освобождаване от облагане на социалните

разходи и при какви условия?

Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а”,

в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задъл-

жените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични

задължения към момента на извършване на разходите. В необлагаемата

сума от 60 лв. се включват всички разходи по чл. 204, т. 2, б. „а”. Т.е. не е

възможно да се правят необлагаеми разходи в размер 60 лв. месечно за

доброволно пенсионно осигуряване и още 60 лв. месечно за застраховка

„Живот” например, а общият разход в размер до 60 лв. месечно за лице

е необлагаем.

Не се облагат с данък разходите за ваучери за храна в размер до 60 лв.

месечно за лице. Разходите за ваучери не се добавят към разходите за

допълнителни осигуровки / застраховка „Живот”. Следователно за едно

лице може да се ползва облекчението за необлагаеми разходи в размер

до 60 лв. месечно за ваучери за храна плюс общо до 60 лв. месечно за

някой или за всички от разходите по чл. 204, ал. 2, б. „а” от ЗКПО (допъл-

нителни пенсионни и здравни осигуровки и/или застраховка „Живот”).

Разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно за едно лице, не се

облагат с данък, когато са налице едновременно следните условия:52

• договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца

на предоставяне на ваучерите е не по­малко от средномесечното до-

говорено основно възнаграждение на лицето за предходните три ме-

сеца;

• данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпъл-

нение публични задължения към момента на предоставяне на вауче-

рите;

• ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице,

получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от

министъра на финансите въз основа на конкурс.

Не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работници-

те и служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол, от

местоживеенето до местоработата и обратно, освен когато транспортът

е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

Не се облагат с данък социалните разходи за транспорт на работници-

те и служителите, и лицата, наети по договор за управление и контрол,

от местоживеенето до местоработата и обратно и когато транспортът на

работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно

достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно

задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

 

66. Какво представляват представителните разходи и в кои случаи

те подлежат на данъчно облагане?

Представителните разходи не са дефинирани в ЗКПО. Ето защо те

следва да се схващат в техния общо употребим смисъл.

ЮЛНЦ ще бъде задължено за данъка върху представителните разхо-

ди, когато осъществява стопанска дейност и представителните разходи

са свързани със стопанската дейност. Ако представителните разходи не

са свързани със стопанската дейност на ЮЛНЦ, те не се признават за да-

нъчни цели, а данък върху тези разходи не се дължи.

 

67. Ако сдружение плати официална вечеря на членовете на УС със

средства от членски внос, тези разходи ще подлежат ли на облагане?

Не. В този пример разходът за вечеря първо не е представителен, за-

щото вечерята е само за членовете на УС и второ, разходите са за сметка

на членския внос, т.е. не са свързани с приходи от стопанска дейност.

Следователно ЮЛНЦ не дължи данък върху представителните разходи.

 

68. Как се изчислява дължимия данък върху представителните раз-

ходи?

Данъчната основа за данъка върху представителните разходи, свър-

зани със стопанската дейност са начислените разходи през даден месец.

Ставката на данъка е 10 на сто.

 

69. ЮЛНЦ дължи ли данък върху разходите, свързани с поддържане,

ремонт и експлоатация на превозни средства? Как се изчислява размера

на данъка?

По принцип, този данък се дължи от лицата, които осъществяват сто-

панска дейност за тази част от техните разходи, която не е свързана с

дейността по занятие, стопанската дейност, а с дейността по управление.

Дори и при ЮЛ търговци е трудно да се разграничи употребата на ав-

томобилите за основната дейност от употребата им за управленската.

Ето защо за ЮЛНЦ ще е още по­трудно да се разграничат разходите за

автомобили, свързани с управленската, а не със стопанската дейност на

ЮЛНЦ, което осъществява такава. Така например, ако ЮЛНЦ има печат-

ница и нейният управител е и управител на ЮЛНЦ, разходите по автомо-

била, който този управител ползва за дейности, различни от доставката

на хартия и мастило или разнасянето на брошури например, биха подле-

жали на данък върху разходите.

Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни сред-

ства са дефинирани в т. 39 от § 1 от ДР на ЗКПО. Това са пряко свързаните

с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства сче-

товодни разходи за:

а) горива, гориво­смазочни материали и други консумативи;

б) резервни части;

в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;

г) технически прегледи и паркинг;

д) козметика и аксесоари.

