ДДС
Указание относно издаването на протоколи от регистрираните по ЗДДС лица
изх. № 20-00-98 ДО
Дата: 11.03.2009 г. ДИРЕКЦИЯ “ОУИ” ГР. ……………..
ОТНОСНО: отразяване на издадени протоколи от регистрирано лице – получател по доставки в дневника за покупки и дневника за продажби, съответно и в справката-декларация по ЗДДС в случаите по чл. 82, ал .2, т. 3 от ЗДДС
Във връзка с промяната на ЗДДС, (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) и с оглед единното прилагане на данъчното законодателство, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище :
В чл. 117 от ЗДДС за някои специфични доставки е предвидено същите да бъдат документирани с протокол. Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи в случаите по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
В настоящото указание предмет на разглеждане са случаите на отразяване на издадените протоколи от лице – платец на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Относно мястото на изпълнение на доставките, считано от 01.01.2010 г. са налице значителни промени, които ще бъдат предмет на отделно разглеждане.
1. Задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС
1.1. От лице – платец на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
В тези случаи данъкът е изискуем от получателя по доставката.
Това са случаите при които кумулативно са налице следните условия:
- доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Обстоятелството дали същият е регистриран по ЗДДС е правно ирелевантен.
- доставката е облагаема /включително с нулева ставка/ доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната.
- получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона – т.е. всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, включително държавните и местните органи, които извършват независима икономическа дейност. Считано от 01.01.2010г. по силата на новата ал.6 от чл.3 на ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги. По отношение на лицата по ал. 6 следва да се има предвид, че същите следва да се третират като лице – платец на данъка по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, независимо дали доставките на услуги, на които са получател са предназначени за облагаемата им дейност или за дейност извън независимата им икономическа дейност, или за освободени доставки.
1.2. По силата на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС задължението за издаване на протокол по чл. 117 от закона е въведено и за случаите, когато получената доставка е освободена (данък не следва да се начислява), но са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
2. Отразяване на протоколите в дневниците за покупки и продажби
2.1. Срок на отразяване
В горепосочените случаи получателят по съответната доставка – регистрирано по ЗДДС лице следва да документира същата с протокол, като съгласно чл. 124, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС е длъжно да отрази същия:
- в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден;
- в дневника за покупките най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който е издаден, но не по-късно от последния данъчен период през който съгласно чл. 72, ал. 1 от закона лицето може да упражни правото си на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че с измененията на ЗДДС в сила от 01.01.2010 г. това е дванадесетият период, следващ периода, през който правото на данъчен кредит е възникнало.
2.2. Колони на отразяване в дневниците, съответно клетки в справките – декларации
Протоколите следва да се отразят в отчетните регистри на данъчно задължените лица и в справките декларации както следва:
2.2.1. в случаите, когато протоколът е издаден от получателя по доставката за получени от него облагаеми доставки и такива, облагаеми с нулева ставка
1) в дневика за продажби и СД
– данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл.82, ал. 2-5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.
2) в дневника за покупки и СД – в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задълженото лице:
- когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);
- когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);
- когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък)
2.2.2. в случаите, когато протоколът е издаден за получени освободени доставки
1) в дневика за продажби и СД – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл.82 ал.2-5 от ЗДДС) и тъй като не е начислен ДДС за тази получена доставка се посочва нула в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к.14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл.82 ал.2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС)
2) в дневника за покупки и СД – данъчната основа на получените освободени доставки се посочва в колона 9 (данъчна основа на получени доставки по чл.82 ал. 2-5 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък), съответно в справката-декларация в клетка 30 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС без право на данъчен кредит и без данък).
Настоящото становище има сила до утвърждаването на нови образци на отчетните регистри – дневниците за покупки, дневниците за продажби, както и на справките – декларации от Министъра на финасите.
Основания за начисляване и неначисляване на ДДС с Протокол
Основание за начисляване на ДДС в протокол е съгласно:
• чл. 84 от ЗДДС – лицето получател по ВОП
• чл. 82, ал. 2, т. 1 от ЗДДС – лицето е получател на природен газ или електрическа енергия от чуждестранен доставчик
• чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС – лицето е получател на стоки с монтаж или инсталация от доставчик от ЕС
• чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС – лицето е получател на услуга от чуждестранен доставчик
• чл. 82, ал. 3 от ЗДДС – лицето е придобиващ при тристранна операция
• чл. 57 от ЗДДС – лицето е вносител по инвестиционни проекти
• чл. 6, ал. 3 от ЗДДС – безвъзмездно предоставяне на стоки или ползването им за лични нужди, ВОП на собствени стоки от друга държава от ЕС
• чл. 9, ал. 3 от ЗДДС – безвъзмездно предоставяне на услуги или ползването им за лични нужди
• чл. 73 ал. 8 от ЗДДС – годишно преизчисляване на частичен данъчен кредит или при дерегистрация
• чл. 79 ал. 1 и 2 от ЗДДС – корекции на ползван ДДС кредит, когато стоките или услугите се използват и за освободени доставки или доставки за които не е налице право на данъчен кредит
• чл. 79 ал. 3 от ЗДДС – корекции на ползван ДДС кредит при липси и брак или когато вече не е налице право на данъчен кредит
• чл. 79 ал. 8 от ЗДДС – корекции на частичен данъчен кредит за стоки или услуги, които впоследствие се използват само за облагаеми доставки
• чл. 79 ал. 10 от ЗДДС – корекции на ползван ДДС кредит при безвъзмезден ВОД
• чл. 142, ал. 1 от ЗДДС – доставка на обща туристическа услуга
• чл. 144, ал. 4 от ЗДДС – доставка по специалния ред на облагане на маржа
• чл. 161 от ЗДДС – данъкът при доставка на инвестиционно злато се начислява от получателя
• чл. 163а от ЗДДС – лицето е получател на доставка на отпадъци
• чл. 9, ал. 4, чл. 39, чл. 46, ал. 2 и чл. 50 ал.2. от ППЗДДС – протокол за начисляване на ДДС при липса на документи доказващи основанието за не начисляване (посредник в тристранна операция, ВОД, износ и т.н.)
• чл. 16 от ППЗДДС – начисляване на ДДС при субсидии по облагаеми и освободени доставки
Няма основание за начисляване на ДДС в протокол съгласно:
• чл. 7, ал. 4 от ЗДДС – ВОД на собствени стоки в друга държава от ЕС
• чл. 81, ал. 6 от ППЗДСС - за доставка облагаема с нулева ставка (износ, международен транспорт, доставката на обща туристическа услуга облагаема с нулева ставка и т.н.)
