Персонал
Основни правила при издаване на удостоверение обр. УП-2
В производството по отпускане на пенсия осигурителният доход на лицата, работещи по трудови правоотношения, се установява с нарочен документ-удостоверение обр. УП-2. То представлява формуляр в типизирана форма, утвърден със заповед на Управителя на НОИ, в който работодателят е длъжен да посочи за определен период от време брутното трудово възнаграждение или дохода, върху който са внесени и/или дължими осигурителните вноски за осигуреното лице.
Съгласно изричните разпоредби на НПОС, посоченият в обр. УП-2 осигурителен доход следва да съответства напълно на изплащателните ведомости и другите разходооправдателни документи. Когато такива документи липсват, наредбата допуска възможността удостоверения за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за него. Наредбата не определя какво се разбира под понятието „други автентични документи“, но при всички случаи това са документи,изходящи или водени от осигурителя по същото време, за което се отнася удостоверяваният доход. Ако няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период,а за времето след 31-и декември 2002 г. – минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите.
Издадено по предвидения ред и форма, подписано от длъжностното лице, което го е изготвило, от главния счетоводител и от ръководителя на предприятието и подпечатано с печата на предприятието удостоверение обр. УП-2 има характер на официален удостоверителен документ за вписаните в него обстоятелства относно размера на осигурителния доход.
В тази връзка припомняме, че издаването на удостоверение обр. УП-2 с невярно съдържание може да доведе до такива неблагоприятни правнипоследици, като:
- съставяне на акт за административно нарушение на отговорните длъжностни лица и налагане на глоба в размер на 500 лв.;
- съставяне на ревизионен акт за начет на осигурителя, ако в резултат на издадения документ са настъпили щети за ДОО;
- търсене на наказателна отговорностот съответните длъжностни лица, издали документа.
Сроковете за издаване на удостоверение обр. УП-2 са императивно определени в чл.5, ал.7 от КСО и неспазването им е основание за налагане на административно наказание – глоба от 50 до 1000 лв., а при повторно нарушение – глоба от 500 до 2000 лв.
Съгласно цитираната разпоредба всеки работодател е длъжен да издава безплатно на своите работници и служители документи за осигурителен доход, както следва:
• при прекратяване на трудовото правоотношение – в срок до 30 дни от прекратяването;
• при изрично искане от осигуряваното лице или негов представител – в 14-дневен срок от постъпване на искането.
В нормативната уредба изрично са регламентирани и периодите, за които работодателят следва да издава документи за осигурителен доход. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от НПОС тези периоди са два:
- за три последователни години по избор на лицето от последните му 15 години осигурителен стаж преди 1 януари 1997 г.;
- за целия период от 1 януари 1997 г. до датата на прекратяване на осигуряването.
Липсата на нормативно предвидено ограничение в избора на лицето относно броя на издаваните документи често създава проблеми в практиката. Известни са случаи, в които осигурените лица, водени от стремежа да получат по-благоприятен размер на пенсията,претендират да им се издадат няколко на брой удостоверения за различни три последователни години преди 01.01.1997 г. (напр. 01.01.1982 г. – 31.12.1984 г.; 01.01.1983 г. – 31.12.1985 г.;01.01.1985 г. – 31.12.1987 г. и т.н.). Нашият съвет е да удовлетворявате исканията на лицата и да им издавате съответните документи и то безплатно, тъй като в противен случай подлежите на санкция.
Изисквания при изготвяне на удостоверение обр. УП-2
При удостоверяване на осигурителния доход на наетите по трудови правоотношения лица,работодателите следва да съблюдават нормите на чл.6, чл.70 и чл.70а от Кодекса за социално осигуряване (КСО); чл.2, чл.40 и чл.46 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж(НПОС); чл.1 – чл.3 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ), както и дадените от НОИ указания за издаване на обр. УП-2.
За Ваше улеснение, но без да претендираме за изчерпателност, Ви припомняме изброените подолу основни положения при удостоверяване на осигурителния доход.
В графа 4 на удостоверение обр. УП-2 се посочват брутното възнаграждение и другите доходи от трудова дейност на осигуреното лице,включително и начислените и неизплатени от01.01.2007 г. С оглед императивните разпоредби на чл.70а, ал.4 от КСО и чл.46, ал.8 от НПОС не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31.12.2006 г.
Когато в периода, за който се издава обр. УП-2 се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, за осигурителен доход следва да се посочи:
• за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. С оглед въвежданетона минималните осигурителни прагове считано от 01.01.2003 г., ако изплатената сума за месеца, през който лицето е било в платен отпуск е по-голя-
ма от минималния месечен осигурителен доход, тя се включва при изготвянето на УП-2, а ако е по-ниска – в УП-2 се включва минималният месечен осигурителен доход;
• за времето на отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване, се вписва:
- преди 01.01.2000 г. – доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска;
- от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. – обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
- от 01.01.2005 г. – доходът, от който е изчислено обезщетението.
Поради извършената нормативна промянаи преминаване на дейността по отпускане и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност към ТП на НОИ,получаваните по този ред след 01.01.2007 г.парични обезщетения не се вписват в обр.УП-2, а се установяват с данни от информационната система на НОИ.
В тези случаи в удостоверение обр. УП-2 се вписват само изплатените от осигурителите на основание чл.40, ал.4 от КСО възнаграждения за първия работен ден от временната неработоспособност, като в „Забележка“ следва да се посочва помесечно броят на дните,за които е изплащано парично обезщетение от ТП на НОИ. Това се отнася и за случаите преди 01.01.2007 г., когато от ТП на НОИ са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане на
• за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, или на законна стачка – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
Когато в рамките на един календарен месец лицето е било и на работа, и в неплатен отпуск,който се зачита за трудов стаж, в графа 4 на обр. УП-2 следва да се впише брутното трудово възнаграждение за съответната продължителност на отработеното време и минималната работна заплата, определена пропорционално на
Практиката сочи, че понякога осигурителите се затрудняват при издаване на документи за осигурителен доход на лица, които са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно и им е присъдено и изплатено обезщетение по чл.225 от КТ. Правилата за изготвяне на обр. УП-2 в този случай са
- до 31.12.1999 г. вноски се дължат в размера,определен за всички осигурителни случаи за съответната категория труд, по която лицето е работило преди уволнението, като се начисляват върху изплатеното обезщетение по чл.225 от КТ,поради което същото се вписва като осигурителен доход за този период;
- от 01.01.2000 г. до 31.12.2001 г., ако лицето не е работило, осигурителните вноски се дължат в размерите за фонд „Пенсии“ върху последното брутно трудово възнаграждение, а ако е работило на друго място и е било осигурено за това време осигурителни вноски не се дължат;
- от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. осигурителните вноски се дължат в размерите за фонд „Пенсии“, определени в зависимост от категорията на труд, върху последното брутно трудово възнаграждение, получено от лицето преди уволнението, ако не е било осигурявано на друго основание. Ако през този период лицето е осигурявано, но осигурителният доход, върху който са внасяни осигурителни вноски е по-нисък от по-следното брутно трудово възнаграждение, получено преди уволнението, осигурителните вноски се дължат върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение и осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски;
- за времето след 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическата дейност на осигурителя и не по-голямо от максималния месечен размер на осигурителния доход.Обръщаме Ви внимание, че този ред за определяне на осигурителния доход е приложим за всички хипотези на оставане без работа, предвидени в чл.10, ал.2, т.4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от КСО (в ред. до 01.01.2002 г.) и в чл.9, ал.3, т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 от КСО (в ред. от 01.01.2002 г.).