Данъчната основа за определяне на данъка са начислените през кален-

дарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превоз-

ни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обез-

щетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените

разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по за-

нятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа:54

­  разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на

базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

­  разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дей-

ност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите

изминати километри от съответното превозно средство за последни-

те 12 месеца, включително текущия месец.

Когато основата за облагане е отрицателна величина, тя се приспада

последователно от данъчната основа за следващите месеци.

 

70. Деклариране и внасяне на данъка върху разходите. Срокове

Данъкът върху разходите се декларира с ГДД, която се подава до 31

март на следващата година. Данъкът се внася от задължените ЮЛНЦ

до 15­то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.

Когато ЮЛНЦ има надвнесен данък върху разходите или корпоративен

данък, то може да ги приспадне от дължимия данък върху разходите.

 

71. Ако ЮЛНЦ наеме по граждански договор чуждестранен експерт

(чуждестранна фирма), дължи ли някакви данъци за платеното възна-

граждение?

Ако възнаграждението, което получава чуждестранният експерт е

платено за извършена консултантска услуга – техническа услуга, дефи-

нирана в разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, то на основание чл.

195, ал. 1 във връзка с чл. 12 от ЗКПО, ЮЛНЦ е длъжно да удържи данък

при източника, който е окончателен. Данък се дължи, независимо дали

средствата за възнаграждението са от нестопанската или от стопанската

дейност на ЮЛНЦ.

 

72. Как се изчислява в този случай дължимия данък?

Данъкът при източника се начислява и удържа върху брутната сума

на възнаграждението и се внася в бюджета в срок до три месеца след

месеца на начисляването, ако чужденеца не е установен в България и е

от държава, с която България има подписана Спогодба за избягване на

двойното данъчно облагане (СИДДО). Срокът е обаче един месец, ако

България няма СИДДО с държавата, в която чуждестранният консултант

е местно лице за данъчни цели.

Повечето СИДДО, сключени от България предвиждат освобождаване

от този данък в България. Това освобождаване обаче не се прилага авто-55

матично по силата на СИДДО. Ако възнаграждението изплатено на това

лице в рамките на една година не надхвърли 500 000 лв. (до 15.02.2011 г.

този праг беше 100 000 лв.), за да приложи освобождаване по СИДДО,

ЮЛНЦ следва да се набави с удостоверение за местно лице за данъчни

цели на другата държава, издадено от данъчната администрация на тази

друга държава, както и с подписана от лицето декларация за действите-

лен притежател на този доход.

За случаите на възнаграждение над прага от 500 000 лв. (макар и по­

скоро теоретични) се следва специална процедура за получаване на раз-

решение за прилагане на СИДДО от НАП по реда на чл. 135 и следващите

от ДОПК.

Ако ЮЛНЦ не удържи данъка при начисляване на възнаграждението,

то е солидарно отговорно с чуждестранния експерт за този данък. Ако

ЮЛНЦ поеме този данък за своя сметка, то тогава разходът за данъка

при източника няма да се признае за целите на корпоративния данък.

Авансовите плащания не подлежат на облагане с данък при източника.

 

73. Удостоверение за удържан данък върху доходите на чуждес-

транни лица

Чуждестранното лице, за чиято сметка е удържан данъка при източ-

ника има право да иска от НАП издаване на удостоверение за платения

данък. Целта е на база на това удостоверение да иска кредитиране с раз-

мера на платения в България данък (или освобождаване от данък) на по-

добни данъци, които дължи в държавата, на която е местно лице. Следва

обаче да се има пред вид, че ако СИДДО предвижда, че възнаграждени-

ето за консултантски услуги подлежи на облагане в другата държава, а

в България е удържан данък, то тогава другата държава може да отка-

же на консултанта кредитиране (освобождаване) на данъка, удържан в

България.

 

74. Деклариране и внасяне на данъка

ЮЛНЦ подава тримесечна декларация до края на месеца следващ три-

месечието само ако е удържало данъци при източника през това триме-

сечие.

Данъкът се внася в бюджета в срок до три месеца след месеца на начи-

сляването, ако експертът е от държава, с която България има подписана

СИДДО. Срокът е обаче един месец, ако България няма СИДДО с държа-

вата, в която чуждестранният консултант е местно лице за данъчни цели.56

От 2012 г. ЮЛНЦ ще бъдат задължени да подават и годишна деклара-

ция, в която да декларират и случаите, за които са приложили СИДДО.

