Корпоративен данък (данък печалба)
Увеличения и намаления на резултата за 2010 година
УВЕЛИЧЕНИЯ |
||
1 |
Годишни счетоводни разходи за амортизации (чл.54, ал.2) |
Чл. 54. (2) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане. |
2 |
Счетоводна балансова стойност на отписаните активи от счетоводния амортизационен план (чл.66, ал.1) |
Чл. 66. (1) Когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива. |
3 |
Разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи (чл.65) |
Чл. 65. Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели. |
4 |
Разходи от последващи оценки на активи и пасиви (чл.34), в т.ч.: |
|
4.1 |
разходи от последващи оценки и от отписване на вземания като несъбираеми (чл. 34) |
Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. (2) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка. |
5 |
Признаване за данъчни цели на непризнати приходи от последващи оценки на активи и пасиви (чл.35) |
Чл. 35. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив. (2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28. |
6 |
Разходи, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ и разходи за задължителни осигурителни вноски, свързани с тях (чл.42, ал.1, 5 и 8) |
Чл. 42. (1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. (5) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година. (8) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на доходи и задължителни осигурителни вноски по ал. 1 и 5, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на доходите и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 3 и 6. |
7 |
Разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски и разходи, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване (чл.41, ал.1 и ал.6) |
Чл. 41. (1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.(6) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Не се признават за данъчни цели разходите, дължащи се на компенсируеми отпуски и осигуровки, свързани с тях, водещи до намаляване на счетоводния финансов резултат, в година, различна от годината на счетоводното отчитане на отпуските и осигуровките, когато те не са платени към 31 декември на годината, в която е намален счетоводният финансов резултат. В тези случаи съответно се прилагат ал. 2 и 3. |
8 |
(от Справка 3). Разходи за лихви от прилагане на режима на слаба капитализация (чл.43, ал.1 ) |
Чл. 43. (1) Не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им разходите за лихви в размер, определен за текущата година по следната формула: |
9 |
Загуби от разпореждане с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (чл.44, ал. 2 ) |
Чл. 44.(2) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. |
10 |
Разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи с изключение на материални запаси (чл.28, ал.1) |
Чл. 28. (1) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. |
11 |
Разходи от липси и брак на материални запаси (чл.28, ал.2) |
Чл. 28. (2) Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. |
12 |
Разход за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС (чл.28, ал.4) |
Чл. 28.(4) Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3. ЗДДС Чл. 79. (3) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. |
13 |
Последващи разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на непризнати липси и брак на активи (чл.28, ал.5) |
Чл. 28. (5) Не се признават за данъчни цели последващите счетоводни разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на липси и брак на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 4. |
14 |
Разходи, несвързани с дейността (чл.26, т.1) |
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:1. разходи, несвързани с дейността; |
15 |
Разходи, които не са документално обосновани (чл.26, т.2) |
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон; |
16 |
Разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС (чл.26, т.3) |
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:3. разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели; |
17 |
Разход, отчетен от доставчик за начислен ДДС (чл.26, т.4) |
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:4. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност; |
18 |
Разходи за начислени глоби, конфискации, санкции и лихви за просрочие (чл.26, т.6) |
Чл. 26. Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:6. разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения; |
19 |
Сума на увеличенията на счетоводния финансов резултат от колона А на Приложение № 1 |
|
НАМАЛЕНИЯ |
||
1 |
(От Справка 2) Годишни данъчни амортизации (чл.54, ал.1) |
Чл. 54. (1) При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава. |
2 |
Данъчна стойност на отписаните активи от данъчния амортизационен план (чл.66, ал.2) |
Чл. 66. (2) Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива. |
3 |
Приходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи (чл.65) |
Чл. 65. Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели. |
4 |
Приходи от последващи оценки на активи и пасиви (чл.34), в т.ч.: |
|
4.1 |
приходи от последващи оценки на вземания (чл. 34) |
Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. (2) Алинея 1 не се прилага по отношение на счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка. |
5 |
Признаване за данъчни цели на непризнати разходи от последващи оценки на активи и пасиви (чл.35 и 37), в т.ч.: |
Чл. 35. (1) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив или пасив. (2) Когато стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи по чл. 34 за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случаите на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели по реда на чл. 28. |
5.1 |
от последващи оценки и от отписване на вземания (чл.37) |
Чл. 37. (Доп. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо; 2. възмездно прехвърляне на вземането; 3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането; 4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; 5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон; 6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част. |
6 |
Признаване за данъчни цели на непризнати разходи по чл.42, ал.1, 5 и 8 (чл.42, ал.3 и 6, изречение първо) |
Чл. 42. (3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход. |
7 |
Приходи/сума, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по чл.42, ал.1 и на задължения за невнесени задължителни осигурителни вноски по чл.42, ал.5 (чл.42, ал.4 и ал.6, изречение второ) |
Чл. 42. (4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод на задължения за неизплатени доходи по ал. 1. |
8 |
Признаване за данъчни цели на непризнати разходи по натрупващи се неизползвани отпуски (чл.41, ал.2) |
Чл. 41. (2) Непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски. |
9 |
Признаване за данъчни цели на непризнати разходи за задължително обществено и здравно осигуряване, свързани с натрупващи се неизползвани отпуски (чл.41, ал.3) |
Чл. 41. (3) Непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски. |
10 |
Приходи/сума, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод задължения по чл.41, ал.1 (чл.41, ал.4) |
Чл. 41. (4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява със счетоводните приходи, съответно със сумата, с която са намалени счетоводните разходи, отчетени по повод задължения по ал. 1. Чл. 41. (1) Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. |
11 |
(от Справка 3) Признаване за данъчни цели на непризнати разходи за лихви от прилагане на режима на слаба капитализация (чл.43, ал.2) |
Чл. 43. (2) Непризнатите по ал. 1 разходи за лихви се признават за данъчни цели през следващите 5 години до изчерпването им в размер, определен за текущата година по следната формула: |
12 |
Печалби от разпореждане с финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (чл.44, ал. 1) |
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Изречение първо не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия". |
13 |
Приходи, възникнали по повод на непризнати по чл. 28 липси и брак на активи (чл.29) |
Чл. 29. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28. |
14 |
Приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП (чл.27, ал.1, т.1) |
Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи: 1. (доп. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически лица и от чуждестранни лица, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; |
15 |
Приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок ДДС (чл.27, ал.1, т.3) |
Чл. 27. (1) Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи: 3. приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок данък върху добавената стойност, начислени от държавните или общинските органи. |
16 |
(От Справка 4) Приспадане на данъчна загуба, в т.ч.: |
|
16.1 |
данъчна загуба от източник в страната |
|
16.2 |
данъчна загуба от източник в чужбина при прилагане на метода „освобождаване с прогресия” |
|
16.3 |
данъчна загуба от източник в чужбина при прилагане на метода „данъчен кредит” |
|
17 |
Сума на намаленията на счетоводния финансов резултат от колона Б на Приложение № 1 |
|
Авансови вноски
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВНАСЯНЕ НА АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ
Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане:
Чл. 83. (1) Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък.