• чл. 81, ал. 6 от ППЗДСС - когато данък не следва да се начислява (при освободена доставка, освободен ВОП и доставка с място на изпълнение извън територията на страната)
Други случаи на отразяване на документи по ЗДДС в протокол:
• чл. 116 ал. 4 от ЗДДС – протокол за анулиране на погрешно съставен документ
• чл. 117 ал. 4 от ЗДДС – протокол за изменение на вече издаден протокол
ДОСТАВКИ ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБЛАГАНЕ ПОРАДИ СВОЕТО ЕСТЕСТВО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ : ОБЛАГАЕМА Е ВСЯКА ДОСТАВКА НА СТОКА ИЛИ УСЛУГА, КОГАТО Е:
- ВЪЗМЕЗДНА;
- ИЗВЪРШЕНА ОТ ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ПО ЗДДС ЛИЦЕ;
- В ОБХВАТА НА НЕЗАВИСИМАТА МУ ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙНОСТ;
- С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА;
- НЕ Е ИЗРИЧНО ОПРЕДЕЛЕНА КАТО ОСВОБОДЕНА.
ВНИМАНИЕ : Облагаема доставка е и доставката облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице.
Доставки облагаеми поради своето естество са отговарящите на горепосочените условия, както следва:
Доставки на стоки
Прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право; фактическото предоставяне по чл.6, ал.2 от ЗДДС
Дистанционна продажба на стоки – виж Фиш VIII.III.3
Тристранна операция – виж Фиш VIII.III.4
Доставки на услуги
Вътреобщностна доставка – виж Фиш VIII.III.1
Всяко извършване на услуга
Вътреобщностни придобивания
Чл.13 от ЗДДС – виж Фиш VIII.III.2
УСЛОВИЯ ЗА ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ- РЕКВИЗИТИ НА ФАКТУРА
ПРИНЦИП :
За да може да бъде приспаднат, ДДС трябва :
- да бъде начислен по фактура в която лицето е посочено като получател , изготвена съобразно разпоредбите предвидени в ЗДДС
- данъкът задължително да е посочен на отделен ред във фактурата
Изключение :
ОСНОВНИ РЕКВИЗИТИ :
- Дата на издаване на фактурата;
- Номер на фактурата – десетразряден;
- Идентификация на получателя и доставчика : име и адрес ; идент. № по чл.94, ал.2, (съответно номера по чл.
- Точни характеристики на доставката – количество и вида на стоката и вида на услугата;
РЕКВИЗИТИ, СВЪРЗАНИ С ДДС :
- ДДС трябва да бъде упоменат поотделно във фактурата за всяка отделна стока или услуга;
- единична цена без данъка и данъчна основа на доставката;
- размер на ДДС и приложима ставка, когато е нулева-основания за прилагането й, както и основание за неначисляване на данък;
- обща сума с включен ДДС;
- сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
- размер на предоставените търговски отстъпки и намаления , ако те не са включени в единичната цена.
датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането
РЕКВИЗИТИ, СВЪРЗАНИ СЪС СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ НА ДОСТАВКИ :
- Вътреобщностни доставки : върху фактурите трябва да фигурират също:
- вътреобщностните идентификационни номера за целите на ДДС на доставчика и на придобиващия,
- основание за прилагането на нулева ставка – например: " облагане с 0% по силата на чл. 53, ал.1, във вр. с чл.7 от ЗДДС".
- обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
Фактурите за ВОД, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава-членка, се считат за отговарящи на изискванията на закона, когато :
1. поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри, или
2. не съдържа име и фамилия на съставителя
- Дистанционна продажба на стоки
Когато лице извършва дистанционна продажба на стоки, регистрирано е за целите на ДДС в друга държава членка и мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е на територията на другата държава членка,
- идентификационният номер на лицето за целите на ДДС, издаден от другата държава членка;
- ставката на данъка, приложима за доставката в другата държава членка;
- размерът на данъка, дължим по доставката.
- Посредник в тристранна операция
Когато регистрирано лице - посредник в тристранна операция, документира извършена доставка на стоки до придобиващия в тристранната операция
-основание за неначисляване на данък във фактурата се посочва "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС".
- Данъкът е изискуем от получателя
-не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка
-посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това – например чл.163а, ал.2 от ЗДДС
- Суми във валута
Сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева при спазване изискванията на чл. 26, ал. 6 от ЗДДС.
- Изпращане по електронен път
Издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието по един от следните начини:
- чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис или,
- чрез електронен обмен на данни, или
- по друг начин гарантиращ автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието
ДОСТАВКИ С НЕПРЕКЪСНАТО ИЗПЪЛНЕНИЕ С ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ ЗА ПЕРИОД, ПО-ДЪЛЪГ ОТ ЕДНА ГОДИНА, ЗА КОИТО НЕ Е НАЛИЦЕ ДЪЛЖИМОСТ ЗА ПЛАЩАНЕ ЗА ПЕРИОД, ПО-ДЪЛЪГ ОТ ЕДНА ГОДИНА
1. Приложно поле
Нормативното изменение (ЗИД на ЗДДС ДВ.бр. 95/2009г. в сила от 01.01.2010г.), касае доставки, при които са налице едновременно следните условия:
1.1. доставки с непрекъснато изпълнение – това са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престации – продължително да прави или не прави нещо. Например наемодателят трябва да предостави ползването на вещта в течение на наемния срок; влогоприемателят – да пази непрекъснато вещта и др. подобни. Задълженията за отрицателна престация – за въздържане от действие, са предимно от тази категория.
1.2. договорът е с продължителност повече от една година,
1.3. не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година
Следва да се има предвид, че в случая се проследява липса или наличие на задължение за плащане за период по-дълъг от дванадесет последователни месеца в рамките на срока на договора, а не в рамките на календарна година.
Тъй като първата и последната година на договора могат да бъдат и обичайно са непълни, липсата на договорено плащане през време на същите не води до данъчно третиране по реда на чл. 25, ал.5 от ЗДДС. Например – при договор с период на действие три години, действащ от 01.10.2010 г. с предвидено първо плащане на 01.02.2011г., след което периодични плащания на всеки тримесечен период. Въпреки липсата на плащане през 2010г., тъй като не е налице период, по-дълъг от 12 месеца, за който не е договорено плащане, чл. 25, ал.5 от ЗДДС е неприложим, а се прилага чл. 25, ал.4 от закона – данъчното събитие е датата на дължимост на всяко плащане.