С оглед въведените от 01.01.2003 г. минимални осигурителни праговеза лицата, работещи по трудови правоотношения, не забравяйте, че в обр. УП-2 се посочва:
• брутното трудово възнаграждение на лицето, върху което са внесени или са дължими осигурителните вноски, когато същото е по-голямо от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност;
• минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски, когато изплатеното трудово възнаграждение през месеца или авансово изплатеното (в случаите, когато през определени месеци е изплатен само аванс), е по-малко от този минимален месечен осигурителен доход.
ПРИМЕР Иван Иванов работи по трудов договор и получава месечно брутно трудово възнаграждение 520 лева, при минимален месечен осигурителен доход за длъжността, която заема –220 лв. В образец УП-2 при изчисляването на годишния му осигурителен доход ще се включи брутното му трудово възнаграждение за
месеца – 520 лева.При условие обаче, че лицето за същата длъжност получава месечно брутно трудово възнаграждение 200 лв., тогава в обр. УП-2 следва да се посочи сумата, съответстваща на минималния осигурителен доход за длъжността по икономическата дейност на осигурителя – 220 лв.
Както споменахме по-горе, елемент на осигурителния доход са и сумите, изплащани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите за сметка на средствата за социални разходи, поради което същите
ПРИМЕР Кирил Стоянов получава брутно трудово възнаграждение 500 лв., което е по-високо от осигурителния праг за длъжността – 260 лв. и за месеца му се изплащат още 100 лв. за сметка на социалните разходи. В обр. УП-2 ще се включат брутното трудово възнаграждение и сумите за социални разходи (500 лв. + 100 лв.).
Ако същото лице получава брутно трудово възнаграждение 240 лв., което е по-ниско от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя – 260 лв. и същите средства за сметка на социалните разходи –100 лв., то в обр. УП-2 ще се включат минималният осигурителен доход и сумите за социални разходи (260 лв. + 100 лв.).
Осигурителен доход по смисъла на закона са и допълнителните възнаграждения от трудовата дейност, периодично изплащани (тримесечно или годишно) на работниците и служителите – премии, допълнително материално стимулиране и др. под., поради което същите трябва да бъдат отразени в издаваното удостоверение, като задължително следва да съответстват на базисния период.
ПРИМЕР В декември 1996 г. сте изплатили на работниците си премии за второто тримесечие на годината. Ако изготвяте обр. УП-2 за тригодишен период от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г.,сумите за премиите следва да се включат в осигурителния доход на лицето, тъй като същите се отнасят за избрания базисен период, но ако лицето е поискало обр. УП-2 за периода от 01.04.1993 г. до 31.03.1996 г., изплатените премии не следва да се включат, тъй като са извън обхвата на избрания период.
Задължително в обр. УП-2 следва да се включи и изплатеното след 08.08.2000 г. обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда за времето, през което Ваш работник или служител е останал без работа в резултат на уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни.
За работниците и служителите, които след 31.12.2002 г. са работили при непълно работно време, осигурителният им доход в обр. УП-2 задължително се посочва помесечно.
В зависимост от базисния период, за който се отнася осигурителният доход, същият се вписва, както следва:
• в неденоминирани лева – за трите последователни години от последните 15 години оси-
гурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето;
• в неденоминирани лева – за времето от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г.;
• в деноминирани лева – за времето от 01.07.1999 г. до 31.12.1999 г.
Съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.2 от НПОС за времето от 01.01.2000 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение осигурителният доход се посочва годишно – за всяка календарна година отделно.
Друго важно изискване при изготвянето на обр. УП-2 е изискването за всеки от посочените в него периоди да се посочват елементите на възнаграждението, които участват при формирането на съответния осигурителен доход, без да се прави рекапитулация на сумите по размери.
Задължително при оформянето на обр. УП-2 служебните лица, изготвящи документа,следва изрично да впишат забележки на стр. 2 или 3 от образеца, дали за посочения период са внесени осигурителни вноски и спазени ли са
разпоредбите на:
- §111 от ППЗП – до 31.12.2000 г.;
- чл.9, ал.2 от КСО и чл.46 от НПОС за времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г.;
- чл.6, ал.2 т.3 от КСО и чл.46 от НПОС за времето след 31.12.2002 г.
Раздел VIII. "а" Допълнителни условия за извършване на надомна работа (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.)
Надомна работа
Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства.
(2) Работниците и служителите по ал. 1 се смятат за работници и служители, които извършват надомна работа.
(3) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който извършва надомна работа.
(4) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информацията по ал. 3.
Трудов договор за надомна работа
Чл. 107в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Трудовият договор за надомна работа се сключва при условията и по реда на раздел І "Трудов договор" от тази глава.
(2) С трудовия договор по ал. 1 се определят и:
1. местонахождението на работното място;
2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане;
3. редът за възлагане и отчитане на работата;
4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция;
5. консумативните разходи за работното място и заплащането им;
6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа.
Задължения на работодателя за осигуряване на условия за надомна работа
Чл. 107г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа:
1. условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;
2. заплащане и равно третиране, каквито е осигурил на работниците и служителите, които работят в предприятието;
3. здравословни и безопасни условия на труд;
4. квалификация, преквалификация и обучение;
5. социално и здравно осигуряване при условия и по ред, определени в закон;
6. възможност за синдикално сдружаване, участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието, информиране и консултиране и присъединяване към колективен трудов договор в предприятието;
7. социално-битово и културно обслужване.