(2) Авансови вноски не правят:
1. данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.;
2. новоучредените данъчно задължени лица за годината на учредяването им, с изключение на новоучредените в резултат на преобразуване по Търговския закон.
Чл. 84. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година.
Чл. 85. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски.
Т.е:
- Новоучредени търговци – не правят нито месечни, нито тримесечни авансови вноски за годината през която са учредени.
- Новоучредени търговци, в резултат на преобразуване по Търговския закон с оборот под 200000 лева - не правят нито месечни, нито тримесечни авансови вноски
- Новоучредени търговци, в резултат на преобразуване по Търговския закон с оборот над 200000 лева и данъчна печалба през предходната година - правят месечни авансови вноски
- Новоучредени търговци, в резултат на преобразуване по Търговския закон с оборот над 200000 лева и данъчна загуба през предходната година - правят тримесечни авансови вноски
- Търговци с оборот под 200000 лева, приключили със данъчна загуба през предходната година - не правят нито месечни, нито тримесечни авансови вноски
- Търговци с оборот под 200000 лева, приключили със данъчна печалба през предходната година - не правят нито месечни, нито тримесечни авансови вноски
- Търговци с оборот над 200000 лева, приключили със данъчна загуба през предходната година - правят тримесечни авансови вноски
- Търговци с оборот над 200000 лева, приключили със данъчна печалба през предходната година - правят месечни авансови вноски
СРОКОВЕ ЗА ВНАСЯНЕ НА АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ
Месечните авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца за който се отнасят.
Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Данъчната ставка е 10 % за всички данъчно задължени по ЗКПО лица, с изключение на Едноличните търговци.
Данъчната ставка за Еднолични търговци е 15 % ( кумулира освен данък печалба и 5% данък дивидент).
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА КОНСУМАТИВНИ РАЗХОДИ ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ВОДА И ДР., ПЛАТЕНИ ОТ НАЕМАТЕЛ НА НАЕМОДАТЕЛ И НА РАЗХОДИТЕ ЗА РЕМОНТ НА НАЕТ АКТИВ
Относно: данъчно третиране на консумативни разходи за електроенергия, вода и др., платени от наемател на наемодател и на разходите за ремонт на нает актив
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-32-195/01.06.2007 г.. Национална агенция за приходите Ви уведомява следното:
Според изложеното в запитването едноличният търговец ползва безвъзмездно за дейността си помещение, собственост на физически лица съгласно сключен договор на 20.09.2004 г. Видно от приложения договор ……………. , в качеството си на ЕТ се е договорил да заплаща изразходваната от него електрическа енергия, вода и разходи за ремонт и подобрения на въпросния имот, не заплаща наем за същия и е поел задължението при заличаване на фирмата от търговския регистър да прехвърли всички активи от баланса. Поставените въпроси са следните:
1. Има ли право едноличният търговец направените текущи разходи (ел. енергия, вода и др.) и разходите за ремонт да ги осчетоводи като данъчно признати разходи по реда на ЗКПО?
2. Има ли право да ползва данъчен кредит за горепосочените разходи съгласно ЗДДС и да опише съответните документи в дневника за покупките?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1. т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ но смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 4. ал. З от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка при заплащане на разходите за ел. енергия и вода за ползваното търговско помещение от едноличния търговец на всяко от физическите лица собственици на сградата, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ. При наличието на договор и първичен документ за разхода са налице основанията за отчитане на разходите за консумативите по използване на наетото помещение като разходи за външни услуги. В случай, че не са спазени изискванията на чл.10 ал, 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
Освен горното на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Следователно за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти /НСФОМСП или МСФО/.
По отношение на разходите за ремонт не може да се изрази категорично становище за данъчното им третиране, т.е. в запитването не е изяснено дали са разходи за текущ ремонт или става въпрос за извършени разходи за подобрения на наетия актив (търговско помещение).
При положение, че извършените последващи разходи за ремонт, свързани с наетия актив не водят до увеличаване на икономическата изгода от този актив, спазени са изискванията на Глава шеста от ЗКПО и не са налице обстоятелства по чл. 26 от ЗКПО за едноличния търговец, то тогава разходите следва да бъдат признати за данъчни цели, ако са документално обосновани.
В случай, че тези разходи водят до увеличаване на икономическата изгода от наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51. ал. 1, т. З от ЗКПО следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив. Съгласно чл.67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.
Ако в изпълнение на представения договор ремонтите или подобренията са извършени от наемодателите и се заплащат на тях от наемателя, необходимо е за същите последният да притежава първичен счетоводен документ.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 69. ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Според текста на чл. 70, ал. З,т. З от ЗДДС, ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години.