2. Данъчно събитие и изискуемост на данъка
С чл. 25, ал.5 от ЗДДС /в сила от 01.01.2010г./ е въведено ново правило за настъпване на данъчното събитие при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
2.1. Когато, се извърши цялостно или частично плащане по доставката, т.е. преди края на календарната година или преди прекратяването на договора в последната година на действието на договора, данъкът става изискуем при получаване на плащането. В тези случаи се счита ,че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. /чл.54, ал.4 от ППЗДДС/.
2.2. Когато плащането е получено след настъпило данъчно събитие за доставката, данъчната основа за полученото плащане е разликата между размера на плащането (без данъка) и данъчната основа, върху която е начислен данъкът във връзка настъпилото данъчно събитие /чл.54, ал.5 от ППЗДДС/.
2.3. Полученото плащане по 2.1(без данъка), както и данъчната основа за получено плащане по 2.2 се приспадат последователно от следващи данъчни основи за доставката до изчерпването им /чл.54, ал.6 от ППЗДДС/.
По силата на чл. 12, ал.3 от ППЗДДС в тези случаи не се прилага правилото на чл. 25, ал. 4 от закона, съгласно което при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
3. Данъчна основа
Съгласно чл. 26, ал.8 от ЗДДС при доставки по чл. 25, ал. 5 от закона данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.
4. Примери за данъчно третиране
Пример първи: На 01.02. 2010 г. е сключен договор за наем на недвижим имот за срок от 5 години, при който е предвидено първо плащане на наемна цена в размер на 18 000 лв. на 01.08.2013 г. и следващо – в размер остатъка от договорената цена 10800лв., при прекратяване на договора – на 01.02.2015 г. Общата цена на договора е в размер на 24 000 лв. без включен в нея ДДС, 28800лв. – с включен ДДС.
Данъчната основа за тези доставки по реда на чл. 26, ал.8 от ЗДДС се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките. В конкретния пример общият брой на месеците на изпълнение на договора е 60 /5г.х 12м./
Следва да се определи цената за месец – договорената цена, разделена на броя на месеците на договора – 24 000 лв. разделено на 60 /месеца/ = 400 лв. наемна цена за месец, без ДДС.
Данъчната основа и дължимият ДДС за данъчните периоди по чл.25, ал.5 от закона /за всяка от календарните години от срока на изпълнение на договора/ се определя, като цената за месец се умножава по броя на месеците, през които е в действие договорът за съответната календарна година – напр. за 2010 г. договора е в действие -11месеца, следователно 11 х 400лв. = 4400лв. По аналогичен начин се определя данъчната основа на годината на приключване на договора /на прекратяване на доставките/.
Данъчните събития, изискуемостта на данъка и данъчните основи на тези доставки са както следва:
Данъчно събитие Изискуемост Плащане/дата Данъчна основа и ДДС
на 31.12.2010г.; на 31.12.2010г.; 0.00 лв. 4400 лв. /11х400лв./ и 880 лв.
на 31.12.2011г. на 31.12.2011г. 0.00 лв. 4800 лв. /12х400лв./ и 960 лв.
на 31.12.2012г. на 31.12.2012г. 0.00 лв. 4800 лв. /12х400лв./ и 960 лв.
на 01.08.2013г. 18000 лв./01.08.2013г. 1000 лв. и 200 лв.
на 31.12.2013г. на 31.12.2013г. 0.00 лв. 3800 лв. и 760 лв.
на 31.12.2014г. на 31.12.2014г. 0.00 лв. 4800 лв. и 960 лв.
на 31.01.2015г. на 31.01.2015г. 0.00 лв. 400 лв. и 80 лв.
на 31.01.2015г. 10800лв./ 31.01.2015г. не формира ДО извън рамките на ДС
По аргумент от чл. 54, ал.5 от ППЗДДС данъчната основа във връзка с извършеното плащане следва да се определи, като от размера на плащането /без данъка/ се извадят данъчните основи, за които е начислен ДДС:
- по всички настъпили до момента на плащането данъчни събития в края на всяка календарна година, включително данъчната основа на последното данъчното събитие, съвпадащо с момента на плащането /ако има такова/
В случай, че се получи положителна величина, същата представлява данъчна основа във връзка с извършеното плащане. Тази данъчна основа се приспада от данъчните основи възникващи във връзка с данъчните събития , до изчерпването и /чл. 54, ал.6 от ЗДДС.
Относно плащането на 01.08.2013.г. данъчната основа на изискуемия данък във връзка със същото, е определена по реда на чл..54, ал.5 от ППЗДДС, както следва:
Плащането без ДДС (18000- ДДС, което е 3000) е 15 000 лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития е 1000 лв. (15000лв. - 14000 лв. (4400+4800+4800))
Данъчната основа за данъчно събитие 31.12.2013 г. се определя така: Данъчната основа 4800 лв. /12х400лв./ се намалява с данъчната основа определена във връзка с изискуемостта на полученото на 01.08.2013 плащане, /4800-1000= 3800 лв. / съгласно чл.54, ал.6 от ППЗДДС, с което приспадането на данъчните основи по които е начислен данък във връзка с плащането се изчерпва.
Данъчната основа за данъчно събитие 31.01.2015 г. се определя по реда на чл. 25, ал.8 от ЗДДС- пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година.
Относно последното договорено и извършено плащане – на 31.01.2015г. в размер на 10800лв, в случая това плащане не обуславя изискуемост извън рамките на данъчното събитие, тъй като, съобразявайки изложеното по-горе относно данъчната основа във връзка с извършеното плащане, в конкретния пример:
Плащането без ДДС (10800 - ДДС, което е 1800) е 9 000 лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития, включително данъчното събитие на 31.01.2015г е 0 лв. (9000лв. - 9000 лв. (3800+4800+400)). Подчертаваме, че в случая се приспадат данъчните основи на данъчните събития, които са настъпили след изчерпването на приспадането на данъчните основи по които е начислен данък във връзка с предходното плащане.
Пример втори: На 01.02. 2010 г. е сключен договор за наем на недвижим имот за срок от 5 години, при който е предвидено първо плащане на наемна цена в размер на 10 000 лв. на 01.08.2013 г. и следващо – в размер на 18800 лв., при прекратяване на договора – на 01.02.2015 г. Общата цена на договора е в размер на 24 000 лв. без включен в нея ДДС, съответно 28800 с ДДС. Данъчните събития, изискуемостта на данъка и данъчните основи на тези доставки са както следва:
Данъчно събитие Изискуемост Плащане/дата Данъчна основа и ДДС
на 31.12.2010г.; на 31.12.2010г.; 0.00 лв. 4400 лв. /11х400лв./ и 880 лв.