Задължения при изпълнение на надомната работа
Чл. 107д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) При изпълнение на надомната работа, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
1. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
2. да осигурява достъп на работодателя и контролните органи до помещението, където е работното място, за проверка;
3. да не извършва дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното, съгласно Закона за управление на етажната собственост, когато работното място е в жилищна сграда или е в близост до такава.
Работно време и почивки
Чл. 107е. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Работниците или служителите, които извършват надомна работа, сами определят началото, края и разпределението на работното време в рамките на законоустановената му продължителност.
(2) Работниците и служителите, които извършват надомна работа, сами определят периодите на почивка в работния ден, междудневната и седмичната почивка.
(3) За работниците и служителите, изпълняващи надомна работа, не може да се установява ненормиран работен ден и полагане на извънреден труд.
(4) Работникът или служителят писмено уведомява работодателя за обстоятелствата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от сключването на трудовия договор.
Прилагане на други разпоредби за надомната работа
Чл. 107ж. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.
Приложение № 2 към ал. 2, 3 и 4 на чл. 7
Приложение № 2 към ал. 2, 3 и 4 на чл. 7
(Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.)
Наименование (фирма) и адрес на работодателя
УДОСТОВЕРЕНИЕ
№ / дата
Наименование (фирма) на работодателя
Удостоверява се, че_____________________________________________________
(трите имена по паспорт)
_________________________________________________________________________
(дата и място на раждане)
_________________________________________________________________________
(адрес)
_________________________________________________________________________
(серия и № на паспорта) (ЕГН)
_________________________________________________________________________
(образование, професия, специалност)
е работил(а), както следва:
|
|
№ |
Организационно |
Длъжност, шифров |
Дневно (ме- |
Дата на |
Основание и |
Продължителност |
Време, |
Запорни |
по |
звено (бригада, |
номер на професията, |
сечно) ос- |
постъп- |
дата на пре- |
на времето, което |
което |
съобще- |
ред |
отдел, цех, |
квалификационно |
новно тру- |
ване на |
кратяване на |
се зачита за тру- |
не се |
ния |
|
служба и др.) |
равнище (степен, |
дово възна- |
работа |
трудовото |
дов стаж (години, |
зачита |
|
|
|
група, разряд, кате- |
граждение |
|
правоотно- |
месеци, дни) |
трудов |
|
|
|
гория, клас и др.) |
|
|
шение |
|
стаж |
|
|
|
|
|
|
|
|
(от-до) |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
Настоящото удостоверение се издава на основание наличната (изплащателна) документация, на мираща се в ......................., за да послужи пред съответната дирекция "Инспекция по труда" за издаване на нова трудова книжка съгласно чл. 350, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Забележка. За неверни вписвания длъжностни лица, подписали удостоверението, както и изпол зващите го носят наказателна отговорност по Наказателния кодекс.
Главен счетоводител:........................ Работодател:.........................
Дневник за издаване на трудови книжки - Приложение № 1 към ал. 5 на чл. 1 и ал. 2 на чл. 6
Приложение № 1 към ал. 5 на чл. 1 и ал. 2 на чл. 6
| Дневник за издаване на трудови книжки | |||
| Пореден № | Дата на | Трите имена, | Дата и подпис |
| (записва | издава- | дата и място | на работника |
| се и в | нето | на раждане, | или служителя |
| трудовата | единният | при получаване | |
| книжка) | граждански | на трудовата | |
| номер на | книжка | ||
| работника | |||
| или | |||
| служителя | |||
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| ................................................................................................................................................... | |||
| ................................................................................................................................................... | |||
| ................................................................................................................................................... | |||
| ................................................................................................................................................... | |||
НАРЕДБА за трудовите книжки и трудовия стаж - Приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г.
Раздел I.
Трудова книжка
Чл. 1. (1) При постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва за първи път на работа.
(2) Работодателят, след като вземе необходимите данни от трудовата книжка, я връща на работника или служителя.
(3) Стойността на издадената за първи път трудова книжка е за сметка на работодателя, а при изгубване, в зависимост от вината-съответно на работника или служителя или на работодателя.
(4) Трудовата книжка се издава по утвърден образец.
(5) Всеки работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки съгласно приложение № 1.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Дневник по ал. 5 се води и в съответните дирекции "Инспекция по труда" за издадените от тях нови трудови книжки.
Чл. 2. (1) Необходимите данни за работника или служителя се вписват в трудовата книжка, подписват се и се подпечатват от работодателя или от упълномощено от него лице.
(2) Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях.
(3) Работникът или служителят е длъжен да представя трудовата книжка на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
(4) Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда.
(5) В случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от работодателя, направил първоначалното вписване, и се заверяват с неговия подпис и печат.
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Запорните съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, се вписват в трудовата книжка на длъжника.
(2) Ако работникът или служителят премине на работа при друг работодател, удръжките върху трудовото му възнаграждение продължават да се правят въз основа на вписването по ал. 1.
Чл. 4. В трудовата книжка освен данните, посочени в чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда, се вписват: шифровият номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време, или за надомна работа.
Чл. 5. (1) Когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписването на тези обстоятелства в трудовата книжка се извършва от работодателя, прекратил трудовото правоотношение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При отказ на работодателя или при приключена ликвидация съответната дирекция "Инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение.
Чл. 6. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
(2) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1.
(3) Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция "Инспекция по труда" издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно приложение № 2или други оригинални документи, съдържащи тези данни.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена по вина на работодателя, съответната дирекция "Инспекция по труда" по местоседалището му го задължава в срок не по-дълъг от един месец да представи необходимото удостоверение за издаването на нова трудова книжка по образец съгласноприложение № 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Когато работникът или служителят е работил и при други работодатели, работодателят по ал. 3 изисква от тях удостоверения по образец съгласно приложение № 2. Събраните удостоверения се предоставят в съответната дирекция "Инспекция по труда" по опис.
(5) Работодателите са длъжни да издават исканите удостоверения по ал. 2 и 4 в 7-дневен срок от поискването им.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците и екземпляр от издадените удостоверения се съхраняват при работодателя в продължение на 50 години. В същия срок се съхраняват и неполучените трудови книжки, дневниците и удостоверенията в инспекциите по труда за трудови книжки, издадени от тях.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) При закриване на предприятието, без да е посочен правоприемник, всички съхранявани от него разплащателни ведомости, трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, трудови книжки и други документи, установяващи осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в предприятието, се предават на териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Удостоверенията за трудов стаж се издават от териториалните поделения на Националния осигурителен институт въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи на прекратени осигурители без правоприемник.
Раздел II.
Трудов стаж
Чл. 9. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време.
(3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
(4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3.