В този аспект, ако извършите ремонт на наетият от Вас или предоставен Ви за ползване актив, когато същият е бил нает или Ви е предоставен за ползване непрекъснато за срок не по-кратък от три години, ще е приложима разпоредбата на чл. 70, ал.З, т.З от ЗДДС - имате право на данъчен кредит за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуги за ремонт на наетия или предоставения за ползване актив при спазване на условията по чл. 71 и 72 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
МАРИЯ МУРГИНА
Източник: НАП
Лихвите по просрочени данъчни и осигурителни задължения и глобите не се признават за разход за данъчни цели
04 март 2010 Напомняме Ви, че начислените разходи за глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения, не се признават за данъчни цели. Допускането на подобна грешка от лицата, които извършват стопанска дейност, е установено след извършен анализ на подадените годишни данъчни декларации за минали години. Ако при попълване на декларациите през тази година сте осчетоводили някои от тези разходи и това е довело до намаляване на финансовия резултат за данъчни цели, то теняма да се признаят. С размера на описаните разходи трябва да увеличите счетоводния финансов резултат. За физическите лица, с дейност като едноличен търговец, посочването им става в клетка с шифър 1006 в част V, справка № 2 - Преобразуване на счетоводния финансов резултат, раздел „А.Увеличения”, на приложение № 2 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Юридическите лица трябва да опишат тези разходи в клетка с шифър 7180 в частта за преобразуване на счетоводния финансов резултат на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, раздел „А. Увеличения”. ИЗТОЧНИК : НАП
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА КОНСУМАТИВНИ РАЗХОДИ ЗА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, ВОДА И ДР., ПЛАТЕНИ ОТ НАЕМАТЕЛ НА НАЕМОДАТЕЛ И НА РАЗХОДИТЕ ЗА РЕМОНТ НА НАЕТ АКТИВ
Относно: данъчно третиране на консумативни разходи за електроенергия, вода и др., платени от наемател на наемодател и на разходите за ремонт на нает актив
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-32-195/01.06.2007 г.. Национална агенция за приходите Ви уведомява следното:
Според изложеното в запитването едноличният търговец ползва безвъзмездно за дейността си помещение, собственост на физически лица съгласно сключен договор на 20.09.2004 г. Видно от приложения договор ……………. , в качеството си на ЕТ се е договорил да заплаща изразходваната от него електрическа енергия, вода и разходи за ремонт и подобрения на въпросния имот, не заплаща наем за същия и е поел задължението при заличаване на фирмата от търговския регистър да прехвърли всички активи от баланса. Поставените въпроси са следните:
1. Има ли право едноличният търговец направените текущи разходи (ел. енергия, вода и др.) и разходите за ремонт да ги осчетоводи като данъчно признати разходи по реда на ЗКПО?
2. Има ли право да ползва данъчен кредит за горепосочените разходи съгласно ЗДДС и да опише съответните документи в дневника за покупките?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1. т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ но смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По силата на чл. 4. ал. З от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тази връзка при заплащане на разходите за ел. енергия и вода за ползваното търговско помещение от едноличния търговец на всяко от физическите лица собственици на сградата, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ. При наличието на договор и първичен документ за разхода са налице основанията за отчитане на разходите за консумативите по използване на наетото помещение като разходи за външни услуги. В случай, че не са спазени изискванията на чл.10 ал, 1 от ЗКПО счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон.
Освен горното на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Следователно за да бъде признат разходът за данъчни цели, следва да бъдат спазени изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти /НСФОМСП или МСФО/.
По отношение на разходите за ремонт не може да се изрази категорично становище за данъчното им третиране, т.е. в запитването не е изяснено дали са разходи за текущ ремонт или става въпрос за извършени разходи за подобрения на наетия актив (търговско помещение).
При положение, че извършените последващи разходи за ремонт, свързани с наетия актив не водят до увеличаване на икономическата изгода от този актив, спазени са изискванията на Глава шеста от ЗКПО и не са налице обстоятелства по чл. 26 от ЗКПО за едноличния търговец, то тогава разходите следва да бъдат признати за данъчни цели, ако са документално обосновани.
В случай, че тези разходи водят до увеличаване на икономическата изгода от наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51. ал. 1, т. З от ЗКПО следва да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив. Съгласно чл.67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.
Ако в изпълнение на представения договор ремонтите или подобренията са извършени от наемодателите и се заплащат на тях от наемателя, необходимо е за същите последният да притежава първичен счетоводен документ.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 69. ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Според текста на чл. 70, ал. З,т. З от ЗДДС, ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато за срок не по-кратък от три години.
В този аспект, ако извършите ремонт на наетият от Вас или предоставен Ви за ползване актив, когато същият е бил нает или Ви е предоставен за ползване непрекъснато за срок не по-кратък от три години, ще е приложима разпоредбата на чл. 70, ал.З, т.З от ЗДДС - имате право на данъчен кредит за стоките или услугите, използвани при безвъзмездното извършване на услуги за ремонт на наетия или предоставения за ползване актив при спазване на условията по чл. 71 и 72 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
МАРИЯ МУРГИНА
Източник: НАП
За някои промени в Закона за корпоративното подоходно облагане за 2010 г.
Отново наближава краят на календарната и финансова година.
По традиция в този период ежегодно се правят изменения и допълнения в материалните данъчни закони, с цел въвеждане на определени политики, транспониранe на нови правила от европейското законодателство, отразяване на поети ангажименти пред европейските партньори (включително във връзка с наказателни процедури), усъвършенстване на нормативната уредба и коригиране на някои пропуски и неточности, констатирани в хода на практическото приложение на нормативните актове.
Настоящата 2009 г. не прави изключение. Още повече че през лятото на тази година бяха проведени парламентарни избори и е налице промяна в политическото управление на страната. Неписано правило е, че в началото на един политически мандат се предприемат най-многобройни и сериозни изменения в данъчното законодателство. И този път не прави изключение. Като се добавят стартиралите наказателни процедури срещу страната ни за неспазване на европейското право в областта на данъците и някои изменения в европейските директиви в тази област, са налице значително повече изменения в материалните данъчни закони през текущата спрямо предходната година.