на 31.12.2011г. на 31.12.2011г. 0.00 лв. 4800 лв. /12х400лв./ и 960 лв.
на 31.12.2012г. на 31.12.2012г. 0.00 лв. 4800 лв. /12х400лв./ и 960 лв.
10000 лв./01.08.2013г. няма дан. основа
на 31.12.2013г. на 31.12.2013г. 0.00 лв. 4800 лв. /12х400лв./ и 960 лв.
на 31.12.2014г. на 31.12.2014г. 0.00 лв. 4800 лв. /12х400лв./ и 960 лв.
на 31.01.2015г. на 31.01.2015г. 0.00 лв. 400 лв. и 80 лв.
18800/31.01.2015г. не формира ДО извън рамките на ДС
Плащането, извършено на 01.08.2013г. не обуславя изискуемост на данък, тъй като по същество не представлява авансово плащане, а е плащане, което по размер не превишава размера на данъчните основи, върху които до този момент е начислен данък по предходните данъчни събития на доставката, за които не е било налице плащане. Изчислено съгласно правилото на чл.54, ал.5 от ППЗДДС, е както следва :
Плащането без ДДС (10000 лв.- ДДС, което е 1666 лв.) е 8334 лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития е отрицателна и е - 5666 лв (8334 лв. – 14000лв. ). Тази сума се получава като от сумата на извършеното плащане без ДДС се извадят данъчните основи по предходните данъчни събития за доставката (4400+4800+4800) = 1400лв.). Сумата от 5666 лв. представлява данъчни основи във връзка с данъчни събития, по които не е налице плащане.
Поради това плащането, извършено на 01.08.2013г. не формира данъчна основа за начисляване на данък, тъй като е приспадната от данъчните основи на всички настъпили до момента на плащането данъчни събития в края на предшестващите календарни години.
Данъчната основа за данъчно събитие 31.12.2013 г., и 2014, 2015г.се определя по реда на чл.26, ал.8 от ЗДДС, по изложените в предходния абзац аргументи – полученото на 01.08.2013г. плащане е приспаднато от предходни данъчни основи.
Относно последното договорено и извършено плащане – на 31.01.2015г. в размер на 18800лв, в случая това плащане не обуславя изискуемост извън рамките на данъчното събитие, тъй като, съобразявайки изложеното по-горе относно данъчната основа във връзка с извършеното плащане, в конкретния пример:
Плащането без ДДС (18800 - ДДС, което е 3134) е 15666 лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития, включително данъчното събитие на 31.01.2015г. е 0 лв. (15666 лв. – 15666 лв. (5666 лв 4800+4800+400)). Подчертаваме, че в случая се приспадат данъчните основи на данъчните събития, които са настъпили след изчерпването на приспадането на данъчните основи по които е начислен данък във връзка с предходното плащане. Поради това е включена и сумата 5666 лв., която не е приспадната към предходни извършени плащания.
Пример трети: На 01.05. 2010 г. е сключен договор за наем на недвижим имот за срок от 32 месеца, т.е. 2 години и 8 месеца, при който е предвидено първо плащане на наемна цена в размер на 15000 лв. на 01.08.2012 г., следващо – в размер на 15000 лв. на 01.06.2013 г., и при прекратяване на договора – на 31.12.2014 г. – плащане на остатъка от наемната цена в размер на 8400лв. Общата цена на договора е в размер на 32 000 лв. без включен в нея ДДС, съответно с ДДС – 38400лв. Данъчните събития, изискуемостта на данъка и данъчните основи на тези доставки са както следва:
Следва да се определи цената за месец – договорената цена, разделена на броя на месеците на договора – 32 000 лв. разделено на 32 /месеца/ = 1000 лв. наемна цена за месец, без ДДС.
Данъчната основа и дължимият ДДС за данъчните периоди по чл.26, ал.8 от закона /за всяка от календарните години от срока на изпълнение на договора/ се определя, като цената за месец се умножава по броя на месеците, през които е в действие договорът за съответната календарна година – напр. за 2010 г. договора е в действие – 8 месеца, следователно 8 х 1000лв. = 8000 лв. По аналогичен начин се определя данъчната основа на годината на приключване на договора /на прекратяване на доставките/.
Данъчните събития, изискуемостта на данъка и данъчните основи на тези доставки са както следва:
Данъчно събитие Изискуемост Плащане/дата Данъчна основа ДДС
на 31.12.2010г.; на 31.12.2010г.; 0.00 лв. 8000 лв. /8х1000лв./ 1600 лв.
на 01.08.2011г.; 15000 лв./01.08.2011г. 4500 лв. 900 лв.
на 31.12.2011г. на 31.12.2011г. 0.00 лв. 7500 лв. 1500 лв.
на 01.06.2012г. 15000 лв./01.06.2012г. 5000 лв. 1000 лв.
на 31.12.2012г. на 31.12.2012г. 0.00 лв. 7000 лв. 1400 лв.
8400лв./ 31.12.2012г. не формира ДО извън рамките на ДС
Данъчната основа за изискуемия данък във връзка с авансовото плащане на 01.08.2011г., е изчислена съгласно чл.54, ал.5 от ППЗДДС, както следва:
Плащането без ДДС (15000- ДДС, което е 2500) е 12 500 лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития е 4500 лв. (12500лв. - 8000 лв.) .
Данъчната основа за данъчно събитие 31.12.2011 г. се определя така:
Данъчната основа 12000 лв. /12х1000лв./ се намалява с данъчната основа, на полученото на 01.08.2011 плащане (12000-4500= 7500 лв.), съгласно чл.54, ал.6 от ППЗДДС.
Данъчната основа за изискуемия данък във връзка с авансовото плащане на 01.06.2012г., е изчислена съгласно чл.54, ал.5 от ППЗДДС, както следва:
Плащането без ДДС (15000- ДДС, което е 2500) е 12 500 лв. Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилото на 31.12.2011г. данъчно събитие е 5000 лв. (12500лв. - 7500 лв.)
Данъчната основа за данъчно събитие 31.12.2012 г. се определя така: Данъчната основа 12000 лв. /12х1000лв./ се намалява с данъчната основа, определена във връзка с на полученото на 01.06.2012г. плащане (12000-5000= 7000 лв.), съгласно чл.54, ал.6 от ППЗДДС.