(5) Трудовият стаж на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин трудов стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни за периода на сумирането.
Чл. 10. (1) (Предишен текст на чл. 10, доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Трудовият стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като:
1. за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75, а във висшите учебни заведения-50 часа;
2. при по-малко от 75, съответно от 50 часа месечно, трудовият стаж се определя в дни, като общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) За времето от 1 януари 2009 г. трудовият стаж на лицата по ал. 1 се зачита съобразно работното време, определено с трудовия договор.
Чл. 11. (1) На работници и служители без установено работно време, чието трудово възнаграждение се определя според изработеното, както и на работещите надомно по трудово правоотношение за 1 година трудов стаж се признава времето, през което са получили годишно трудово възнаграждение не по-малко от минималната годишна работна заплата, установена за страната, ако за всеки месец поотделно са изработили не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата.
(2) За годината, през която работниците и служителите са получили по-малко от посоченото в ал. 1 годишно трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя в месеци и календарни дни, като получената за годината сума се разделя на средната минимална месечна работна заплата, установена за страната за тази година.
(3) Месеците, през които не е отчетена продукция, не се признават за трудов стаж.
Чл. 12. (1) Трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда.
(2) Редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 1 юли 1960 г., служат за установяване на трудовия стаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в ал. 1 на чл. 6.
Чл. 13. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) (1) Трудовият стаж на лицата почл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от Кодекса на труда, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение.
(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до работодателя, към което прилагат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.
(3) Документите в зависимост от страната на произход трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.).
(4) Въз основа на предоставените документи по ал. 2, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от Кодекса на труда, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.
(5) Представените документи по ал. 2 се връщат на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие.
Заключителни разпоредби
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 356 от Кодекса на труда.
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика, който дава указания по прилагането й.
§ 3. Образецът на трудовата книжка ще се отпечата в Информационен бюлетин по труда - издание на Министерството на труда и социалните грижи.
Примерна заповед за полагане на извънреден труд
ЗАПОВЕД
№ /
ОТНОСНО: Полагането на извънреден труд в ..................................................
На основание чл. 144, т. от Кодекса на труда, във връзка с чл. 15 отНаредбата
за работното време, почивките и отпуските
НАРЕЖДАМ:
1....................................................................................................................... на длъжност.................................. в ..................................................
да полага труд извън установеното за него работно време за период от ............. до..............
2. На да бъде изплатена сумата от ................. лева,
представляваща трудово възнаграждение с увеличен размер за положения от него извънреден труд.
3. ще ползва непрекъсната почивка по чл. 153, ал. 4 КТ на г.
Нареждам екземпляр от настоящата заповед да бъде връчен на срещу подпис,
Управител:
Уведомление до Уведомление до Инспекцията по труда за извънреден труд
..................................................................................................................................................................
наименование на предприятието, фирмата, организацията
Изх. № .......................... ДО ДИРЕКЦИЯ
от ...................... 200... г. “ОБЛАСТНАИНСПЕКЦИЯ”
ПО ТРУДА"
гр. ................................................
Уважаеми (а) господин (жa) Директор,
На основание чл.149, ал.2 от Кодекса на труда Ви уведомявам за положен извънреден труд за ......
..................................................................................................................................................................
съответното полугодие
на .............................. 200... г. от работниците и служителите, както следва:
..................................................................................................................................................................
..................................................................................................................................................................
..................................................................................................................................................................
по дни, часове, месеци, общо за полугодието
Положеният извънреден труд е заплатен и своевременно отчетен в специална книга за отчитането му, съгласно чл.18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Дата: ..................... 200... г. РАБОТОДАТЕЛ: ...............................
Примерни заповеди за утвърждаване на режим на труд и почивка
З А П О В Е Д
№ ..../00.00.год.
На основание чл. 136, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда разпореждам спазване на следното работно време:
• редовна смяна – от 9.30 до 17.30 часа, в т.ч. обедна почивка от 12.30 до 13.00 часа ;
• І-ва производствена смяна – от 6.00 до 14.00 часа, в т.ч. почивка от 9.00 до 9.30 часа.
• ІІ-ра производствена смяна – от 14.00 до 22.00 часа, в т.ч. почивка от 17.30 до 18.00 часа.
• ІІІ-та производствена смяна (ако се налага такава) – от 22.00 до 6.00 часа, в т.ч. почивка от 2.00 до 2.30 часа.
Контрол по изпълнение на тази заповед възлагам на всички отговорници на участъци. При нейно нарушаване ще се търси дисциплинарна отговорност съобразно КТ.
Управител на “…………….”
( ………………. )
ЗАПОВЕД.....
На основание чл. 7 от Наредба 15 ДВ бр 54 от 1999 г и чл 151 ал 1 от КТ
НАРЕЖДАМ
Във връзка с физиологичния режим на труд и почивка при....... часов работен ден, започването на работа да става в ..... часа
Почивка от....до....., обедна почивка от......до.......
Почивка от.......до ....... Приключване на работа в ......... часа
Отговорник за спазване на работното време ................................
Заповедта да се сведе до знанието на отговорните лица за сведение и изпълнение
Управител на “…………….”
( ………………. )
Указание 91-01-117/08.04.2010г. на НОИ относно промени в Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
Изменения и допълнения на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица са публикувани в ДВ бр. 1, бр. 2 и бр. 11 от 2010 г. Промените са в сила от 1 януари 2010 г. Във връзка с проверките на данните за осигурените лица, подавани с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, при отпускане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, отпускането на паричните обезщетения за безработица и заверяването на осигурителните книжки имайте предвид следното:
І. Срокове за подаване на декларацията
Сроковете за подаване на данни с декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице” и сроковете за представяне на документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете са обвързани със сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7 от КСО.
Във връзка с това следва да се има предвид изменението на чл. 7, ал. 3 от КСО, в сила от 1 януари 2010 г. Изменението е направено поради въведеното задължение за осигурителите да внасят осигурителни вноски и в случаите, в които трудовите възнаграждения на осигурените лица не са начислени /чл. 6, ал. 3 от КСО/.
Съгласно новата редакция на чл. 7, ал. 3 от КСО, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В чл. 6, ал. 3 от КСО са определени лицата, за които се дължат осигурителни вноски и когато възнагражденията им не са начислени. Това са:
- работниците и служителите;
- изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите;
- лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Когато за тези лица възнагражденията не са начислени, вноските са дължими до края на месеца следващ месеца, през който е положен трудът, а данните се подават не по-късно от 1–во число на следващия месец. В същия срок се подават и данните, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени.