В този смисъл не прави изключение и Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
На 26.11.2009 г. беше окончателно приет Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗКПО за 2010 г.(ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.).
Предмет на настоящата статия ще бъдат някои от по-важните изменения в ЗКПО за следващата финансова година. Публикацията не претендира за изчерпателност и всеобхватност на разглежданите изменения, доколкото това е първото им представяне, като ще се акцентира на основните моменти от тях и на някои въпроси и проблеми, които те поставят пред професионалната колегия.
I. Може би една от най-важните промени, която ще засегне по-голямата част от читателите, е свързана с режима и документите, които ще се подават при декларирането на годишния корпоративен данък.Промяната е важна, защото тя е предвидена да се прилага и при декларирането на данъка за финансовата 2009 г. (параграф 39 от ПЗР, във връзка с параграф 13 от ЗИД на ЗКПО).
Не се предвижда промяна в крайния срок за декларирането на корпоративния данък - до 31 март на следващата година (чл. 92, ал. 2). Промяна е предвидена обаче в следните направления:
- С годишната данъчна декларация няма да се подава годишният финансов отчет и одиторския доклад към него. Вместо това данъчно задължените лица ще подават годишния си отчет за дейността1 (чл. 92, ал. 3 от ЗИД на ЗКПО). Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в нова точка 56 от ДР на ЗКПО и уточнява, че практически това е годишният статистически отчет на предприятието, който всяка година се изготвя на база на формуляри и изисквания, зададени от НСИ. В този смисъл промяната може да бъде определена като облекчение, доколкото отпада изискването за подаване на два документа, а се изисква подаването на друг, който така или иначе до настоящия момент е бил изготвян и предоставян на държавните институции. Единствената разлика е, че годишният статистически отчет вече ще се предоставя на органите на НАП, а не на НСИ.
- Въведено е още едно облекчение, а именно че годишен отчет за дейността няма да се изисква да подават данъчно задължени лица, които кумулативно отговарят на следните критерии (чл. 92, ал. 4 от ЗИД на ЗКПО):
· не са извършвали дейност през годината;
· не са отчели приходи или разходи за годината, съгласно счетоводното законодателство.
Следва да се има предвид, че за тези предприятия не отпада ангажиментът за подаването на годишна данъчна декларация, доколкото не е налице изменение в чл. 92, ал. 1 ЗКПО.
- С промените в ЗКПО отпада изискването за подаване на коригираща декларация до 30 юни на следващата година при определени условия - това следва от новото съдържание на чл. 92, ал. 4 от ЗИД на ЗКПО. Намирам подобно решение за отстъпление от сегашните принципи и достижения на корпоративното облагане в страната, което ще доведе до ненужни практически затруднения. Така, ако предприятията констатират определен пропуск след подаването на годишната си данъчна декларация, няма да могат да обявят този факт, респективно НАП няма да бъде запозната с него, което неминуемо ще рефлектира върху двустранния обмен на информация и процедурите относно коректния размер на данъците за възстановяване или внасяне.
- На последно място следва да се подчертае, че е запазено облекчението, включително и размерът му, в случаите когато годишната данъчна декларация и годишният отчет за дейността бъдат подадени до 31 март по електронен път и корпоративният данък бъде внесен в същия срок - чл. 92, ал. 5 ЗКПО.
II. На следващо място трябва да се обърне сериозно внимание на една промяна, свързана с разширяването на приложното поле на един твърде неприятен за всички данъкоплатци данъчен режим относно предотвратяването на отклонение от данъчно облагане - част първа, глава четвърта, чл. 15-17 ЗКПО.
До настоящия момент отклонение от данъчно облагане се изследваше и прилагаше само по отношение на данъчния финансов резултат и дължимия на база на него корпоративен данък. В този смисъл изследваният режим не намираше приложение до данъците по части трета, четвърта и пета от ЗКПО - данъци, удържани при източника, данъци върху разходите и алтернативни данъци. Считано от 01.01.2010 г., данъчните основи на всички видове данъци и всички данъчно задължени лица ще бъдат повлияни и засегнати от режима за отклонение от данъчно облагане.
Нека разгледаме и разсъждаваме върху един конкретен и често срещан в практиката пример.
Пример:
Чуждестранно юридическо лице (предприятие майка) предоставя безлихвен заем на дъщерното си предприятие в България (местно юридическо лице). Съгласно разпоредбите на ЗКПО, в сила до 31.12.2009 г., подобна транзакция не се класифицираше като отклонение от данъчно облагане2. В този смисъл има и становище на Министерството на финансите.
След извършените промени подобна стопанска операция ще попадне изцяло в обхвата на режима за отклонение от данъчно облагане.
Възниква въпросът как ще се извърши данъчната регулация в този случай? Единственият методологически и законово издържан отговор е, че следва да бъде определена пазарната лихва към момента на предоставянето на заема и върху тази сума следва да се определи данък, удържан при източника. Ако такъв не е бил определен и внесен, отчитайки изискванията на чл. 203 ЗКПО и настоящата практика, може обосновано да се предположи, че претенцията на администрацията ще бъде насочена към българското юридическо лице. Дължимият данък следва да бъде определян към датата, на която дължимият доход от лихви би бил на разположение на чуждестранното юридическо лице, ако за съответния заем бяха договорени обичайни (нормални) пазарни условия3.
За да бъде постигната данъчна неутралност и правилно прилагане на режима за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, освен гореизложеното, абсолютно задължително следва да бъде признат разход от лихви за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на т.нар платец на дохода - българското юридическо лице. Познавайки практиката и подходите на органите по приходите, авторът има определени резерви към коректно практическо прилагане и изпълнение на законовите механизми и изисквания.
III. На следващо място трябва да се обърне сериозно внимание и на друг не дотам приятен за данъкоплатците данъчен режим, наречен скрито разпределение на печалбата. Промяната за следващата година се изразява в промяна на дефиницията, съдържаща се в т. 5, буква “а” от ДР на ЗКПО.