Относно последното договорено и извършено плащане – на 31.12.2012г. в размер на 8400лв, в случая това плащане не обуславя изискуемост извън рамките на данъчното събитие, тъй като:
Плащането без ДДС (8400 - ДДС, което е 1400) е 7000лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития, включително данъчното събитие на 31.12.2012г. е 0 лв. (7000лв. - 7000лв. Подчертаваме, че в случая се приспадат данъчните основи на данъчните събития, които са насътпили след изчерпването на приспадането на данъчните основи по които е начислен данък във връзка с предходното плащане.
5. Преходен режим
5.1.Приложимост на новия ред на облагане
Съгласно § 52 от ПЗР на ППЗДДС за доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година, чието изпълнение е започнало към 31 декември 2009 г. и към същата дата няма получено плащане по доставката, се прилага чл. 25, ал. 5 от закона. За тези доставки се счита, че първото данъчно събитие по чл. 25, ал. 5 от закона настъпва на 31 декември 2010 г., освен ако към същата дата доставката не е прекратена. Данъчната основа на първото данъчно събитие в тези случаи се определя пропорционално на броя на месеците от началото на изпълнение на доставката до 31 декември 2010 г. спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставката.
В случаите, когато такъв договор не приключва през 2010 г., а в течение на същата година е налице плащане, плащането се счита за такова преди данъчното събитие и обуславя изискуемост на данъка в размера на плащането.
Пример за приложение на § 52 от ПЗР на ППЗДДС:
На 01.02. 2007г. е сключен договор за наем на недвижим имот за срок от 5 години, при който е предвидено първо плащане на наемна цена в размер на 20 000 лв. на 01.08.2011г. и следващо – в размер на 8800лв., при прекратяване на договора – на 01.02.2012 г. Общата цена на договора в размер на 24 000 лв. без включен в нея ДДС, съответно 28800лв. с ДДС. Общият брой на месеците на изпълнение на договора е 60 /5г.х 12м./.
От сключването на договора до 31.12.2010 г. са 47 месеца и първата данъчна основа се определя по формулата, съставена съгласно правилото на § 52 от ПЗР на ППЗДДС:
m
ДО1= __ * ОНЦ, където:
n
ДО1 е данъчната основа за първия данъчен период
ОНЦ е общата наемна цена по договора
m – е броя на месеците от началото на изпълнение на доставката до 31 декември 2010 г.
n - e общия брой на месеците на изпълнение на доставката
Данъчните събития, изискуемостта на данъка и данъчните основи на тези доставки са както следва:
Данъчно събитие Изискуемост Плащане/дата Данъчна основа ДДС
на 31.12.2010г.; на 31.12.2010г. 0.00 лв. 18800 лв. 3760 лв.
на 01.08.2011г. 20 000 лв./01.08.2011г. няма дан. основа
на 31.12.2011г. на 31.12.2011г. 0.00 лв. 4800 лв. 960 лв.
на 31.01.2012г. на 31.01.2012г. 0.00 лв. 400 лв. 80 лв.
на 31.01.2012г. 8800 лв./31.01.2012г. не формира ДО извън рамките на ДС
Данъчна основа 2010г.:
47
т.е. ДО1= __ * 24000 = 18800 лв.
60
Относно плащане на 01.08.2011г.:
Плащане без ДДС (20000- ДДС, което е 3333) е 16666 лв. Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития е отрицателна и е 16666 лв. – 18000лв.=
За данъчните периоди 2011г. – 2012г. данъчните събития и данъчните периоди се определят по реда на чл.26, ал.8 от ЗДДС.
Определи цената за месец – договорената цена, разделена на броя на месеците на договора – 24 000 лв. разделено на 60 /месеца/ = 400 лв. наемна цена за месец, без ДДС или данъчна основа 4800 лв./12 х 400лв./.
Относно последното договорено и извършено плащане – на 31.12.2012г. в размер на 8400лв, в случая това плащане не обуславя изискуемост извън рамките на данъчното събитие, тъй като:
Плащането без ДДС (8800 - ДДС, което е 1466) е 7334лв.
Разликата между плащането без ДДС и ДО на настъпилите вече данъчни събития, включително данъчното събитие на 31.12.2012г. е 0 лв. (7334лв. - 7334лв. (2134 +4800+400) Подчертаваме, че в случая се приспадат данъчните основи на данъчните събития, които са настъпили след изчерпването на приспадането на данъчните основи, по които е начислен данък във връзка с предходното плащане. Поради това е включена и сумата 2134 лв., която не е приспадната към предходни извършени плащания.
5.2. Приложимост на стария ред на облагане
Предвид цитираната преходна норма, неприключилите към 01.01.2010г. договори с непрекъснато изпълнение, при които е налице период по-дълъг от дванадесет месеца без договорено плащане, но по които към 31.12.2009г. има извършено плащане, се облагат по стария ред /чл. 25, ал.4 от ЗДДС/. Правно ирелевантно е в случая през кои календарни години е периодът, по дълъг от дванадесет месеца, за който не е договорено плащане. Дори ако този период е след влизане в сила изменението на чл. 25, ал.5 от ЗДДС – т.е след 01.01.2010г., в случай, че преди тази дата има извършено плащане по договора, той се третира данъчно по стария ред на чл.25, ал.4 от закона.
Редът на чл. 25, ал.4 от ЗДДС се прилага и в случаите, когато, макар и да няма плащане преди 31.12.2009г., договорът за доставка с непрекъснато изпълнение е прекратен преди 31.12.2010г.
ПРИЛОЖИМИ ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Съгласно ЗДДС облагането с данък върху добавената стойност е с три различни по размер данъчни ставки – нулева, седем/девет и двадесет на сто.
Приложното поле на трите данъчни ставки е различно. Първите две–нулевата и тази от 7/9 на сто се прилагат спрямо ограничен кръг облагаеми стоки и услуги, като ставката от 7/9 на сто е от т.нар. намалени данъчни ставки, а третата – 20 на сто е основна или стандартна данъчна ставка.
Със стандартната ставка от 20 % се облагат:
- Облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева или намалена ставка;
- Вносът на стоки на територията на страната (виж Фиш VІІІ.ІІ.1);
- Облагаемите вътрешнообщностни придобивания (виж Фиш VІІІ.ІІІ.2).
До 31.03.2011г. с намалена данъчна ставка от 7% се облагаха:
- Настаняването, предоставено от хотелиер, когато то е част от организирано пътуване (виж Фиш X.3).