Пример:
Възнагражденията за месец февруари 2010 г. са начислени на 2 март, но не са изплатени на лицата до края на месеца. Дължимите осигурителни вноски следва да се внесат до края на месец март, а декларация обр. №1 следва да се подаде не по-късно от първия работен ден на месец април. В същия срок следва да се внесат осигурителните вноски и да се подадат данните с декларация обр. №1 и в случаите, при които за положения през месец февруари труд възнагражденията на работниците и служителите не са начислени. И в двата случая документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете следва да се представят в съответното териториално поделение на НОИ най-късно на втория работен ден на месец април.
Върху неначислени възнаграждения се дължат осигурителни вноски за положен труд след 1 януари 2010 г.
В случаите, при които след 1 януари 2010 г. се начисляват възнаграждения, отнасящи се за положен труд преди тази дата, осигурителните вноски се дължат до края на месеца на начисляването на възнагражденията във ведомостта за работна заплата /чл. 7, ал. 3 от КСО в редакцията до 31.12.2009 г./. Декларация обр. №1 се подава в първия работен ден на следващия месец, а документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете се представят в съответното ТП на НОИ на следващия ден.
Пример:
Възнагражденията за месец ноември 2009 г. се начисляват на 2-ри февруари 2010 г. В случай че начислените възнаграждения не се изплатят през месец февруари, дължимите осигурителни вноски трябва да се внесат до края на месец февруари, а данните за осигуряването с декларация обр. №1 се подават в първия работен ден на месец март.
Съгласно новосъздадената т. 4 на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-8 за лицата по чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване, чл. 13, ал. 4, чл. 16, чл. 17 и 17а от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, декларация образец № 1 се подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от изпращащото ведомство (компетентния български държавен орган), посредника или работодателя не по-късно от 10 дни след внасянето на осигурителните вноски.
Видно от посочената разпоредба, данните за осигуряването на морските лица по чл. 4а от КСО се подават от работодателите до 10 дни след внасяне на осигурителните вноски. Срокът за внасяне на осигурителните вноски за тези лица е определен в чл. 4а, ал. 7 от КСО както следва: “Осигурителните вноски на лицата по чл. 4а, ал. 1 се удържат от брутните им трудови възнаграждения за съответния месец и се внасят от работодателя при изплащането им. Вноски от авансовите плащания не се удържат освен в случаите, когато за съответния месец е изплатен само аванс. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителните вноски се внасят от работодателя до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът”. Документите за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство се представят в съответното териториално поделение на НОИ не по-късно от 11 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
На основание новата разпоредба на § 1а от Допълнителните разпоредби на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване "осигурител" за съпруга/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба по време на задграничния им мандат е изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическата служба. За тези лица дължимите осигурителни вноски се внасят чрез изпращащото ведомство до 10 – то число на месеца, следващ този, за който се отнасят вноските. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-8 изпращащото ведомство подава данни за осигуряването им с декларация обр. №1 “Данни за осигуреното лице” не по-късно от 10 дни след внасянето на осигурителните вноски. Документите за изплащане на паричните обезщетения следва да се представят в съответното териториално поделение на НОИ най-късно в деня, следващ подаването на декларациите.
Когато при извършване на проверки по повод изплащане на парични обезщетения за безработица и парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се установи, че за съответното лице не са подадени данни за осигуряването, на осигурителя се дават задължителни предписания за подаването им. В тези случаи задължителните предписания се дават за подаване на данни за всички осигурени лица, а не само за тези, които са обект на проверката.
ІІ. Нови кодове, които се попълват в т. 12 “Вид осигурен”.
Във връзка с §1, т. 26, б.”и” от допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2010 г., в декларация образец № 1 е въведен нов код за вид осигурен – 90.
На основание посочената разпоредба от ЗДДФЛ доходите, които съдружниците, член – кооператорите и акционерите, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на дружеството получават за полагане на личен труд в дружеството или кооперацията се считат за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и се облагат по реда, определен за доходите, получени от трудови правоотношения.
С новият код за вид осигурен 90 се подават данни за начисления месечен облагаем доход и начисления данък по чл. 42 от ЗДДФЛ на посочените лица, както и за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за здравното осигуряване. С код 90 не се подават данни за дни в осигуряване, осигурителен доход, осигурителни вноски и нетно възнаграждение.
Данните, подадени с вписан код 90 в т. 12 “Вид осигурен”, не се вземат предвид при отпускането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, тъй като не съдържат информация, свързана с осигуряването. При заверяването на осигурителните книжки на съдружници в търговски дружества, участващи с личен труд в повече от едно дружество, данните, подадени с код 90, могат да се вземат само за сведение и преценка на определения от тях окончателен размер на осигурителния доход за периода след 31 декември 2009 г.
С код 91 от 1 януари 2010 г. се подават данните за съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба, които са пожелали да се осигуряват за своя сметка по време на задграничния им мандат. За периода до 31 декември 2009 г. за тези лица данните се подаваха с код 87. При подаване на данни с код 91 в позиция 4 и 5 на т.16 “Дни в осигуряване – общо” се попълва “0” и не се попълват точки 16.7 и 16.8. С код 91 се подават данни за тези лица и с декларация обр. № 5, когато са внесли авансово осигурителните си вноски за фонд “Пенсии”.
С код 92 се подават данните за осигуряването на морските лица по смисъла на §1, т. 5а от Допълнителната разпоредба на КСО. Морските лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски (§1, ал. 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на КСО). За периодите, през които лицата са във временна неработоспособност, паричните обезщетения се изплащат изцяло от средствата на държавното обществено осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Независимо че морските лица изпълняват своите задължения по трудови правоотношения, спрямо тях не се прилага разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО и не се подават данни в т. 16А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 4 КСО” от декларация обр. № 1.
За морските лица не се попълват и следните точки от декларацията:
- 12.1. “Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения”;
- 12.2. “Код икономическа дейност за осигурения “;
- 12.3. “Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя “.
В позиция 4 и 5 на т. 16 “Дни в осигуряване – общо” се попълва ”0”.
С код за вид осигурен 05 от 1 януари 2010 г. се подават данни и за доброволците по Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). На основание чл. 42, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) кметът е длъжен да осигури доброволеца за всички осигурени социални рискове. Това означава, че доброволците са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Дните, за които доброволците са получили възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски, се отразяват в т. 16.1 “Отработени и други дни с осигурителни вноски”.