Основната разлика се състои в това, че до настоящия момент скрито разпределение на печалбата бе налице само по отношение на начислените от предприятието разходи, които отговарят на другите условия в разпоредбата, докато от началото на следващата данъчна година в обхвата на този режим ще попадат сумите, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма от дружеството, също отговарящи на другите условия в нормата (които на практика са непроменени).
Различието между двете дефиниции е очевидно. До настоящия момент този режим покриваше само счетоводно начислените разходи, докато занапред ще влизат всички разпределения, независимо от счетоводните изисквания и възприетия от предприятието подход за отчитане. Основната цел на промяната е да обхване случаите, при които се извършват разпределения към собствениците, без да се отчитат през отчета за приходите и разходите, а се докладват директно в собствения капитал. Разбира се, от приложното поле на този режим са изключени разпределенията на дивиденти, при които са спазени нормативните изисквания.
Неслучайно обръщам сериозно внимание на разширяването и на този данъчен режим, тъй като фискалните последици при установяване и доказване на скрито разпределение на печалбата са изключително сериозни и обременяващи като размер, а именно:
· непризнаване на разхода (ако има отчетен такъв) - чл. 26, ал. 11 ЗКПО;
· ;дължим данък върху дивидента, в размер на 5 на сто по реда на ЗКПО - ако разпределението е в полза на местно юридическо лице, което не е търговец, или чуждестранно юридическо лице - т. 4, буква “в” от ДР, във връзка с чл. 194 ЗКПО;
· ;административна санкция - имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалбата - чл. 267 ЗКПО.
Във връзка с разглежданото изменение остават открити за размисъл доста въпроси, като например дали предоставянето на безлихвен и безсрочен кредит на собственик на капитала или предоставен служебен аванс, който не е отчетен (закрит) примерно 3 години, не биха могли да попаднат в данъчния режим на скрито разпределение на печалбата, след промените му от 01.01.2010 г.
IV. На последно място в настоящата публикация ще разгледам един напълно нов данъчен механизъм, свързан с данъчната основа на доходите, реализирани в страната от чуждестранни юридически лица, които подлежат на облагане с данък, удържан при източника.
Промяната в материалния данъчен закон е наложена от стартирала наказателна процедура от Европейската комисия срещу България. Основният проблем е, че местните юридически лица се облагат върху данъчния си финансов резултат, което на практика е нетна основа (приходи минус разходи), докато чуждестранните юридически лица се облагат на брутна основа - реализиран доход (приход), без да се отчитат и признават свързаните с него разходи. Така на практика се създава по-благоприятен данъчен режим (третиране) за местните лица спрямо тези от други страни - членки на ЕС или ЕИП, което е нарушение на изискванията за свободно предоставяне на услуги и движение на капитали в рамките на единния вътрешнообщностен пазар.
За да се избегне тази дискриминация беше наложителна промяна в данъчния режим на ЗКПО. След обсъждането на различни алтернативни варианти и подходи за решаването на посочения проблем, беше възприет един от тях, който залегна в разпоредбата на новия чл. 202а ЗКПО за 2010 г.
Накратко - в какво основно се изразяват извършените промени:
· Данъкът при източника ще се удържа на база на същите принципи както досега - върху брутния размер на реализирания доход.
· Чуждестранното юридическо лице (местно за данъчни цели на ЕС или ЕИП) ще има право да преизчисли данъка при източника. Ако избере да упражни това право, ще трябва да го направи за всички доходи, реализирани от него през годината.
· Практически преизчислението ще става, като за реализираните доходи ще се определя данъчен финансов резултат и корпоративен данък, който би бил дължим за тях. Така ще се съпоставят и отнасят релевантните разходи, необходими за реализирането на съответните доходи. Тук остават множество открити и проблемни въпроси, като например за отнасянето на непреките разходи, като административните такива, които са свързани с целия бизнес на чуждестранното лице и респективно с реализирането на всичките му доходи през финансовата година, получени множество заеми през годината на различни лихвени равнища - определянето на разходите за лихви по отпуснат заем на българско лице и др.
· Правото на преизчисление ще се упражнява и самото преизчисление ще се прави чрез подаването на годишна данъчна декларация по образец. Декларацията ще се подава в ТД на НАП - София, в срок до 31.12. на годината, следваща годината на реализиране на дохода. Така регламентираният срок е преклузивен.
· Ако определеният по годишна данъчна декларация корпоративен данък е по-нисък от внесения данък при източника, разликата подлежи на възстановяване, ако лицето не може да я приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице, с което на практика чуждестранното лице се облага по идентичен режим с местните юридически лица, т.е. няма да има по-висока данъчна тежест спрямо тях. Възстановяването на данъка става от ТД на НАП - София, по реда на ДОПК.
Освен изложените основни моменти са регламентирани и някои подробности, които читателите могат да открият в разпоредбата на чл. 202а ЗКПО за 2010 г.
Разбира се, остават и някои открити въпроси, като например защо не е предвиден преходен режим за всички реализирани доходи след 01.01.2007 г., когато България се присъедини към ЕС, доколкото за период от три години (2007-2009 г.) е налице нарушение на основните европейски права и изисквания, защо няма предвидени лихви за тези суми (предвид, че държавата ги събира и оперира с тях продължително време, което не е така при местните юридически лица) и др.
Така накратко могат да бъдат описани някои от основните изменения в корпоративното данъчно облагане за финансовата 2010 г. и част от въпросите и проблемите, които пораждат тези изменения.
Препоръчваме на читателите своевременно да се запознаят с промените в материалните данъчни закони за следващата година, за да могат да започнат новата финансова година уверени и спокойни, че не са допуснали пропуски или грешки, които могат да доведат до неочаквани данъчни задължения и/или санкции.
Весели Коледни празници и Честита нова 2010 година!
Пожелавам Ви тя да бъде една от най-успешните Ви, а защо не и най-успешната, в личен и професионален план.