От 01 април 2011 г. с изменението на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС и § 1, т. 37 от допълнителните разпоредби на закона се променя данъчната ставка и обхвата на приложение на облагането на т.нар. туристически услуги, или съгласно терминологията на закона доставките по настаняване, предоставено от хотелиер. От една страна ставката се определя на 9 на сто. От друга страна обхватът на доставките по настаняване, се разширява спрямо всички настанявания, без значение дали става въпрос за организирано пътуване или не. Това на практика означава намаляване на ставката за неорганизираните пътувания от 20 на 9 на сто. Промяната се налага от необходимостта от отстраняване на режим на нееднакво третиране на различните туристи в нарушение на основните свободи, прогласени с Договора за ЕС.
С нулева данъчна ставка се облагат само изрично посочените в закона доставки виж
ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА
НАПОМНЯНЕ: Законът за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007г. въвежда ново понятие „облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”, което в известен смисъл е съотносимо с понятието „износ”, използвано в действащия до 31.12.2006 г. ЗДДС (отм.), но следва да се има предвид, че облагаеми с нулева ставка са и редица други доставки извън посочените в глава трета от ЗДДС.
За разлика от освободените доставки, които не се облагат с ДДС и за които не се ползва данъчен кредит, доставките с нулева ставка на данъка са облагаеми доставки и за тях е налице право на приспадане на данъчен кредит от данъчно задължените лица, които ги извършват.
ВИДОВЕ ДОСТАВКИ ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА
ВЪТРЕОБЩНОСТНИ ДОСТАВКИ ПО ЧЛ.7 ОТ ЗДДС * с изключение на освободените ВОД по чл.38, ал.2 от ЗДДС
ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА ПО ГЛАВА ІІІ ОТ ЗДДС
ДОСТАВКИ, ПО КОИТО ЛИЦАТА СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ОБЛАГАНЕ С ДДС ПО СИЛАТА НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ (ЧЛ.173 ОТ ЗДДС)
ДОСТАВКИ, ПО КОИТО ПОЛУЧАТЕЛИ СА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ ИЛИ ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЧЛ.173 ОТ ЗДДС)
ИЗВОДИ:
За целите на документирането на доставките с нулева ставка в ППЗДДС са посочени документите, въз основа на които се удостоверява осъществяването на тези доставки.
Когато доставчикът не се е снабдил с документите, доказващи извършването на доставката до изтичането на календарния месец, следващ изтичането на календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, счита се, че доставката не е с нулева ставка (чл.37, ал.2 от ЗДДС).
Ако впоследствие доставчикът се снабди с документите, удостоверяващи, че доставката е с нулева ставка, той коригира облагането по реда определен в чл.39 от ППЗДДС.
ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОД НАЕМ НА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ЧЛ.23 ОТ ЗДДС)
ДОСТАВКА НА УСЛУГА ПО КРАТКОСРОЧНО ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ/КРАТКОСРОЧНО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ЧЛ. 23 ОТ ЗДДС в сила от 01.01.2010г., ДВ бр.95 от 01.12.2009г.)
Място
"Превозните средства по чл. 23" са моторни или немоторни, както и другото оборудване и устройства, проектирани да транспортират стоки или хора от едно място на друго, които могат да бъдат дърпани, теглени или бутани от превозни средства и които обикновено са проектирани и са годни да бъдат използвани за транспортиране на стоки или хора. Превозни средства са и:
а) ремаркета, полуремаркета и железопътните вагони;
б) моторни и немоторни наземни превозни средства, като мотоциклети, велосипеди, велосипеди на три колела, каравани, с изключение на каравани, които са неподвижно застопорени за земята;
в) самоходни и несамоходни плавателни съдове;
г) моторни и безмоторни въздухоплавателни средства;
д) превозни средства, проектирани за транспортиране на болни или ранени лица;
е) земеделски трактори и друга самоходна земеделска и горска техника;
ж) военни превозни средства, които не са бойни, и превозни средства за целите на разузнаването или гражданската отбрана;
з) механично и електронно придвижвани инвалидни колички.
Контейнерите не са превозно средство по смисъла на чл. 23.
Краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване е:
- непрекъснатото държане или
- ползване
на превозното средство в продължение на
не повече от 30 дни,
а по отношение на плавателни съдове
не повече от 90 дни.
Не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне в следните случаи:
1. когато е уговорено автоматично продължаване на държането /ползването при непредприемане на ново действие от страна на една от страните;
2. когато най-малко два срочни договора със срок до 30, съответно до 90 дни за плавателните съдове, следват един след друг, без прекъсване или с прекъсване до два дни, във връзка със същите превозни средства и надхвърлят заедно максималния период от 30/90 дни; това не се прилага, когато продължаването се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката;
3. когато уговореният срок е над 30, съответно над 90 дни за плавателните съдове, но той бъде прекратен предсрочно по ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по доставката и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане.
ПРИМЕРИ:
КАЗУС 1: Може ли да се прекласифицира 30 (90) – дневен договор, ако продължаването му е предвидено в оригиналния договор, например чрез клауза, предвиждаща автоматично продължаване на договора за същия период, освен ако клиентът не уведоми за желанието си договорът да бъде прекратен?
Анализ:
Когато даден договор включва, от самото начало, разпоредби за продължаването му за повече от 30 (90) дни в случай на непредприемане на ново действие от страна на една от страните, той трябва да се разглежда като договор за повече от 30 (90) дни и да се класифицира като дългосрочно наемане на превозно средство.
Може да се твърди, че тази ситуация е съпоставима със ситуацията, при която съществува договор за наемане на стоки, който на по?късен етап, и в нормалния ход на събитията, ще доведе до прехвърляне на собственост. Съгласно член 6, ал.2, т.2 и 3 от ЗДДС, в подобен случай от самото начало трябва да се смята, че е налице доставка на стоки. Тъй като ситуацията е подобна, е обосновано от самото начало да се смята, че наемането е дългосрочно.
РЕШЕНИЕ:
За целите на прилагането на член 23 от ЗДДС, договор за наемане на превозни средства с максимален срок от 30 (90) дни трябва да се разглежда като отнасящ се за дългосрочно наемане, ако съдържа клауза за автоматично подновяване в случай на непредприемане на ново действие от страна на една от страните.
КАЗУС 2: Когато два (или повече) отделни договора с максимален срок 30 (90) дни следват непосредствено един след друг, те продължават ли да бъдат краткосрочни договори? Може ли да бъдат прекласифицирани като дългосрочни? Ако да, в какви случаи?
Анализ:
Поначало в подобни случаи трябва да се следва споразумението между договарящите се страни, освен когато има признаци за заобикаляне на закона. Следователно всеки нов договор трябва да се оценява поотделно, като последствието ще бъде, че всеки договор трябва да се смята за договор за краткосрочно наемане.