На деклариране до 31 март на следващата година ще подлежат размера

на освободения от данък при източника доход по СИДДО и размера на

облекчението.

 

75. Има ли ЮЛНЦ задължение да внася данък, когато плаща наем за

ползване на офис?

Да, поради поправка на пропуск в закона, в сила от началото на 2011 г.,

ЮЛНЦ следва да внасят данък върху платения наем, ако наемодателят

им е чуждестранно лице или местно физическо лице. Данъкът се удържа

при плащането на наема и е в размер 10 на сто върху платената сума,

като се приспадат 10 на сто нормативно признати разходи. Удържаният

данък се внася до 10­о число на месеца, следващ месеца, през който да-

нъкът е удържан. ЮЛНЦ, което плаща наема и внася данъка, е задълже-

но да издава за изплатения наем и за удържания данък “Сметка за из-

платени суми” и “Служебна бележка” по образци, които предоставя на

наемодателя.

ЮЛНЦ, платци на наеми на физически лица, следва да ги включват в

справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, за изплатените доходи на физически

лица през данъчната година.

 

76. Как се третират разходите за командировки?

За целите на облагането с корпоративен данък на ЮЛНЦ се признават

счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които

са в трудови правоотношения с ЮЛНЦ или са наети от него по извънтру-

дови правоотношения, когато пътуването и престоят са извършени във

връзка със стопанската дейност на ЮЛНЦ (чл. 33, ал. 1 от ЗКПО).

Ето защо разходите, свързани с командироването на доброволец,

нает по граждански договор, доколкото най­вероятно няма да са свърза-

ни със стопанската, а с нестопанската дейност на ЮЛНЦ, не би следвало

да се признават при определяне на данъчната основа по ЗКПО, а следва

да се признаят като счетоводен разход срещу съпоставимите приходи от

нестопанската дейност.

За целите на ЗКПО, чл. 33 не поставя ограничение за размера на разхо-

дите за пътуване и престой. Изисква се обаче тези разходи да са свърза-

ни със стопанската дейност и да са документално обосновани. Ето защо

дневните пари например могат да превишават размерите, предвидени 57

в Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните

командировки в страната и чужбина, ако размерът им е документално

обоснован и пътуването е свързано с дейността.

Следва обаче да се има пред вид, че когато дневните пари надвишат

двукратния размер, определен по цитираните наредби, превишението

представлява доход за лицето, наето по трудово правоотношение, кой-

то доход подлежи на облагане по ЗДДФЛ. Превишението следва да се

включи в облагаемия доход, начислен за съответния месец на работника

или служителя.

Разходите за командировки на лица, наети по граждански договор,

представляват доход за лицето и следва да се прибавят към договорено-

то възнаграждение и съответно обложат по ЗДДФЛ.

Данъкът по ЗДДФЛ в тези случаи е в размер 10 % и се удържа от ЮЛНЦ

при изплащане на дохода, ако лицето, което получава дохода не е само-

осигуряващо се лице. Данъкът се внася до 10­то число на месеца, след-

ващ месеца, през който данъкът е удържан.

 

ЧАСТ ІІІ ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ДАРЕНИЯТА

 

77. Как се доказва направено, съответно получено от ЮЛНЦ дарение

пред органите на НАП?

Дарението e правна сделка, по силата на която дарителят преотстъпва

веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го при-

ема. Дарението е уредено в чл. 225 ­ 227 от Закона за задълженията и до-

говорите. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор,

т.е. отсъства насрещен еквивалент на подареното.

Законът не изисква някаква форма за действителност на договора за

дарение, освен ако предмет на дарението не е недвижим имот или авто-

мобил например. В първият случай, за да е валидно дарението е необхо-

димо то да е извършено чрез нотариален акт, а във втория случай, чрез

писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.

За доказване на договорите за дарение, следва да се имат пред вид

и разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, съгласно които за

доказването на договори на стойност над 5000 лв. не се допускат свиде-

телски показания. Следователно за доказване на даренията могат да се

използват и свидетелски показания, освен ако сумата или стойността на 58

дарението не надхвърля 5000 лв. На практика обаче, макар и да няма из-

искване за форма за доказване на даренията, подходът на органите на

НАП е изключително формален. Ето защо се препоръчва всяко дарение

да бъде максимално подробно документирано чрез писмен документ, в

който се индивидуализират подробно страните и предмета на дарението.