Велин ФИЛИПОВ, счетоводен и данъчен консултант
_________________
1 Следва да се прави ясно разграничение между годишния отчет за дейността, по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката, и годишния доклад за дейността, по смисъла на чл. 33 от Закона за счетоводството.
2 Друг е въпросът, че на практика дъщерното предприятие следва да признае за данъчни цели разходи от лихви и при равни други условия да намали данъчния си финансов резултат при определянето му в годишната данъчна декларация (чл. 15 ЗКПО). Нещо повече - на основание чл. 2, 3 и 5 ДОПК това следва да бъде направено служебно от органите по приходите в хода на ревизионното производство.
3 Българската данъчна администрация има неправилно схващане и практика по отношение на момента за дължимост на данъка при източника, като се опитва да тълкува твърде формалистично изискването за начисляване (като счетоводен принцип и изискване), без да държи сметка за въпроса кога съответният доход е на разположение (не кога е платен) на чуждестранното лице. Този въпрос не е предмет на настоящата статия и следва да бъде разгледан задълбочено самостоятелно.
Намален e коефициентът за определяне на месечните авансови вноски по ЗКПО 2010
Съгласно § 2 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. коефициентът за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане е в размер на 1,0.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Този закон отменя Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 63 от 2006 г.).
§ 4. Преобразуванията на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели вследствие на прилагането на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане до 31 декември 2006 г. се смятат за преобразувания на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат по реда и съгласно съответната разпоредба на този закон.
§ 5. Начислените до 31 декември 2003 г. счетоводни приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на амортизируеми активи, които не са признати за данъчни цели до 31 декември 2006 г. по реда на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив от данъчния амортизационен план, с изключение на случаите на липси.
§ 6. (1) Амортизируемите активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г., с изключение на определените в ал. 2, се смятат за данъчни амортизируеми активи по смисъла на чл. 48.
(2) От данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. се отписват следните налични в него активи:
1. положителната репутация;
2. активите, които не се ползват в дейност, за която се формира данъчен финансов резултат;
3. активите, които са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба;
4. активите, когато данъчно задължено лице е прекратено с ликвидация или е прекратено с обявяване в несъстоятелност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Член 66 не се прилага в случаите на отписване на активи по ал. 2, т. 1 и 2.
§ 7. (1) Данъчната амортизируема стойност на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е амортизируемата му стойност към 31 декември 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
(2) Начислената данъчна амортизация на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е данъчно признатият размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31 декември 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
(3) Данъчната стойност на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е данъчната му балансова стойност към 31 декември 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
§ 8. Стойностите на данъчните амортизируеми активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., остават непроменени спрямо тези към 31 декември 2006 г.
§ 9. (1) Преоценъчният резерв в данъчния амортизационен план се отписва от него към 1 януари 2007 г. Отписването става по реда и начина, посочени в § 10 или 11. Данъчно задълженото лице избира прилагането на § 10 или 11.
(2) Преоценъчният резерв по смисъла на ал. 1 е преоценъчният резерв (резервът от последващи оценки), който е включен в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г.
(3) Когато в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г. е включен преоценъчен резерв (резерв от последваща оценка), различен от този, който е следвало да бъде включен съгласно чл. 22 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, същият се коригира за целите на ал. 1.
(4) Едноличните търговци отписват преоценъчния резерв по ред и начин, приложими за данъчно задължените лица по този закон.
§ 10. (1) Данъчно задължените лица коригират еднократно стойностите на амортизируемите активи в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. в резултат на отписването на преоценъчния резерв.
(2) С отписания преоценъчен резерв за конкретен амортизируем актив се увеличава данъчно признатият размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31 декември 2006 г., в резултат на което начислената данъчна амортизация на актива към 1 януари 2007 г. се увеличава и данъчната стойност на актива към 1 януари 2007 г. се намалява. След увеличението начислената данъчна амортизация за съответния актив не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива към 1 януари 2007 г.
(3) Когато преоценъчният резерв за конкретен актив превишава данъчната балансова стойност на актива към 31 декември 2006 г., активът се отписва от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., като с размера на превишението се увеличава данъчно признатият размер на разходите за амортизации на други активи от същата категория, определена по смисъла на чл. 22 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане. Когато стойностите на активите от тази категория са недостатъчни за изпълнение на изискването на изречение първо, увеличава се данъчно признатият размер на разходите за амортизации на активи от другите категории.
(4) След отписването на преоценъчния резерв общата сума от данъчните стойности на всички активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., трябва да бъде равна на общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи към 31 декември 2006 г., намалена с отписания преоценъчен резерв.
(5) Алинеи 1 - 4 не се прилагат, когато общата сума на отписания преоценъчен резерв превишава общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г. Данъчно задължените лица отписват от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. всички налични активи в него към 31 декември 2006 г. С разликата между общата сума на преоценъчния резерв и общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи към 31 декември 2006 г. се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски по реда на § 11.
§ 11. (1) С отписания преоценъчен резерв се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски, както следва:
1. за 2007 г. - с една трета от отписания преоценъчен резерв;
2. за 2008 г. - с една трета от отписания преоценъчен резерв;
3. за 2009 г. - с една трета от отписания преоценъчен резерв.
(2) При прекратяване на данъчно задълженото лице, с изключение на случаите на прекратяване при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, с частта от отписания преоценъчен резерв, с която не е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1, се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване.
(3) Данъчно задълженото лице може с отписания преоценъчен резерв да увеличи еднократно счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат за 2007 г., включително при определяне на тримесечните авансови вноски. В този случай ал. 1 и 2 не се прилагат.
§ 12. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 6 се прилага за данъчни дълготрайни материални активи, придобити след 31 декември 2006 г.
§ 13. За целите на чл. 55 амортизируемият актив по § 1, т. 55, буква "е" от допълнителните разпоредби на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се разпределя в категория V.
§ 14. За целите на чл. 55 амортизируемият актив, формиран по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане в резултат на непризната за данъчни цели част от превишението на сумата от счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите на активите като цяло за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г., се разпределя в категория VII.