Обаче, ако ситуацията се повтаря и не се дължи на непредвидени причини извън контрола на страните, това би следвало да бъде елемент, който да оправдае прекласифицирането на договора. В случай, че договори следват един след друг, без прекратяване и във връзка с едни и същи превозни средства, повече от [2] пъти, като в резултат на това общият период на наемане става по?дълъг от 30 (90) дни, тези договори ще се разглеждат като един единствен дългосрочен договор. Ако следващите един след друг договори между едни и същи страни предвиждат промяна на наетото превозно средство, всеки договор ще се разглежда поотделно, освен когато има признаци за заобикаляне на закона.
РЕШЕНИЕ:
Във връзка с прилагането на член 23 от ЗДДС:
Когато договор със срок от 30 (90) или по?малко дни бъде продължен или непосредствено последван, без прекъсване и без каквито и да било признаци за заобикаляне на закона, от нов договор със срок от 30 (90) или по?малко дни, споразумението за продължаване трябва да се разглежда като нов отделен договор и всеки договор трябва да се анализира поотделно за целите на определянето на мястото на данъчно облагане.
Обаче, когато най?малко (2) срочни договора със срок от 30 (90) или по?малко дни следват един след друг, без прекъсване и във връзка със същите превозни средства, и надхвърлят заедно максималния период от 30 (90) дни, тези краткосрочни договори трябва да бъдат прекласифицирани като един единствен дългосрочен договор. Не е необходима преоценка, когато продълженията на договора се дължат на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по договора.
КАЗУС 3: Наемането е договорено за максимум 30 (90) дни, но трябва да бъде продължено (по непредвидени причини извън контрола на страните) за кратък допълнителен период, като в резултат на това срокът на наемането надхвърля максималния период от 30 (90) дни.
РЕШЕНИЕ:
Виж анализа и решението за казус 2.
КАЗУС 4: Наемането е договорено за 2 месеца, но по взаимно съгласие между страните бъде прекратено едва след 20 дни.
Анализ:
Считаме, че в подобна ситуация първоначалният договор би трябвало по принцип да се преоцени, като се вземе предвид новото споразумение, настъпило преди изтичането на първия 30 (90) дневен период. В противен случай би било твърде лесно да се заобиколи обичайното правило за определяне на мястото на данъчно облагане за краткосрочно наемане. Нещо повече, като се вземе предвид краткия период, за стопанските субекти не би трябвало да е твърде трудно да преоценят договора, като вземат предвид предсрочното му прекратяване. Обаче не е необходима преоценка, когато промяната в продължителността на договора се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по договора.
РЕШЕНИЕ:
Във връзка с прилагането на член 23 от ЗДДС:
Когато договор за дългосрочно наемане бъде прекратен предсрочно по взаимно съгласие на страните и в резултат на това действителната му продължителност съответства на краткосрочно наемане по смисъла на параграф [2] [параграф 3 от 1 януари 2013 г.], договорът трябва да се прекласифицира като краткосрочно наемане на превозни средства за целите на определянето на мястото на данъчно облагане. Обаче не е необходима преоценка, когато промяната в продължителността на договора се дължи на ясно установени обстоятелства извън контрола на страните по договора.
МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ
Този фиш разглежда мястото на изпълнение на посреднически услуги, различни от такива, свързани с нематериални/интелектуални услуги посочени в чл.21, ал.5 от ЗДДС и с доставките посочени в глава трета на ЗДДС .
ПОСРЕДНИЧЕСКА УСЛУГА |
ПОЛУЧАТЕЛЯТ Е ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ |
ПОЛУЧАТЕЛЯТ Е ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ |
СВЪРЗАНА С ДОСТАВКА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ И УСЛУГИ ПРИ КОСВЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО |
Мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. ЧЛ.21, АЛ.1 |
Мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя ЧЛ.21, АЛ.2 |
СВЪРЗАНА С ДОСТАВКА НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ И УСЛУГИ, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПРЯКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО |
Мястото, където е основната доставка във връзка, с която е оказано посредничеството чл.24 |
|
СВЪРЗАНА С ДОСТАВКА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ /ПРЯКО И КОСВЕНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО/ |
Мястото, където се намира недвижимия имот /независимо от статута на получателя/ чл.21, ал.4, т.1, б.”а” |
|
Примери на посредническа услуга, свързана с доставка на движими вещи и услуги при условията на пряко представителство, когато получателят е данъчно незадължено лице
1. Лице А, установено и регистрирано за целите на ДДС в държава – членка Х, извършва посреднически услуги във връзка с доставка на стока – ново превозно средство от името и за сметка на Б – данъчно незадължено лице с постоянен адрес на територията на страната. Извършва следните дейности: уточнява параметри на сделката и сключва сделката от името и за сметка на Б.. Възнаграждението, което получава за това, се определя като процент от стойността на стоката.
1.1.Ако услугата е оказана във връзка със сделка, осъществена при условията на вътреобщностна доставка, мястото на изпълнение на тази вътреобщностна доставка следва да се определи по реда на чл. 17, ал.2 от ЗДДС. В случай че , местонахождението на стоката към момента, в който започва превозът и към получателя, е на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката на стоката /вътреобщностната доставка/ е на територията на страната. Мястото на изпълнение на посредническата услуга, по силата на чл. 24 от ЗДДС, също би било на територията на страната.
1.2.Ако услугата е оказана във връзка със сделка, осъществена при условията на доставка с място на изпълнение на територията на страната /стоката не се изпраща или превозва- чл.17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на посредническата услуга, по силата на чл. 24 от ЗДДС, също би било на територията на страната.
1.3. Ако стоката е била складирана в държавата – членка Х и се доставя без да се изпраща или превозва, мястото на изпълнение на доставката, във връзка с която е оказано посредничеството ще бъде на територията на държавата – членка Х, съгласно чл.24 от ЗДДС.
2. 1. Лице А, установено и регистрирано за целите на ДДС в държава – членка Х, извършва посреднически услуги във връзка с вътреобщностно придобиване на стоки от името и за сметка на Б – данъчно незадължено лице с постоянен адрес на територията на страната. Т.е А посредничи на Б за покупката на стоки, които ще се транспортират от територията на друга държава – членка до територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставката на посредническата услуга е мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване, определено по реда на чл. 62 от ЗДДС. Ако стоките са транспортирани до територията на страната – мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, мястото на изпълнение на посредническата услуга е на територията на страната. – чл. 24 от ЗДДС
2.2. Лице А, установено и регистрирано за целите на ДДС в държава – членка Х, извършва посреднически услуги във връзка с доставка на услуга – осигуряване на транспорт /самолетен билет за дестинация между два града в държавата членка Х/ от името и за сметка на Б – данъчно незадължено лице с постоянен адрес на територията на страната. Мястото на изпълнение на доставката на посредническата услуга е мястото на изпълнение услугата, във връзка с която е оказано посредничеството – на територията на държавата – членка Х /аналогично на чл.21, ал.4, т.2 от ЗДДС/.