ІІІ. Попълване на данни за осигурителния доход в т. 21 “Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19”
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Когато за съответния месец за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, точки 7 и 8 от КСО не са начислени трудовите възнаграждения, в т. 21 се вписва сумата на неначисленото месечно възнаграждение, но не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за длъжността на лицето. За работниците и служителите, за които няма определен минимален осигурителен доход, сумата в т. 21 не трябва да бъде по-малка от минималната работна заплата, установена за страната, когато са отработили всички работни дни от месеца при законоустановеното работно време за тях.
Следва да се има предвид, че когато възнагражденията не са начислени, не се дължат осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, точки 2, 3, и 4 от КСО. За тях в точка 21 се попълват данни само за изплатени или начислени възнаграждения.
За морските лица по чл. 4а от КСО в точка 21 се попълва избраният месечен осигурителен доход, който при изработен пълен месец не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица – за 2010 г. 420 лв. Минималният месечен осигурителен доход на тези лица може да бъде по-малък от 420 лв., когато извършват и друга дейност, за която подлежат на задължително осигуряване. В тези случаи месечният осигурителен доход се определя по реда на чл. 4а, ал. 6 от КСО.
За съдружниците в търговски и неперсонифицирани дружества, които получават възнаграждения за положен личен труд в дружеството, които са облагаеми по чл. 42 от ЗДДФЛ, в т. 21 се попълва избраният осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски. За тези лица се попълват и данни за облагаемия доход и начисления данък по ЗДДФЛ. Не съществува нормативно основание сумите, вписани в т. 21 и т. 31 от декларацията да са равни.
Осигуряването на акционерите в търговски дружества, които работят без трудови правоотношения в дружествата, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО. От 1 януари 2010 г. доходите на тези от тях, които притежават повече от 5 на сто от капитала на дружеството, се облагат по реда, определен за лицата по трудови правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ. За тях не се определят разходи за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ. Поради това осигурителният им доход е равен на полученото възнаграждение по договора и този доход се попълва в т. 21 от декларация обр. № 1. По същия начин се образува осигурителният доход в случаите, в които след 1 януари 2010 г. се изплащат доходи, отнасящи се за периода преди тази дата.
За доброволците, осигурени по реда на Закона за защита при бедствия, в т. 21 от декларацията се вписва размерът на полученото или начислено, но неизплатено възнаграждение за дните, през които те участват в обучение или изпълняват задачи за защита при бедствия. При определянето на дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за доброволците, не се прилага минималният осигурителен доход по чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г.
При попълването на т. 21 за вид осигурен 18 “за лица, за които осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи” следва да се има предвид новата разпоредба на чл. 1а от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Съгласно новия чл. 1а от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски:
“(1) Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
(2) Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.”
Предвид гореизложеното възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
Независимо че този ред за образуване на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски през специфичните периоди, зачетени за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от КСО, е в сила от 1 януари 2010 г., при зачитането му трябва да се имат предвид следните особености:
- за работниците и служителите, за които се определя минимален осигурителен доход за времето след 31 декември 2002 г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, в редакцията му до 31.12.2009 г. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност ;
- за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат от 1 януари 2009 г. на основание чл. 9, ал. 1, т. 5 от КСО, в редакцията му до 31.12.2009 г. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната.
ІІІ. Попълване на данни за нетното възнаграждение в т. 34 “Нетно възнаграждение”
За всички лица, които са осигурени за фонд “Общо заболяване и майчинство” и/или фонд “Трудова злополука и професионална болест”, в декларацията се попълват данни за нетно възнаграждение. Съгласно изменението на § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на КСО "Нетно възнаграждение" е възнаграждението, получено след намаляването на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Когато възнагражденията не са начислени, до начисляването при определяне на паричните обезщетения за нетно възнаграждение се взема предвид минималният осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 или минималната месечна работна заплата за страната, ако няма определен минимален осигурителен доход.
При попълване на данни в точка 34 “Нетно възнаграждение” за периода след 1 януари 2010 г. следва да се има предвид следното:
1. Когато за съответния месец възнагражденията на работниците и служителите и на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО (кодове 01, 02, 03, 04, 08, 10, 16, 21, 25, 26, 72, 82) не са начислени, до начисляването им в т. 34 “Нетно възнаграждение” се попълва минималният осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а когато лицата нямат определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата. След начисляване на възнаграждението се подава коригираща декларация, в която се отразява действителният осигурителен доход и нетно възнаграждение на лицето.
2. Нетното възнаграждение на морските лица (код 92) и за съпругите/съпрузите на дългосрочно командированите служители в дипломатическа служба (код 91) е равно на избрания от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски.
3. Нетното възнаграждение на лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица, членове на неперсонифицирани дружества, осигурени за общо заболяване и майчинство, е равно на избрания от тях месечен осигурителен доход, независимо че върху възнаграждения за положен личен труд в дружеството се дължи данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
4. За членовете на кооперации, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения в кооперацията, нетно възнаграждение е полученото възнаграждение след намаляване с дължимия данък и осигурителните вноски за сметка на лицето. При определяне на нетното възнаграждение на тези лица следва да се има предвид разпоредбата на §1, т. 26, б.”и” от допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ. При определяне на дължимия данък облагаемият доход на членовете на кооперации не се намалява с разходи за дейността.
Пример:
Член на кооперация, роден преди 1 януари 1960 г., за работа без трудово правоотношение в кооперацията за месец февруари 2010 г. е получил сумата от 600 лв. За лицето се дължат осигурителни вноски за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Не се дължат осигурителни вноски за фонд „Безработица”.
- Нетното възнаграждение за месец февруари на това лице се изчислява, като полученото възнаграждение се намали със сумата на задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето и с дължимия данък.
- Дължимите осигурителни вноски за сметка на лицето се изчисляват върху полученото възнаграждение – 600 лв. и са в размер 8,5 % за ДОО плюс 3,2 % за здравно осигуряване или общо 11,7%.
- Размерът на осигурителните вноски за сметка на лицето е 70,20 лв (600 лв. х 11,7 % = 70,20).
- Данъчната основа е 529,80 лв. (600 лв. – 70,20 лв. = 529,80 лв.).
- Дължимият данък е в размер на 52,98 лв. (529,80 лв. х 10 % = 52,98 лв.)
- Нетното възнаграждение е равно на 476,82 лв. (600 лв. – 70,20 лв. – 52,98 лв. = 476,82 лв.)
При подаване на данни с Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" в т. 21 "Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, вкл. сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО, с изкл. на сумата по т. 19." се попълва сумата 600 лв., а в точка 34 "Нетно възнаграждение" се попълва сумата 476,82 лв. Попълват се и т. 31 "Начислен месечен облагаем доход" и т.31а "Начислен месечен данък".