§ 15. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбата на чл. 59 не се прилага за данъчен амортизируем актив, за който е преустановено начисляването на данъчни амортизации към 31 декември 2006 г. съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, защото временно не се употребява в дейността. Начисляването на данъчни амортизации за актива по изречение първо се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация.
§ 16. Разпоредбата на чл. 63 се прилага за последващи разходи, завършени след 31 декември 2006 г.
§ 17. За целите на чл. 66, ал. 1, когато остатъчната стойност не е включена в амортизируемата стойност на актива по смисъла на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводната балансова стойност на актива се намалява с остатъчната му стойност.
§ 18. Член 68 се прилага за активи, придобити след 31 декември 2005 г.
§ 19. Член 45 не се прилага в случаите, когато с резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) е увеличен финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 23 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане.
§ 20. Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2004 г. съгласно чл. 26 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2006 г., се приспадат по реда на чл. 43 до изтичане на 5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели.
§ 21. Обложената за данъчни цели част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, с която не е намален финансовият резултат по реда на чл. 23, ал. 3 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане през следващи години, се смята за непризнат разход от последваща оценка на вземане по реда на чл. 34 от този закон.
§ 22. Загубите, формирани след 1 януари 2002 г., подлежащи на пренасяне и неприспаднати до 31 декември 2006 г. по реда на глава четвърта от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се приспадат по реда на глава единадесета.
§ 23. Член 95 не се прилага за приходи и разходи, възникнали в резултат на отчетени преди 1 януари 2007 г. приходи и разходи, за които е била налице разлика между размера, отчетен съгласно счетоводната политика, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт.
§ 24. Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или 61д от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане за корпоративния данък, дължим за 2006 г., има и данъчно задължено лице, което не е подало уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите съгласно чл. 51а от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в закона за съответното намаление или преотстъпване на корпоративен данък.
§ 25. Корпоративният данък се преотстъпва по реда на чл. 187 в срок до 31 декември 2010 г.
§ 26. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)
§ 27. Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък, всички алтернативни данъци, данъците върху разходите и данъците, удържани при източника за 2006 г., които подлежат на деклариране по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се декларират с подаване на съответните данъчни декларации и в сроковете по същия закон.
§ 28. (1) Дължимите данъци за 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се внасят в сроковете и по реда на същия закон.
(2) Правото по чл. 92, ал. 5 може да се ползва от данъчно задължените лица и при декларирането на корпоративния данък за 2006 г.
§ 29. Образците на годишни данъчни декларации за 2006 г. по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се утвърждават в срок до 10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".
§ 30. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Провизии, които са включени в историческата цена на данъчен амортизируем актив, но не са включени в амортизируемата му стойност съгласно отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, се смятат за провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на актива съгласно чл. 53, ал. 1.
§ 31. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., нов. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Предоставените обезпечения по реда на отменения чл. 109 се освобождават.
§ 32. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73 и 82 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 141:
а) в ал. 1 думата "30-дневен" се заменя с "60-дневен";
б) в ал. 2:
аа) в изречение първо накрая се добавя "и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите";
бб) в изречение второ думата "липса" се заменя с "наличие";
в) в ал. 3 след думите "прилагане на СИДДО" се добавя "или непроизнасянето в срока по ал. 1";
г) алинеи 4 и 5 се изменят така:
"(4) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.
(5) При наличие на становище за прилагане на СИДДО по ал. 1 или 2 изменения на данъчните задължения за съответния доход могат да се извършват само при наличие на основанията по чл. 133, ал. 2."
2. В чл. 142, ал. 1 и 2 числото "25 000" се заменя с "50 000".
§ 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Страната" е географската територия, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
2. "Място на стопанска дейност" е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
3. "Финансов актив" е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
4. "Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
5. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Скрито разпределение на печалба" са:
а) (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б";
б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:
аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.
6. "Ликвидационен дял" е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
7. "Лихва" е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
8. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
9. "Възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
10. "Франчайз" е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.
11. "Факторинг" е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.
12. "Данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
13. "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
14. "Пазарна цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
15. "Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие" е понятието по § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
16. "Счетоводен финансов резултат" е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
17. "Неразпределяеми разходи" са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност:
а) за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък, или
б) подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел.
18. "Неразпределяеми приходи" са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък.
19. "Разходи за провизии за задължения" са отчетените разходи за провизии, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти, включително:
а) очакваните превишения на общата сума на разходите над приходите и очакваните загуби по договори за строителство;
б) доходите при и след напускане, доходите под формата на акции или дялове и други дългосрочни доходи на персонала.
20. "Привлечен капитал" по смисъла на чл. 43, ал. 6 е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.
21. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Разпореждане с финансови инструменти" за целите на чл. 44 и 196 са сделките:
а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; "права" за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
22. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) "Документално доказана цена на придобиване на ценни книжа или дялове" е цената на придобиване на съответните ценни книжа или дялове, която лицето е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато ценни книжа или дяловете от един вид, издадени от едно лице, са придобити на различни цени и впоследствие се продава част от ценните книжа или дяловете, като не може да бъде доказано кои от тях се продават, цената на придобиване на продадените ценни книжа или дялове е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните ценни книжа или дялове към момента на продажбата. Изречение второ се прилага във всички случаи на разпоредителни действия с ценни книжа или дялове. Когато са придобити нови акции или дялове в резултат на разпределение, което не е довело до намаляване на собствения капитал на лицето, което разпределя акциите или дяловете, се преизчислява документално доказаната цена на придобиване на притежаваните акции или дялове. След придобиването на новите акции или дялове по предходното изречение документално доказаната цена на придобиване на всяка една акция или дял, включително новопридобитите, е равна на сумата от документално доказаните цени на придобиване на акциите или дяловете преди придобиването на новите акции или дялове, разделена на общия брой на притежаваните акции или дялове след придобиването, включително новопридобитите.