ДОСТАВКИ НА НЕМАТЕРИАЛНИ И ИНТЕЛЕКТУАЛНИ УСЛУГИ (ЧЛ. 21, АЛ. 5, 6 И 7 ОТ ЗДДС)
1. Услуги по ЧЛ. 21, АЛ. 5 ОТ ЗДДС (в сила от 01.01.2010г. ДВ бр.95 от 01.12.2009г.)
Място на изпълнение е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване,
ако са налице едновременно следните условия:
1. Получателят е:
2. Доставяните услуги са:
а) предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер;
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер;
г) обработка на данни или предоставяне на информация;
д) банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове;
е) осигуряване на персонал;
ж) отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства;
з) електронни съобщителни услуги;
и) услуги по разпространение на радио и телевизия;
к) услуги, извършвани по електронен път;
л) услуги по осигуряване на достъп до система за природен газ, разположена на територията на Европейския съюз, или до мрежа, свързана с такава система, до електроенергийната система или до топлофикационните или охладителните мрежи, или услуги по пренос или по разпределение чрез тези системи или мрежи и доставката на други услуги, пряко свързани с тях (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.);
м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви "а" - "л";
н) посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви "а" - "м".
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗДДС има характер на специална норма относно нормата на чл.24 от ЗДДС и в случай, че фактическата обстановка по даден казус попада в приложението и на двете норми, прилага се разпоредбата на чл.21, ал.5 от ЗДДС. Например: Данъчнозадължено лице А /посредник/, установено на територията на страната, по силата на договор за поръчка с данъчнонезадълженото лице Б /възложител, получател на услугата/, установено извън територията на Общността – например Турция, сключва от името и за сметка на Б договор за рекламна услуга, с данъчнозадълженото лице С /доставчик на рекламната услуга/, установено на територията на страната. Съгласно този договор С ще излъчи на територията на страната рекламен клип, с който да рекламира яхтата на Б, която Б предлага за продажба. За определяне на мястото на изпълнение на доставката на посредническата услуга приложение намира чл. 21, ал.5 от ЗДДС и в конкретния случай мястото на изпълнение на доставката е Турция. Чл. 24 от закона в случая не намира приложение, тъй като получателят е лице, установено извън Общността, и по силата на този признак доставката попада в обхвата на приложение на специалната норма на чл. 21, ал.5 от ЗДДС.
Използвани понятия, във връзка с отделните услуги по чл. 21, ал. 5 от ЗДДС.
При разглеждане на различните видове услуги следва да имат предвид посоченото по-долу.
Патент - Документ, издаден от патентното ведомство, с който се удостоверява наличието на патентноспособно изобретение или полезен модел, авторството, приоритета и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението или полезния модел. Издава се по искане на автора или неговия правоприемник по ред, предвиден в закона. Срокът на действието му е двадесет години, считано от датата на заявлението. Патентът прекратява действието си при изтичане на срока, за който е издаден, при отказ на патентопритежателя, неплащане дължимата към патентното ведомство годишна такса. Той може да бъде обявен за недействителен: когато се установи, че изобретението е непатентоспособно; не е разкрита ясно и пълно същността на изобретението; установено е със съдебно решение, че патентопритежателят не е имал право на патент; предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката или е издаден по разделна заявка извън съдържанието на по-ранна заявка.
Авторско право - съвкупност от лични и имуществени правомощия на автора по повод създаденото от него произведение. Личните правомощия са: правото на авторство; правото на авторско име; право на публикуване; право на възпроизвеждане и разпространение; право на неизменяемост. Имуществени правомощия са: правото на използване и правото на възнаграждение. Правото на авторство и правото на авторско име са вечни. Останалите правомощия се упражняват, докато автора е жив и петдесет години след неговата смърт. Срочните авторски права са наследими. Наследяването става по закон или завещание. Наследниците, упражняващи авторските правомощия, имат право на защита на авторството и авторското име на наследодателя.
Търговска марка - Знакът с който търговецът означава стоките, които произвежда или продава, за отличаване от стоките на другите търговци. Търговската марка може да бъде словна, образна, графична, пространствена (релефна), звукова или комбинирана. Търговската марка трябва да се отличава от регистрираните преди това марки. От деня на получаване на молба за регистрация на търговската марка в патентното ведомство на лицето се признава право на изключително ползване на марката в продължение на десет години. Срокът може да се продължи, като се направи ново искане. Изключителното право на ползване на марката може да се прехвърля. Притежателят на търговската марка може да изисква от трети лица да не ползват същата, като при неправомерно използване третите лица дължат обезщетение за претърпените вреди. Правото на защита на марката се прекратява: с изтичане на срока; при прекратяване на търговската дейност на търговеца; при отказ от притежателя на търговската марка. Регистрацията на марката се заличава по искане на заинтересованото лице или служебно от патентното ведомство, когато се установи, че регистрацията е незаконосъобразна, не е използвана или не е предложена чрез печата за използване в продължение на пет години.
Стандартен софтуер е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител ( § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС).
Доставката на услуга по изработка и/ или доработката на софтуер се приравнява на услуга по преработка на софтуер (§1а от ДР на ППЗДДС)
2. доставка при предоставяне на ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ УСЛУГИ и услуги по разпространение на радио и телевизия ( ЧЛ. 21, АЛ. 6 ОТ ЗДДС, ДВ бр.95 от 01.12.2009г.)
Мястото на изпълнение при предоставяне на електронни съобщителни услуги и услуги по разпространение на радио и телевизия е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. доставчик е данъчно задължено лице със седалище или постоянен обект, откъдето то извършва своята икономическа дейност, извън Общността, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън Общността;
3. услугата се използва ефективно на територията на страната.
3. ДОСТАВКА НА УСЛУГИ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ (ЧЛ. 21 АЛ. 7 ОТ ЗДДС, ДВ бр.95 от 01.12.2009г.)
Мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;
2. доставчик е данъчно задължено лице със седалище или постоянен обект, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън Общността;
Виж
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- …
- следваща ›
- последна »