По този начин се изчислява и нетното възнаграждение на членовете на кооперации, получаващи доходи за работа без трудови правоотношения в кооперацията, в случаите, в които след 1 януари 2010 г. те получават доходи, отнасящи се за времето преди тази дата. Съгласно §24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато доход по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби е начислен, но неизплатен до 31 декември 2009 г., размерът на дължимия авансов данък се определя по реда на чл. 42 на базата на месечната данъчна основа, определена от изплатения през съответния месец доход.
Указания за попълване на Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”
Декларация обр. № 1 се подава в съответното териториално поделение на НОИ, където е регистриран осигурителят, за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ датата, на която са били дължими окончателно осигурителните вноски за съответния месец - при изплащането на трудовите възнаграждения за месеца, без авансовите плащания, освен когато за съответния месец е изплатен само аванс. За самоосигуряващите се декларацията се подава не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски.
1. Код корекция - попълва се буква "К", когато се подава повторно декларация за коригиране на подадена погрешно декларация и в случаите на изплатени възнаграждения за минало време, върху които се дължат вноски за социалното и здравното осигуряване. В тези случаи, освен коригираните се попълват и всички останали реквизити с данните от подадената преди това декларация.
2. Месец - попълва се в две позиции месецът, за който се отнасят данните. Например: за януари се попълва 01.
3. Година - попълва се в четири позиции годината, за която се отнасят данните.
4. (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Код на осигурителя - попълва се кодът на осигурителя. Това е идентификационният код по регистър БУЛСТАТ. Точка 4 не се попълва от лицата, които подават данни само по раздел Б "Здравно осигуряване" и от самоосигуряващите се лица, за които държавното обществено осигуряване се провежда чрез единния им граждански номер.
5. ЕГН (ЛНЧ) - попълва се единният граждански номер на осигуреното лице. За чуждестранните граждани се попълва личният номер на чужденец, като буквите ЛНЧ се подчертават.
6. Фамилия - попълва се с печатни букви фамилията по личната карта на осигуреното лице.
7. Инициали - попълват се инициалите на осигуреното лице: първата буква от името и първата буква от презимето.
8. Пощенски код - попълва се пощенският код по местоживеене.
9. Област - попълва се областта, в която се намира населеното място.
10. Населено място - попълва се град/село по местоживеене.
11. Адрес по местоживеене на лицето - попълва се точният адрес.
А. СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
12. Вид осигурен - попълва се в две позиции код, както следва:
- 01 - за работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател, без обхванатите от следващите кодове;
- 02 - за работещи при условията на първа категория труд;
- 03 - за работещи при условията на втора категория труд;
- 04 - за лица, работещи по втори или допълнителен трудов договор
- 05 - за държавни служители;
- 06 - за кадрови военнослужещи по ЗОВС на Република България, офицери и сержанти по ЗМВР и лицата по § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията;
- 07 (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) - за следователи по Закона за съдебната власт;
- 08 - за лицата с учителски трудов стаж;
- 09 - за членове на кооперации, получаващи трудово възнаграждение;
- 10 - за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества;
- 11 - за лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за трудова злополука и професионална болест;
- 12 - за самоосигуряващите се;
- 13 (изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) - за земеделски производители;
- 14 - за работещите без трудови правоотношения;
- 15 - за лицата, които получават парично обезщетение за безработица;
- 16 - за работещи при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец;
- 17 - за лица, работещи с договорирано почасово работно време с продължителност, по-малка от половината от законоустановеното работно време;
- 18 (нов - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) - за лица, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи;
- 19 (нов - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) - за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 3 от КЗОО;
- 20 (нов - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) - за трудоустроените лица или бременните работнички и служителки, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не работят, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя;
- 21 - за лица работещи по втори или допълнителен трудов договор, за които осигурителните вноски при основния работодател са внесени върху максималния осигурителен доход и осигурителния стаж се зачита на осн. чл.9, ал. 8 от КЗОО.
-22 - за самоосигуряващи се, без съдружниците в търговски дружества, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, избрали да подават еднократно декларация;
- 23 - за самоосигуряващи се, работещи по трудово правоотношение, за които осигурителните вноски за всички осигурени социални рискове са внесени върху максималния осигурителен доход и осигурителния стаж се зачита на осн. чл.9, ал. 8 от КЗОО;
- 29 - за други (попълва се само по изрично указание на НОИ).
Забележка: Когато в т. 12 “Вид осигурен” е попълнен код 21 или код 23, раздел Б “Здравно осигуряване” не се попълва.
13. Код продължаване на осигуряването - попълва се в една позиция:
- 0 - ако осигуряването продължава от предходен месец;
- 1 - ако лицето е включено в осигуряването през месеца, за който се подават данните.
14. Ден, от който осигуряването е възникнало - попълва се в две позиции денят, от който осигуряването е възникнало.
15. Ден, от който осигуряването е прекратено - попълва се в две позиции последният ден, който се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9 КЗОО; на основание в специални закони и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
16. Дни с осигурителен стаж - общо - попълва се в 5 позиции отработеното време през месеца.
Забележка: Когато в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 16, в т. 16 се попълва 20 000, като позиции 1, 2, 3, 4 и 5 се подават с нова декларация образец № 1 след изтичане на периода, за който осигурителният стаж може да бъде изчислен, като в т. 1 "Код корекция" се попълва "К".
Позиция 1:
- ако целият месец е зачетен за трудов стаж - попълва се 0;
- ако не се зачита целият месец за трудов стаж - попълва се 1.
Позиции 2 и 3:
- попълват се в две позиции броят на отработените дни през месеца, независимо дали са с отработено по-малко от половината от законоустановеното работно време (отработени часове).
Позиция 4:
- ако дните, отразени в позиции 2 и 3, са отработени при 5-дневна работна седмица - попълва се 1;
- ако в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 15 - попълва се 0.
Позиция 5:
- ако отработените дни са при непълно, но не по-малко от половината от законоустановеното работно време - попълва се 1;
- ако отработените дни са при пълно работно време - попълва се 0;
- ако в т. 12 "Вид осигурен" е попълнен код 04, 11 , 17 и 21, в позиция 5 се попълва броят на отработените часове .
При попълване на данните, отразени в точки 16.1 до 16.5, сборът им трябва да съответства на дните, посочени в позиции 2 и 3 на т. 16.
16.1. Отработени и други дни с осигурителни вноски - попълват се в две позиции дните с осигурителни вноски, за които е изплатено възнаграждение или е упражнявана дейност по Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Такива са: отработени дни, дните в платен отпуск и всички дни с осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 3 от КЗОО.