 

78. Трябва ли ЮЛНЦ да открие отделна/специална сметка, по която

да постъпват направените дарения?

Такова изискване няма. Все пак е препоръчително да се откриват спе-

циални сметки за набиране на даренията. Така от една страна ще се уле-

сни контрола върху разходването на набраните средства за обявените

цели, а от друга органите на НАП ще могат по­лесно да разграничат сред-

ствата от дарения от приходите от стопанска дейност, ако има такива.

 

79. Ако ЮЛНЦ използва получените дарения за цели, различни от де-

кларираните, има ли някакво ограничение за това?

По принцип правила за разходването на средствата на ЮЛНЦ са пред-

видени единствено по отношение на ЮЛНЦ, регистрирани в обществена

полза. Законът за ЮЛНЦ предвижда, че тези лица могат безвъзмездно да

разходват имущество и да осъществяват дейността, насочена за пости-

гане на целите, определени по реда на този закон.

Подборът на лицата и начинът на тяхното подпомагане от ЮЛНЦ за

осъществяване на общественополезна дейност, се извършват в зависи-

мост от целта и финансовите възможности на юридическото лице с нес-

топанска цел и съгласно обявения ред и правилата за осъществяване на

дейността му. Информацията за реда, по който се извършва подборът, е

общодостъпна и се вписва в централния регистър.

В определени случаи се изисква мотивирано решение за разходване

на средства, прието с квалифицирано мнозинство на върховния орган на

ЮЛНЦ. Така например за безвъзмездно разходване на имуществото на

ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност е необходимо

мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мно-

зинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на:

1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им

по права линия ­ без ограничение, по съребрена линия ­ до четвърта

степен, или по сватовство ­ до втора степен включително;

2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди

датата на вземане на решението;59

3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди дата-

та на вземане на решение;

4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или

могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения;

5. политически партии, в ръководните и контролните органи на които

участват членове на ръководни и контролни органи на юридическите

лица с нестопанска цел.

ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност не може да

сключва сделки с лицата по т. 1, както и с юридически лица, в които по-

сочените лица са управители или могат да наложат или възпрепятстват

вземането на решения, освен ако сделките са в очевидна полза на ЮЛНЦ

за осъществяване на общественополезна дейност или са сключени при

общи условия, които са публично обявени.

 

80. Ако организация набира дарения по електронен път (e-pay),

трябва ли да представя документи пред НАП, които доказват, че набра-

ните средства са от дарения?

Да. Органите на НАП имат право да изискват всякакви доказателства,

че получените суми са от дарения. Ето защо при набиране на дарения по

електронен път би било удачно да съществува възможност за дарителя

да изпрати ел. поща за потвърждаване на дарението с трите си имена,

ЕГН и адрес на електронна поща. Разбира се трябва да бъдат предоста-

вени и съответните гаранции от страна на ЮЛНЦ за защита на личните

данни на дарителите.

 

81. Ако ЮЛНЦ има каса за събиране на дарения, как следва докумен-

тално да се оформи тази дейност и получените средства? От данъчна

гледна точка, има ли значение дали ЮЛНЦ е в обществена или в частна

полза?

Много често ЮЛНЦ набират дарения чрез използване на каси, като

обикновено сумите са в незначителен размер, но пък дарителите са

много на брой. В тези случаи би било удачно да се изготвят от ЮЛНЦ

дневници/книги на дарителя, в които лицата да вписват своите имена и

сумата с оглед улесняване на контрола от страна на органите по прихо-

дите. От гледна точка на признаване на данъчната преференция за дари-

теля може да му се издава “Удостоверение на дарителя” или квитанция

за извършено дарение с наименованието, адреса, печата и БУЛСТАТ на

ЮЛНЦ, както и подпис на лицето, което го представлява, а също и вписа-60

на сумата, която се дарява, като се запазва един екземпляр и от ЮЛНЦ.

Също така би могло да се изготвя двустранен протокол за извършено,

съответно прието дарение, с който страните и предметът на дарението

да бъдат подробно индивидуализирани.

Чл. 23, т. 4 от ЗДДФЛ изисква като условие за ползване на данъчните

облекчения за дарение по този закон да се предоставят копия на доку-

менти, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 и че

предметът на дарението е получен ­ за данъчното облекчение по чл. 22.