23. "Периферни устройства" са всички устройства, които се включват към системното осигуряване на компютър или се управляват от компютър, но той може да работи и без тях.
24. "Развойна дейност" е дейността по разработване, проектиране, изграждане и изпитване на нови стоки, материали, технологии за производство и индустриални системи и други обекти на индустриалната собственост, както и за усъвършенстване на съществуващи продукти и технологии.
25. "Данъчна загуба от източник в чужбина" за целите на чл. 73 и 74 е сумата от загубите от всички места на стопанска дейност в съответната чужда държава.
26. "Финансови институции" са:
а) (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) кредитните и финансовите институции по Закона за кредитните институции;
б) застрахователите, презастрахователите и чуждестранните лица, извършващи чрез място на стопанска дейност застрахователна или презастрахователна дейност по Кодекса за застраховането;
в) (доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) инвестиционните посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти и управляващите дружества по Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
г) дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване;
д) (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) здравноосигурителните дружества по чл. 91 от Закона за здравното осигуряване.
27. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.
28. "Производствена дейност" за целите на чл. 184 е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация и биологична трансформация на живи животни или растения.
29. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Първоначална инвестиция" е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
1. създаване на нова дейност;
2. разширяване на съществуваща дейност;
3. диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
4. основна промяна на съществуващия производствен процес.
Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.
30. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Предприятие в затруднение" е предприятие, за което е налице един от следните критерии:
а) за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество - когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества - когато собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) налице са условията на Търговския закон или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
31. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Минимална помощ" е помощта по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
32. "Пазарна лихва" е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
33. "Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
34. "Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
35. "Оператор" по смисъла на чл. 209 е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
36. "Ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
37. "Лек автомобил" е този, определен в Закона за движението по пътищата.
38. "Допълнителни автобусни линии" са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
39. "Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства" са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за:
а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
б) резервни части;
в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
г) технически прегледи и паркинг;
д) козметика и аксесоари.
40. "Превозни средства" са тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство.
41. "Дейности от опериране на кораби" са:
а) осъществяването на морски превоз с кораби с нетен тонаж над 100 тона, отдаването им под наем, както и продажбата на кораби - предмет на тонажно облагане, които са придобити не по-малко от 5 години преди продажбата им;
б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;
в) финансови операции и курсови разлики, свързани с управлението на оборотния капитал, използван за оперирането на кораби;
г) извънредни дейности, свързани с оперирането на корабите, които не попадат в обхвата на букви "а" - "в" и оборотът от тях не надхвърля 0,25 на сто от оборота от дейностите по букви "а" и "б".
42. "Дни в експлоатация" са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.
43. "Нетен тонаж" е мярката в тонове на полезната (товарната) вместимост на кораб, удостоверена със свидетелство за тонаж на кораба.
44. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
45. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Селскостопански продукти", "преработка на селскостопански продукти" и "реализация на селскостопански продукти" са тези по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
46. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Приемливи разходи за материални активи" за целите на т. 29 и 48 са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.
47. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Приемливи разходи за нематериални активи" за целите на т. 29 и 48 са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания.
48. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Голям инвестиционен проект" е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в този закон.
49. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Нетни приходи от продажби" са тези по смисъла на Закона за счетоводството.
50. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Метод на собствения капитал" е този по смисъла на счетоводното законодателство.
51. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Метод на пропорционална консолидация" е този по смисъла на счетоводното законодателство.
52. (нова - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Съвместно контролирано предприятие" е това по смисъла на счетоводното законодателство.
53. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Допълнително доброволно осигуряване" е това по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
54. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Доброволно здравно осигуряване" е това по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
55. (нова - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) "Застраховки "Живот" са тези по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
56. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
57. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяващо стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност единствено при условията на свободно предоставяне на услуги" са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
58. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство" за целите на определяне на корпоративния данък по чл. 202а, ал. 2 са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
59. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Разпореждане с имущество на място на стопанска дейност" е налице и в случаите на прехвърляне на мястото на стопанска дейност самостоятелно или заедно с цялото предприятие.
60. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Земеделска техника" за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието.
§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското дружество по отношение на участието на заетите лица и на Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите.
Глава 35 АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ (261...278)
Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.
Чл. 262. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.
Чл. 263. (1) Данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.
Чл. 264. (1) Управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.
Чл. 265. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 4, се наказва със санкцията по чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност.
Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.
Чл. 268. (1) Организатор на хазартни игри, който не изпълни задължението да води ежедневен и ежемесечен отчет по чл. 219, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 4000 до 20 000 лв.
Чл. 269. (1) Предприятие по чл. 232, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие, без да му бъдат представени документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размера на невнесения данък.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или да внася документите за участие в игрите по глава тридесет и втора, раздел III за срок до 6 месеца.
Чл. 270. (1) Организатор на хазартни игри по чл. 228, който провежда такива игри, без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 228, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и органа по приходите от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на организатора.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малка от:
1. четири хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 1;
2. шест хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 2.
Чл. 271. Имуществените санкции по чл. 269 и 270 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.
Чл. 272. (1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца.
(2) В случаите по чл. 270, ал. 2 органите по приходите изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчно задълженото лице.
(3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.
Чл. 273. (1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказаното по административен ред данъчно задължено лице и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция е заплатена изцяло.
(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчно задълженото лице.
Чл. 274. Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 273, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
Чл. 275. Лице, което не изпълни задължението си по чл. 187, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 6000 лв.
Чл. 276. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 4, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв.
Чл. 277. (1) Данъчно задължени лица, приложили реда на облагане по глава тридесет и четвърта, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 40 000 до 60 000 лв.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години.
Чл. 277а. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Оператор на ваучери за храна, който издаде ваучери за храна над разпределената му за съответната година номинална стойност, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв.
Чл. 277б. (Нов - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Оператор на ваучери за храна, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение - в размер от 2000 до 2500 лв.
Чл. 278. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- следваща ›
- последна »