16.2. Дни във временна неработоспособност с изключение на дните по т. 16.5 - в две позиции се попълват дните във временна неработоспособност поради болест, гледане на болен член на семейството, бременност и раждане, санаторно-курортно лечение, карантина.
16.3. Дни за отглеждане на малко дете - в две позиции се попълват дните за отглеждане на малко дете съгласно чл. 164 и 165 КТ.
16.4. Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж - в две позиции се попълват дните, зачетени за осигурителен стаж без осигурителни вноски.
16.5. Дни в трудова злополука или професионална болест - попълват се в две позиции дните във временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест.
Забележка: Когато в т. 12 “Вид осигурен” е попълнен код 21 или 23 задължително се попълва т. 16.4, а точки 16.1,16.2,16.3 и 16.5 не се попълват
17. Парично обезщетение, върху което се дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане - попълва се сумата на паричното обезщетение, върху което се дължат осигурителни вноски за фонд "Пенсии" на основание § 87 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗОО.
18. За фонд "Пенсии" - попълва се процентът осигурителна вноска съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година за сметка на работодателя и/или за сметка на осигуреното лице, когато е попълнена т. 17.
19. Сума за социални разходи, върху която се дължат осигурителни вноски - попълва се сумата за социални разходи, давани постоянно или периодично, пряко на работниците и служителите в пари или в натура, върху която се дължат осигурителни вноски, съгласно чл. 6, ал. 11 от КЗОО.
20. За фонд "Пенсии" - попълва се процентът осигурителна вноска съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година за сметка на работодателя и/или за сметка на осигуреното лице, когато е попълнена т. 19.
21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски - попълва се доходът съгласно чл. 6, ал. 2 от КЗОО с изключение на сумите по т. 17 и 19.
22. Фондове на ДОО - попълва се процентът осигурителна вноска общо за четирите фонда на ДОО съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година за сметка на работодателя и/или за сметка на осигуреното лице.
23. Учителски пенсионен фонд - попълва се процентът на осигурителната вноска за сметка на работодателя, която се внася в приход на УПФ съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Отнася се само за лицата с учителски трудов стаж.
24. За фонд "ПКБ" - попълва се процентът на вноската съгласно чл. 20 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта за сметка на работодателя и осигуреното лице. Тази точка се попълва само, когато се подава декларация с данни до 31.12.2001 г.
25. За професионален пенсионен фонд - попълва се процентът на вноската за сметка на работодателя съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
26. За универсален пенсионен фонд - попълва се процентът на вноската съгласно Закона за бюджета на ДОО за съответната година след 1 януари 2002 г. за сметка на работодателя и/или за сметка на осигуреното лице. В т. 26 “код” се попълва годината на раждане на чужденците, за които се подават данни с издадения им ЛИЧЕН НОМЕР НА ЧУЖДЕНЕЦ.
Забележка: Точки от 17 до 26 не се попълват, когато в т. 12 “Вид осигурен” е попълнен код 21 или 23.
Б. ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
27. Вид осигурен - попълва се в две позиции кодът на осигурения, както следва:
- 30 - за лицата, наети по трудови правоотношения;
- 31 - за лицата, работещи без трудови правоотношения;
- 32 - за лицата, работещи по служебни правоотношения (държавни служители);
- 33 - за лицата работещи по правоотношения, възникнали на основание специални закони (кадрови военнослужещи по ЗОВС, офицерите и сержантите по ЗМВР и лицата по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията);
- 34 - за следователите по Закона за съдебната власт;
- 35 - за самоосигуряващите се;
- 36 - за пенсионери, получаващи пенсии изцяло от чуждестранен осигурителен институт;
- 37 - за пенсионери, които осигуряват неосигурени членове на семейството;
- 38 - за лицата, получаващи обезщетения за безработица;
- 39 - за лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 15 ЗЗО;
- 40 - за лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 8, 11 и 13 ЗЗО, които осигуряват неосигурени членове на семейството си;
- 45 - за самоосигуряващи се, без съдружниците в търговските дружества, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, избрали да подават еднократно декларация.
- 49 - за други (попълва се по изрично указание на НОИ и НЗОК).
28. Код продължаване на осигуряването - попълва се в една позиция:
- 0 - ако внасянето на вноските продължава от предходен месец;
- 1 - ако внасянето на вноските започва през месеца, за който се подават данните.
29. Ден, от който се внасят вноски - в две позиции се попълва денят, от който са внесени вноски.
30. Ден, до който се внасят вноски - в две позиции се попълва денят, до който са внесени вноски.
31. Доход, върху който се дължат осигурителни вноски - попълва се сумата, върху която се дължат вноски.
32. За сметка на работодателя - попълва се процентът на внесената осигурителна вноска за сметка на работодателя, определена съгласно Закона за бюджета на НЗОК за съответната година - за лицата, посочени с кодове 30, 32, 33, 34, 38 в т. "Вид осигурен".
33. За сметка на лицето - попълва се процентът на внесената осигурителна вноска, определена съгласно Закона за бюджета на НЗОК за съответната година - за лицата, посочени в кодове 30, 31, 35, 36, 45 и 39 в т. "Вид осигурен".
34. Обезщетение, върху което се дължи вноска - попълва се сумата на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете по чл. 164 КТ.
35. За сметка на работодателя или самоосигуряващия се - попълва се процентът на вноската, която е за сметка на работодателя и е равна на дължимата от него част, а за лицата, които се осигуряват изцяло за своя сметка - целият процент на вноската, определен съгласно Закона за бюджета на НЗОК.
36. Доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на неплатен отпуск - попълва се осигурителен доход, върху който се дължи вноска.
37. За сметка на работодателя - попълва се процент на вноската, която е изцяло за сметка на работодателя.
38. Лицето осигурява неосигурени членове на семейството - попълват се броят и единните граждански номера на членовете на семейството (личен номер на чужденец, като буквите ЛНЧ се подчертават), за които осигуреният член на семейството внася вноски (малолетни, непълнолетни и пълнолетни неработещи членове на семейството му, които не получават обезщетение за безработица).
Служебни данни. В долното ляво поле се попълва датата на подаване на декларацията и се подписва и подпечатва от лицето, което представлява осигурителя. Лицата, които по свое желание са внесли авансово здравноосигурителни вноски и са подали Декларация обр. № 4, не попълват в Декларация обр. № 1 раздел Б "Здравно осигуряване" за същия период, като в полето следва да декларират това обстоятелство с текст: "подал съм Декларация обр. № 4 за периода от . . . . до . . ."