От гледна точка на ЮЛНЦ, за да се документират приходите от набра-

ните по този начин дарения, би било удачно да се състави протокол от

комисия, която е установила постъпилите по този начин суми.

От данъчна гледна точка, документирането на дарения в полза на

ЮЛНЦ в частна и обществена полза не би следвало да се различава.

 

82. Има ли предвидени облекчения за дарения на ЮЛНЦ, кой може

да ги ползва и как?

ЗКПО и ЗДДФЛ предвиждат данъчни облечения за дарители ЮЛ и ФЛ

под формата на намаление на облагаемата основа с разходите за даре-

ние до определен размер. За да се ползват тези данъчни облекчения, да-

ренията трябва да бъдат направени в полза на организации и лица, изчер-

пателно изброени в закона при спазване на определени условия.

 

83. Облекчения за дарители – юридически лица

Съгласно чл. 31 от ЗКПО, на задължените за корпоративния данък ЮЛ

се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто

от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печал-

ба), когато разходите за дарения са направени в полза на:

- здравни и лечебни заведения;

- специализирани институции за предоставяне на социални услуги съ-

гласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за соци-

ално подпомагане и на фонд "Социално подпомагане" към министъра

на труда и социалната политика;

- специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на де-

тето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени

от родителска грижа съгласно Закона за народната просвета и домове

за медико­социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заве-

дения; 61

- детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

- бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

- регистрирани в страната вероизповедания;

- специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания,

вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с ув-

реждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

- хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;

- лица, пострадали при бедствия по смисъла на Закона за защита при

бедствия, или на семействата им;

- Българския Червен кръст;

- социално слаби лица;

- деца с увреждания или без родители;

- културни институти или за целите на културния, образователния

или научния обмен по международен договор, по който Република

България е страна;

- юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния ре-

гистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополез-

на дейност, с изключение на организации, подпомагащи културата по

смисъла на Закона за меценатството;

- ученици и студенти в училища в държава ­ членка на Европейския съюз,

или в друга държава,  ­ страна по Споразумението за Европейското

икономическо пространство, за учредените и предоставените им сти-

пендии за обучение;

- Фонд "Енергийна ефективност";

- комуни за лечение на наркозависими, както и на наркозависими лица

за тяхното лечение;

- УНИЦЕФ.

В по­голям размер, до 50 на сто от счетоводната печалба, се призна-

ват разходи за дарения, направени в полза на център "Фонд за лечение

на деца", Център "Фонд за асистирана репродукция" и Център "Фонд за

трансплантация".

Данъчният закон насърчава и меценатството като признава счетовод-

ните разходи за безвъзмездно предоставената помощ при условията и

по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетовод-

ната печалба.

В пълен размер се признават разходите за дарения на компютри и пе-

риферни устройства за тях, които са произведени до една година преди 62

датата на дарението, направени в полза на български училища, включи-

телно висши училища.

Следва да се има пред вид обаче, че общият размер на признатите раз-

ходи за дарения, изброени по­горе не може да превишава 65 на сто от

счетоводната печалба.

Ако при проверка или ревизия от НАП се установи, че с дарението се

облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпус-

кат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства,

че предметът на дарението не е получен, разходът за дарение няма да

бъде признат и ще формира постоянна положителна данъчна разлика,

т.е. никога няма да бъде признат за данъчни цели. Това означава че ще

трябва да се заплати данък от 10 % върху размера на дарението или част-

та от дарението, с която е намален финансовия резултат.

За всички случаи на дарение, извън изброените в чл. 31 от ЗКПО раз-

ходите за дарение не се признават и формират постоянна положителна

данъчна разлика.

В Приложение 1 на ГДД по ЗКПО е предвидена специална Справка 2, в

която се оповестяват направените разходи за дарения по чл. 31 и лицата,

в чиято полза са направени даренията.

 

84. Облекчения за дарители – физически лица

Законодателят е следвал аналогичен подход и при данъчните облек-

чения за дарители – ФЛ (чл. 22 от ЗДДФЛ). Условията са аналогични с тези

по чл. 31 от ЗКПО, но съществуват и някои различия. Основната разлика

обаче е, че за ФЛ законът допуска в общия случай признаване на разход

за дарение до 5 на сто от общата сума на данъчните основи по ЗДДФЛ.

Това облекчение се допуска за дарения в полза на:

- здравни заведения по чл. 21, ал. 2, т. 1 ­ 3 от Закона за здравето;

- лечебни заведения;

- специализирани институции за предоставяне на социални услуги съ-

гласно Закона за социално подпомагане, както и на Агенцията за соци-

ално подпомагане и на Фонд "Социално подпомагане" към министъра

на труда и социалната политика;

- специализирани институции за деца съгласно Закона за закрила на де-

тето, както и на домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени

от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;

- детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;

- бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството; 63

- регистрирани в страната вероизповедания;

- специализирани предприятия или кооперации на хората с уврежда-

ния, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората

с увреждания, както и в полза на Агенцията за хората с увреждания;

- Българския Червен кръст;

- културни институти, читалища, както и за целите на културния, обра-

зователния или научния обмен по международен договор, по който

Република България е страна;

- юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния ре-

гистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на

общественополезна дейност, с изключение на организации, подпома-

гащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

- фонд "Енергийна ефективност";

- комуни за лечение на наркозависими;

- УНИЦЕФ;

Даренията за култура се насърчават с признаване на разход до 15 на

сто. Признатият разход за дарение е до 50 на сто, когато дарението е в

полза на Център "Фонд за лечение на деца", Център "Фонд за асистирана

репродукция" и/или Център "Фонд за трансплантация".

Както и за ЮЛ, общият размер на данъчното облекчение за дарения

не може да превишава 65 на сто от сумата от годишните данъчни основи

на ФЛ.

По принцип данъчните облекчения по ЗДДФЛ се ползват с подаване на

годишна данъчна декларация по чл. 50, към която се прилагат копия на

документи, удостоверяващи, че дареното лице е от изброените в чл. 22 и

че предметът на дарението е получен.

Съгласно чл. 49 от ЗДДФЛ, за лицата, които работят само по трудово

правоотношение, данъчното облекчение за дарение може да се ползва

и чрез работодателя, при изчисляване на годишния размер на дължимия

данък, при условие че работникът/служителят предостави на своя рабо-

тодател в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година копия

на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в

чл. 22 на ЗДДФЛ и че предметът на дарението е получен.64

 

85. Ако български гражданин или фирма направят дарение на чуж-

дестранна неправителствена организация, може ли и при какви условия

да ползва данъчни облекчения в България?

За да премахне дискриминацията по отношение на бенефициентите

на дарения и с оглед правилата на Общия европейски пазар, в сила от 1

януари 2010 г., законодателят допусна ползването на облекчения и за да-

рения, направени в полза на идентични или сходни на изброените в чл. 31,

ал. 1 – 4 от ЗКПО и чл. 22, ал. 1 от ЗДДФЛ лица, установени в или граждани

на друга държава ­ членка на Европейския съюз, или на държава ­ страна

по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Отново обаче нормите на двата закона, макар и да се отнасят за иден-

тични случаи и да имат една и съща цел, не са синхронизирани. ЗКПО

например изисква, за да се признае направеният разход за дарение

в полза на тези лица, лицето, направило дарението да притежава офи-

циален легализиран документ, удостоверяващ статута на получателя на

дарението, издаден или заверен от компетентен орган на съответната

чужда държава и неговия превод на български език, извършен от заклет

преводач. ЗДДФЛ не поставя такова изискване, но на практика може да

се предполага, че органите на НАП ще прилагат това изискване и към фи-

зическите лица на база правомощията им да изискват доказателства за

направеното дарение.

 

86. Ако чуждестранен гражданин или организация направи дарение

на българско ЮЛНЦ, дължи ли то някакви данъци за полученото даре-

ние?

В този случай ЮЛНЦ ще дължи данък дарение по ЗМДТ, освен ако не е

регистрирано в обществена полза или не получава субсидии от държав-

ния бюджет (виж Част V).

 

87. Ако дарението не е в пари, как се преценява каква е неговата

стойност?

ЗДДФЛ изисква, когато дарението е в непарична форма, неговият раз-

мер да се определи по цената на придобиване, отразена в документите

за придобиване на предмета на дарението от дарителя, ако придобива-

нето е станало до три месеца преди датата на дарението. В останалите

случаи размерът на дарението е пазарната цена към датата на предоста-

вяне на предмета на дарението. За дата на извършване на дарението се

смята датата на придобиване на дарениет